Неотдавна станахме свидетели на жалкото зрелище, че дори след седем десетилетия независимост и опит като демокрация, в която стотици милиони хора наистина се чувстват овластени, политическият елит може да се държи инфантилно по време на изборния цикъл.
Но това не беше така преди. Покойният ми баща си спомняше как Пандит Неру като министър-председател се обръщал към комунистическите депутати в Централната зала, за да разговарят. Това е било през 50-те и 60-те години на миналия век, когато баща ми е бил член на Лок Сабха (Лок Сабха (Народна палата) е долната камара на парламента на Индия. Горната камара е Раджа Сабха. Членовете на Лок Сабха се избират с преки (тайни) избори по мажоритарен принцип – б.р.).

Този спомен се прокрадна в съзнанието ми, когато прочетох в руската преса за необикновения жест на президента Владимир Путин към генералния секретар на Руската комунистическа партия Генадий Зюганов по случай 80-годишния му юбилей на 26 юни.
Путин почете Зюганов, като подписа президентски указ за присъждане на званието „Герой на труда на Руската федерация“ на комунистическия лидер.
В указа се казва, че наградата се присъжда „за изключителния му принос в развитието на руската държавност, гражданското общество и дългогодишната му ползотворна дейност“. Последва лично поздравление на Путин до Зюганов, което гласеше отчасти следното:
„Вие сте известен като опитен политик и честен и принципен човек, отдаден на интересите на Отечеството.
„Вие оставате потопен в обществения живот на страната, като се стремите да отстоявате принципите на социалната справедливост, давате сериозен принос в законодателната работа и руския парламентаризъм и решавате въпроси от национално значение. В частност бих искал да отбележа Вашите усилия, насочени към подобряване на благосъстоянието на хората и укрепване на суверенитета и позициите на нашата страна в международен план. Тези многостранни и много необходими дейности заслужават дълбоко уважение.
„Пожелавам ви крепко здраве, успех в изпълнението на плановете ви и всичко най-добро.
„Още веднъж Ви моля да приемете моите сърдечни поздравления за присъждането на високото звание „Герой на труда на Руската федерация“.“
По-късно Путин прие Зюганов в Кремъл. В съобщението на Кремъл се казва: „Президентът благодари на лидера на Комунистическата партия на Руската федерация за дългогодишната му служба на Отечеството и отбеляза, че неговата партия неизменно е отстоявала патриотични позиции.“ (акцентът е на автора).

Това бяха внимателно подбрани думи. Всъщност Зюганов е човек със силни убеждения и никога не се е колебал да изразява позициите си по политически въпроси чрез публични коментари, изявления в президентската си кампания и в гласуванията си. Но безрезервната му любов към Отечеството никога не е била под съмнение.
Достатъчно често той не беше съгласен с Путин. Но последният никога не го приемаше присърце. През 80-те години на миналия век Зюганов, член на КПСС, дори разкъсва програмата за реформи на генералния секретар Михаил Горбачов – „гласност“ и „перестройка“.

Може да изглежда парадоксално, но добрите комунисти всъщност са големи националисти. Зюганов се противопостави на западната намеса в Сирия и подкрепи специалните военни операции на Русия в Украйна, обвинявайки НАТО в планове за „поробване на Украйна“, които да създадат „критични заплахи за сигурността на Русия“. Той подкрепи призива на Путин за „демилитаризация и денацификация“ на Украйна.
Веднъж Зюганов пише в статия в New York Times: „Ние ще възстановим мощта на руската държава и нейния статут в света. Това би направило политиката ѝ несравнимо по-предсказуема и отговорна, отколкото е днес“. Сега някой би казал, че това е неподправен „путинизъм“. Зюганов вярва, че на Русия принадлежи „уникалната роля на ос и опорна точка“ на Евразия.

Не е изненадващо, че Зюганов се противопоставя на приватизацията на държавните индустрии и обещава да възстанови държавния контрол върху икономиката. Но в едно освежаващо отклонение от съветската догма той превърна селското стопанство в основен фокус на комунистическата партия, особено липсата на държавна подкрепа за селските региони.
Заслуга на Путин е, че той няма никакви угризения да заимства от платформата на Зюганов и прави всичко възможно да се консултира с него, да приема съветите му, като същевременно насочва Русия невъзмутимо към капиталистическа страна, която е приключила със социализма.

Интересно е, че Зюганов също така застъпва тезата, че Русия трябва да се поучи от успешния пример на Китай и да изгради руски социализъм. Веднъж той насърчава партийните членове да прочетат избраните трудове на Дън Сяопин. И е записал, че ако страната му се бе поучила от успеха на Китай по-рано, Съветският съюз нямаше да се разпадне.

Погледнато назад, най-хубавият момент на Зюганов настъпва в средата на 90-те години, когато, изтощени и разочаровани от шока и страхопочитанието на Борис Елцин, който се насочи към свободния пазар и капитализма и разруши живота на огромна част от обществото, руснаците се втурват към комунистическата партия на президентските избори през 1996 г.
Всъщност кандидатурата на Зюганов нарасна дотолкова, че почти изглеждаше, че Русия възвръща социализма. В този момент Бил Клинтън пристига в Москва заедно със Строуб Албот. Разтревожен от видяното, Клинтън се връща във Вашингтон и одобрява пътна карта, която да осигури победата на Елцин, като дори привлича МВФ. Клинтън назначи американски експерти за ръководители на кампанията на Елцин, които бяха добре запознати с принципите на на демократичните избори. Останалото е история.

Но Зюганов никога не прояви злоба или отмъстителност. Всъщност той никога не е заемал публична длъжност. Но пък може да погледне назад със задоволство, че на 80 години е смятан за еminence grise (подобно на „сив кардинал“ – б. р.) в руската политика – докато репутацията на Елцин е в голяма криза.

Големият въпрос е: за какво е демокрацията? Дали става дума за редовно провеждане на избори?

Току-що посетих Иран за една седмица като част от група наблюдатели на предсрочните избори в петък. Единственото нещо, което ме заинтригува най-много, беше списъкът с шестима кандидати, който беше внимателно подготвен от Съвета на стражите въз основа на привързаността на потенциалния кандидат към националната идеология и системата на управление, която Иран избра в мъдростта си след бурната Ислямска революция през 1979 г.
Изтънченият процес може би е отражение на „персийско-шиитската ислямска“ мисъл, но след като шестимата кандидати (сред които и един духовник) са обявени, настъпва равнопоставеност. Бяха проведени около половин дузина телевизионни дебати, за да се гарантира, че хората ще се запознаят с кандидатите. Пародия на истината е, че на изборите в Иран се допускат само конформисти.

Почти невъзможно е да се организират президенти по поръчка. Опитът показва, че след като бъдат избрани на висок пост, някои от тях дори са склонни да се държат като Томас Бекет, който, след като става архиепископ на Кентърбъри, приема работата си твърде сериозно за удобство на крал Хенри II. Разбира се, подобни епични борби никога не завършват щастливо.

На другия полюс е странният вариант, който минава за „политически плурализъм“ в САЩ. Единият кандидат е на 81 години, а другият – на 78, и двамата са обсебени от хвърлянето на клевети един срещу друг. Най-добрият залог на Тръмп е, че Байдън изглежда „крив и сенилен“, докато рефренът на последния е, че опонентът му е вродено нечестен.
Третият кандидат Робърт Кенеди-младши, въпреки че е човек с идеи и свежо мислене – или, именно поради това, се смята за недостоен за включване в националния дебат с благовидния довод, че е „независим кандидат“!

Резултатът е риалити шоу за несъстоятелността на политическата система на САЩ. Случайно или не, Путин връчи националната награда на Зюганов в същия ден, в който Тръмп и Байдън проведоха своя сблъсък в името на демократичния плурализъм.

Източник - Indian Punchline