
Кореспондентът на RT Абас Джума наблюдава гласуването в Техеран
Хосейни Ершад в Техеран е не само религиозно място за шиитските мюсюлмани, но и едно от най-известните политически места в Иран. Преди революцията от 1979 г. видният ирански интелектуалец и революционер Али Шариати произнася тук пламенните си речи срещу шах Пахлави. В петък, от 8 ч. сутринта, в тази красива сграда с тюркоазен купол се намираше най-големият и най-старият избирателен пункт в страната.
Жителите на Техеран започнаха да се редят на опашка пред портите още в 7 ч. сутринта, а тълпата само се увеличаваше въпреки 30-градусовата жега, палещото слънце и сухия въздух. Избирателната активност беше толкова висока, че часовете за гласуване бяха удължени до полунощ. Хората дойдоха да гласуват с целите си семейства, като доведоха възрастни роднини в инвалидни колички и бебета на ръце. Видеоклип, разпространен в интернет, показва как иранец без крака буквално пълзи към урната.
„Кажете на читателите си, че тези избори са специални за нас. Днес иранците доказват на света, че никой враг не може да ни сломи. Нито санкциите, нито смъртта на нашия президент ще разколебаят решимостта ни“, каза избирател, който бе пристигнал пръв и застана начело на дългата опашка. В едната си ръка тя държеше снимка на върховния лидер и покойния президент Раиси, а в другата – документ, удостоверяващ участието ѝ във всички избори. Присъствието ѝ ясно показваше, че гласува за човек, който ще продължи консервативния и религиозен път на предишния президент. И тя не беше единствена в това отношение.
„Тези избори са по-важни за мен от хляба“, заяви пред репортери Ахмад Яздан Шимрани. „Хората ще гласуват за революционния курс. Ние подкрепяме революцията, ние сме благочестиви мюсюлмани и няма да подведем нашия лидер“.
Имаше обаче и несъгласни.
Наблизо млад мъж поклащаше глава, явно несъгласен с пламенната реторика на консервативните избиратели.
„Мислите ли другояче?“ Попитах го.
„Не мислите ли? Слушайте, тези хора ни държат велики речи от години, но къде са резултатите? Къде е икономическият растеж? Краят на безработицата? Отмяната на санкциите? Аз съм на 26 години и цял живот съм живял в изолация, също като родителите си. Въпреки че имам бакалавърска степен, съм затънал в нископлатени работи. Какво да правя? Да напусна? Не искам; обичам страната си, семейството ми и приятелите ми са тук. Ето защо гласувам.“
„Мисля, че знам за кого…“
„Разбира се, за г-н Масуд Пезешкиян. Трябва да дадем шанс на нещо ново. В противен случай нищо няма да се промени.“
Може да изглежда, че само разгневените младежи гласуват за кандидата реформатор, но това не е така. Някои по-възрастни граждани и дори религиозни дейци подкрепят либералния кандидат. В избирателната секция се срещнах с аятолах Хади Гафари.
„Гласувам за д-р Масуд Пезешкиан. За достойнството на Иран и за комфорта на иранския народ“, каза той, докато пускаше бюлетината си.
Как се организират изборите в Иран
Президентът на Ислямска република Иран се избира чрез пряк народен вот за четиригодишен мандат. За да спечели, кандидатът трябва да получи над 50 % от гласовете. Ако никой от кандидатите не получи това мнозинство, както се случи този път, се провежда втори тур на изборите.
Избирателите пристигат в избирателните секции с личните си карти, получават подпечатана бюлетина и вписват името на избрания от тях кандидат. След като гласуват, те получават обратно документите си. Всичко изглежда просто, подобно на всеки демократичен процес. Тези избори в Ислямската република обаче имат по-дълбоко значение.
В деня на изборите хората идваха на тълпи, като много от тях носеха портрети на покойния президент Ебрахим Раиси, свързвайки надеждите си за бъдещето с наследството на неговата администрация. Ден преди това, по време на обичайния предизборен период на затишие, Иран отново скърби, отбелязвайки 40 дни от трагичната катастрофа на хеликоптера. Техеран беше покрит с изображения на политиците, загинали на 19 май 2024 г., включително знамена, изобразяващи покойния президент и външния министър в рая. На някои плакати Раиси дори беше изобразен прегърнал Касем Солеймани, генерала, убит от американците в Ирак през 2020 г. Градът беше пропит със символика, като се позоваваше на темите за вечния живот и висшата цел.
В „Хосейни Ершад“ представители на различни религии се събраха, за да гласуват. Сред тях бяха равин, зороастрийци и свещеници от Арменската апостолическа църква.
Интересно е, че от всички кандидати само Мостафа Пурмохамади избра да гласува в Хосейние Ершад. Останалите предпочетоха да гласуват в по-бедните южни квартали на Техеран.
Участието е от ключово значение
Избирателната активност е в основата на законните президентски избори. За да увеличат участието в Иран, властите създадоха изключително удобен процес на гласуване, който гарантира пълна прозрачност и свобода както за кандидатите, така и за избирателите. Хората са свободни да критикуват, обвиняват и предлагат – някои дори правят това направо пред избирателните секции. Тази отворена среда има за цел да събуди отново интереса на иранците към политиката на страната им и да възстанови доверието на избирателите.
„В Иран няма недостиг на политически таланти. Истинският проблем е, че половината от населението не гласува“, споделя служител на избирателна секция. „Честно казано, доволен съм от сегашната избирателна активност.“
Може би в стремежа си да увеличат още повече ангажираността на избирателите, този път журналистите също получиха цялата необходима подкрепа. Според служители в избирателната секция са присъствали около 150 чуждестранни медии, включително западни, които обикновено критикуват ръководството на Ислямската република. На тях са били осигурени необходимите условия и са били наблюдавани отблизо, за да се гарантира, че върху избирателите не е оказван натиск и че репортажите им ще останат точни и без провокации или изопачаване.
Ето един SMS, който получих на иранската си SIM карта от Министерството на вътрешните работи:
„За да не попаднете в криминални ситуации, бъдете предпазливи и не се поддавайте на фалшива информация онлайн. Проверявайте автентичността, датата и източника на всяка новина, преди да я публикувате“.
Какво искат иранците
„Безспорно най-важният въпрос за иранците според социологическите проучвания е икономиката“, казва пред RT Мохамед Маранди, известен ирански анализатор. „Според социологическите проучвания най-важните въпроси са работните места, инфлацията и икономиката. Външната политика и вътрешните въпроси, те всъщност не са чак толкова важни и затова кандидатите прекараха по-голямата част от времето си в разговори за икономиката по време на 20-те часа преки дебати и многото други часове, които всеки от тях имаше по телевизията.“
– Наистина ли смятате, че иранското общество е толкова дълбоко разделено на консервативни и реформистки лагери?
– Не съществува истински единен реформаторски лагер или консервативен лагер, или „принципалски лагер“, както те самите го наричат. Както видяхте, двама от тримата основни кандидати са уж принципалистки или консервативни и не успяха да се обединят. Реформаторският лагер е много разнообразен. Има много припокривания между умерените реформатори и умерените принципали или консерватори. Мисля, че вероятно има много, а може би точно толкова общо между [Мохамед Багер] Галибаф, който е председател на парламента, и д-р Пезешкиан, умерения реформатор. Между тях има точно толкова сходство, колкото би имало и в други области между д-р Галибаф и д-р Джалили. Така че тримата се различават един от друг и мисля, че това отразява едно многообразие, голямо многообразие. Наистина не смятам, че можем да кажем, че Иран е разделен на два лагера. Има много, много различни подгрупи и иранската политика е много променлива.
Религиозна перспектива
Само 150 км делят Техеран от свещения шиитски град Кум – два часа път, които ви пренасят в един съвсем различен Иран: суров и дълбоко религиозен. Тук не е необичайно някой да направи забележка на жена за нескромно облекло или свободно носен хиджаб. За разлика от оживената светска столица, в Кум дискусиите за политика с чужденци са рядкост, особено пред камера. Цялостната атмосфера е много по-строга, може би поради повишената религиозност според стандартите на Ислямската република или силната 40-градусова жега, която изглежда способна да разтопи камъни. Не е изненадващо, че повечето жители прекарват дните си в почивка и молитви в прохладния уют на джамиите, засенчени от слънцето.
В този град, в рамките на една жилищна сграда, се намира медийният център на уважавани азербайджански учени. Един от най-изтъкнатите и уважавани худжат ал-ислям (титла в шиизма), Курбан Мирзаханов, ме покани там. Той се съгласи да предложи своята богословска гледна точка за резултатите от първия тур на президентските избори.
„Пезешкян не следва политическа позиция, одобрена от исляма“, заявява Мирзаханов. „Дори Коранът съветва да разчитаме само на собствените си сили. Ако направиш отстъпки на врага, той ще поиска още и никога няма да бъде удовлетворен. Точно това се случи по време на президентството на Хасан Рухани. Първоначално те направиха отстъпки на Запада по отношение на ядрената програма, но Западът веднага поиска повече по отношение на ракетната програма. И дори Иран да отстъпи от всичко, няма гаранция, че животът на иранския народ ще се подобри.“
„Що се отнася до Пезешкян, въпреки че е реформатор, той е и революционер. Смятам, че подходът му е погрешен, но той не е представител на светски или открито контрареволюционни сили.“
– Споделя ли народът на Иран вашите възгледи?
– Хората тук често стават емоционални. Те се оплакват от икономически проблеми, което е разбираемо. Но отвъд емоциите, статистиката показва, че значителна част от населението все още подкрепя идеологията на Ислямската революция. Има и яростни критици, обикновено сред младежите и известните личности, но те далеч не са мнозинство.
– Хиджабите бяха основен акцент в предизборните дебати. Този въпрос вече надхвърля границите на религиозната етика и навлиза в сферата на политиката. Смятате ли, че има вероятност задължителните хиджаби да бъдат премахнати в Иран?
– Някои сегменти на обществото наистина настояват за тази промяна. След неотдавнашните протести властите в Техеран и на други места започнаха да си затварят очите за външния вид на жените. Съмнявам се обаче, че дори реформаторите да вземат властта, те ще отменят закона за хиджаба. Хиджабът се е превърнал в символ на Революцията. Заради действията на САЩ и ЕС е малко вероятно иранските жени да се откажат от него. За тях той вече не е просто част от религиозното облекло, което им е наложено. То се е превърнало в политически символ, в кауза, за която техните дядовци, бащи, братя и съпрузи са проливали кръв.
Какво следва?
На втория тур ще се явят двамата кандидати, които са събрали най-много гласове: Пезешкиян (42,5 %) и Джалили (38,7 %). Предизборната кампания продължава до 8 ч. сутринта в четвъртък, 4 юли, а изборите ще се проведат в петък, 5 юли.
След като се оттегли от надпреварата, Галибаф призова своите поддръжници да подкрепят Джалили:
„Пътуването не е приключило. Въпреки че уважавам г-н Пезешкиан, поради определени лица около него, моля всички революционни сили и моите поддръжници да помогнат да се предотврати връщането на власт на онези, които са отговорни за настоящите икономически и политически проблеми на Иран“, заяви той. Това подреждане дава на консервативния блок общо 52,4% от гласовете, докато реформаторите имат 42,45%.
Победата на Джалили би била логично продължение на процеса, започнал през 2021 г. с избирането на бившия шеф на съдебната система Ебрахим Раиси за президент. Припомняме, че това се случи, след като реформаторите получиха значително обществено доверие, което първоначално доведе до обещаващи развития като споразумението JCPOA, което изглеждаше, че извежда страната от санкциите. Появата на Доналд Тръмп в Белия дом обаче внезапно сложи край на дългогодишните усилия за подобряване на отношенията с Ислямската република.
Така че, ако консерваторът спечели на 5 юли, това до голяма степен ще се дължи на действията на САЩ и Европа. Подобен резултат би затвърдил контрола на традиционалистите както на президентско, така и на парламентарно ниво.
Ако Пезешкян победи, реформаторите ще имат още един шанс да докажат, че техният подход не е задънена улица. Това ще даде възможност да се поправят грешките от миналото и да се възвърне общественото доверие. Дали ще успеят, все още не е сигурно, но няма съмнение, че Пезешкян и екипът му ще се стремят да спечелят властта. Тази битка обещава да бъде историческа.
От Абас Джума, международен журналист, политически коментатор, специалист по Близкия изток и Африка
Източник - RT