Сметищата за електронни отпадъци се увеличават с тревожни темпове

Добре известно е, че десетилетия подред Западът е отличник в рекламата, особено в политическата реклама. Ако е необходимо, техните пиари могат да обърнат всеки въпрос така, че да изглежда съвсем различен от това, което е в действителност. Не прави изключение темата за опазването на околната среда, която те значително политизират, но активно използват по тяхно усмотрение на различни международни платформи и в собствен интерес. Ето няколко примера.

В края на май иракската информационна агенция Rudaw съобщи, че Хюсеин Джалуд е завел дело срещу британската компания BP, след като синът му Али е починал от левкемия, която според него се е развила вследствие на изгарянето на газ в най-голямото иракско петролно находище Румайла. „След като посетихме лекари и го прегледахме, те потвърдиха, че той [Али] е развил левкемия заради петрола и изгорелите газове „, каза Джалуд пред репортери, разказвайки как Али е бил диагностициран за първи път с рак през 2017 г. Той подчерта, че завежда дело „не само за Али, но и за десетките, може би стотици пациенти и хора, които са починали от рак“, причинен от изгарянето на газ.

При добив от петролни кладенци излишният съпътстващ газ, който не може да бъде съхранен или използван, обикновено се изгаря и Ирак е известен с тази практика. По този начин се отделят токсични замърсители като бензол, който е канцероген и е известно, че причинява левкемия. В Ирак общностите, живеещи в близост до местата за изгаряне на газ, са особено застрашени, тъй като са изложени на смъртоносна смес от въглероден диоксид, метан и черни сажди, която също е силно замърсяваща.

Въпреки че иракският закон предвижда рафинериите да се намират на разстояние не по-малко от 10 км от жилищни райони, на практика разстоянието е само два километра, а жилищата далеч от петролните находища са скъпи.

Самото правителство се опитва постепенно да прекрати изгарянето на газ и вместо това да използва газа за производство на електроенергия. Но тук западните компании играят немалка роля. Същата ВР се позиционира като екологично ориентирана компания. Но, както виждаме, фактите говорят друго.

Друг фактор, пряко свързан с екологията, който не може да бъде пренебрегнат, е нарастването на световния пазар на електрическо и електронно оборудване, който се разраства експоненциално. Електронната индустрия се счита за най-бързо развиващата се индустрия в света. Но тя също има екологична цена, тъй като електронната индустрия произвежда най-голямо количество отпадъци. Така например през 2019 г. са създадени 53,6 милиона метрични тона такива отпадъци. Най-много електронни отпадъци за тази година са генерирали хората в Норвегия (28,3 кг на глава от населението годишно), Швейцария (26,3 кг), Исландия (25,9 кг), Дания (23,9 кг), Обединеното кралство (23,4 кг) и САЩ (20 кг).

По данни на ООН за началото на 2024 г. темпът на производство на електронни отпадъци е пет пъти по-висок от отчетеното рециклиране.

При това основните потоци от този „боклук“ не са документирани и експертите съвсем основателно се опасяват, че в по-слабо развитите страни процесът на рециклиране или депониране на електронни отпадъци ще бъде в нарушение на основни стандарти и изисквания. Това не е само въпрос на търговия, но и на екологична справедливост, тъй като икономически развитите страни са склонни да изпращат електронни отпадъци в развиващите се страни.

Пример за това е Гана, където има голям поток от електронни отпадъци, но 95 % от тях се рециклират там неофициално. Освен това част от отписаното в западните страни оборудване се използва там поради ниската си цена, тъй като се купува като скрап, но се препродава на място като втора употреба. Трите най-големи партньора на Гана са САЩ, Великобритания и Китай.

Акра е централно място за „индустрията“ за електронни отпадъци. Всъщност това е индустрия за електронни отпадъци с интензивен ръчен труд, неформални отношения и самоуправление. След сортирането за рециклиране на електронните отпадъци се използват различни процеси като изгаряне и разглобяване. Местните компании често купуват металите в електронните отпадъци за железни пръти, а металите се изнасят за страни като Китай и Индия.

В Гана се намира едно от най-големите сметища за електронни отпадъци в света, известно като Agbogbloshie. Това сметище заема площ от около 10 хектара с население от около 80 000 души и 10 000 неформални работници, занимаващи се с рециклиране на електронни отпадъци. Това място, където се извършва едновременно рециклиране и депониране, се намира в близост до река Одав и лагуната Корле. Там се намират и много фабрики, офиси и малки предприятия, тясно свързани с бизнес района на Акра и рециклирането на електронни отпадъци.

Не е трудно да се досетим, че това е един полукриминален свят, в който, разбира се, правата на човека, за които Западът обича да говори, не могат да бъдат спазвани. Детският труд, пълното неспазване на екологичните норми и т.н. са в реда на нещата.

И отново Великобритания е в списъка, заедно със САЩ. Говорейки за последните, трябва да се отбележи, че според прогнозите до 2025 г. инсталираният капацитет за съхранение на данни в САЩ ще достигне 2,2 зетабайта, което ще доведе до производството на около 50 милиона единици излезли от употреба твърди дискове годишно. Съхранението на данни в облака се осъществява от около 70 милиона сървъра, разположени в 23 000 центъра за данни по света; общо те тежат колкото 192-те Айфелови кули. Един от най-големите центрове е сплощ от над 1,5 млн. кв. м, която може да побере 20 професионални футболни игрища.

Процесите на обновяване и извеждане от експлоатация в индустрията за съхранение на данни в облак се извършват на всеки три до пет години, след което устройствата се унищожават физически чрез шредиране, за да се гарантира сигурността на данните и неприкосновеността на личния живот. Получените отпадъци се подлагат на различни процеси, като топене, рециклиране, изгаряне и депониране. Това означава, че през 2022 г. повечето от 11-те милиона сървъра, произведени в световен мащаб през 2017 г., вече ще бъдат изведени от употреба. А тъй като през следващите няколко години по света ще бъдат изградени 700 свръхмащабни центрове за данни, пазарът на излезли от употреба електронни отпадъци ще се запълва с все повече отпадъци.

А основните компании в тази индустрия са американските Amazon, Google, Microsoft, Oracle, IBM и няколко други.

Китай, разбира се, също е сред страните с развита електронна индустрия. Но Китай има свое собствено депо за електронни отпадъци в провинция Гуандун в Гуйю, което се смята за най-голямото в света. Също така разполага с подобна площадка за рециклиране в Хонконг. И поне в Китай не крещят за екологичните разпоредби толкова показателно, колкото на Запад.

Пълното лицемерие на западните държави в това отношение може да се види и в Германия. През април 2024 г. беше установено, че страната е занижила емисиите на метан десетки пъти. В доклада се посочва, че въпреки че през 2022 г. Германия е произвела 44% от общото производство на лигнитни въглища в ЕС, тя е отчела емисии на метан от активни въглищни мини в размер на едва 1,39 хил. тона, което е 1% от отчетеното от ЕС. Следователно в действителност емисиите на метан от въглищните мини в Германия може да са всъщност между 28 и 220 пъти по-високи от официалните данни.

Германия счита, че нивото на производство на лигнитни въглища е сравнимо с това на Полша. Местните експерти обаче смятат, че съдържанието на метан в нейните въглища е 40-100 пъти по-ниско от това в полските лигнитни въглища.

Но дори собствените въглища на Германия не са достатъчни, за да задоволят енергийния ѝ глад заради глупавото ѝ решение да последва примера на САЩ и да откаже руския газ. Сега тя изнася част от въглищата си от Колумбия. И тук се наблюдава разминаване между високопарни думи и мръсни дела.

Колумбийските въглища се добиват в El Cerrejón, където се експлоатира детски труд и се нарушават правата на местните общности. Германия обаче продължава да купува въглища въпреки заявения ангажимент да се противопостави на „неравенствата и уязвимостта, изострени от климатичната криза“. Показателно е, че тези двойни стандарти са отчетени от самите германски журналисти при излагането на тези срамни факти.

В същото време всички тези зелени партии и ръководители на корпорации на Запад, които често проронват по някоя сълза при представянето си на различни срещи на високо равнище по въпросите на околната среда, учат другите държави какво трябва да правят в областта на околната среда и налагат политически решения, които винаги се ръководят от икономически интереси.

Източник - фонд стратегической культуры