Моралът е съвкупност от приетите в дадено общество представи за добро и лошо, правилно и неправилно, както и от общоприети норми на поведение. Започнах с определение на обществения морал, защото ми се струва, че повечето хора вече са забравили какво представлява.
Моралните принципи са човек да е честен, да не убива, краде, лъже, мами, да не злоупотребява с положението си, да помага да другите, да не използва насилие и т.н. Тяхна основа са традициите, законите, литературата, образованието и т.н. Спомням си много добре как преди три десетилетия и половина тръгнахме към политическия плурализъм и демокрацията с дълбоко убеждение, че ще върнем морала в обществото и ще се отървем от господстващите тогава фалш, лицемерие и лъжи, ще си върнем свободата на изразяване и действие, истинското равноправие и гражданското достойнство.
В името на тези надежди на 10 и 17 юни 1990 г. до урните отидоха малко над 90% от българските избиратели (сиреч 6 333 334 души). Но това беше отдавна. Днес, след като участвахме в още 15 „свободни и демократични“ избори, до урните вече отиват само около 35% или по-точно 2 268 649 души.
Има много обяснения за намаляващото желание на българите да гласуват: разочарование след големите надежди, неизпълнени предизборни обещания, недоволство от резултатите от прехода, та дори и демографската криза. Във всички има част от истината, но искам да обърна внимание на още една: морала на политиците и дългосрочното му влияние върху обществото.
Няколко пъти вече на власт са идвали политици, обещали просто морал или нов морал в политиката. Ще припомня: първи бяха новите политици от СДС, отрекли лицемерието на БКП/БСП в епохата на социализма и обещали свобода и благоденствие; после бившият цар Симеон Сакскобургготски влезе в управлението със заявката за нов морал в политиката и положителна промяна за 800 дни; последва го неговият бодигард и главен секретар на МВР с обещанието за край на корупцията; накрая, поне засега, поредните нови политици, стъпили върху желанието на хилядите протестиращи за прогонването на мафията и корупцията от българската политика. Но при всички тези случаи новият морал и борбата с корупцията се свеждаше до атаки срещу политическите противници, след което новите политици започнаха да злоупотребяват с властта също като предходниците си.
Още в нацалото на 90-те години българските политици прегърнаха и идеята, че обикновеният морал не важи за тях, защото политиката е изкуство на възможното и избирателите не могат да искат от избранниците си винаги да следват обещаната политика. При това съвсем незаслужено се позоваваха на Макиавели, според когото обаче моралът на държавниците трябва да е не по-нисък, а по-висок от този на обикновените хора. Защото те трябва да са готови да жертват доброто си име и мястото си в рая в името на държавата.
Демонстрираното от политиците незачитане на морала нямаше как да не деморализира обществения морал. Хората не просто се разочароваха от политиците, а често последваха примера им в незачитането на морала. Затова едва ли днес трябва да се изненадваме от повсеместната корупция.
Последните избори ни дадоха нови примери за отчайващия морален релативизъм на политиците. Например присъствието на Елена Йончева в листите на ДПС за Европейския парламент. Журналистка, чиято кариера преди да влезе в политиката беше посветена на борбата с корупцията, която беше в Народното събрание и в Европарламента в групата на социалистите, изведнъж получава от Делян Пеевски, олицетворение на корупцията в България, предложение да продължи присъствието си в Европарламента, но от групата на ДПС. И се съгласява! Как изглежда това в очите на българите и как се отразява на обществения морал? Въпросът е реторичен.
И още един пример. Председателката на БСП Корнелия Нинова най-после подаде истинска оставка, което е стъпка в правилна посока, но тя остава в парламента. Това проблем ли е? По принцип не е, но искам да припомня, че точно тя през 2017 г. предложи и наложи в Устава на БСП правилото, че всеки социалист може да бъде депутат само три пълни мандата или 12 години. Целта ѝ тогава беше да се отърве от изявените фигури в БСП от рода на Янаки Стоилов и успешнво го направи. Но това означаваше изобщо да не се кандидатира за 50 НС, защото е в парламента от 2009 г. или вече над 14 години.
Съвсем не смятам, че това правило е добро – още тогава писах, че то е неадекватно в парламентарна демокрация. Но сега не става дума за това, а за спазването на правилата. Особено на онези, които сам си наложил. А когато не го правиш, това означава просто, че действията ти са мотивирани не от идеи и принципи, а от личен интерес – както е очевидно в случая с Корнелия Нинова.
Е как при такъв морал на политиците да очакваме, че обществото няма да се деморализира. Или най-малкото да загърби политиците. Но това няма да ни освободи от тяхната воля.
Макар и без надежда, че нещо ще се промени, искам да се обърна към всички политици с призив: Мислете не само за себе си и своя интерес, а и какъв морален пример давате на цялото общество!
