Навсякъде, където пътува по света, президентът Байдън се опитва да представи Съединените щати като подмладен лидер на широка коалиция от демократични нации, които се стремят да защитят „международния ред, основан на правила“, от посегателствата на враждебни автократични сили, особено Китай, Русия и Северна Корея. „Ние създадохме НАТО, най-големия военен съюз в историята на света“, каза той на ветераните от Деня Д, докато беше в Нормандия, Франция, на 6 юни. „Днес… НАТО е по-обединена от всякога и още по-подготвена да пази мира, да възпира агресията, да защитава свободата по целия свят.“

На други места Байдън неведнъж е изтъквал усилията на Вашингтон да включи „Глобалния юг“ – развиващите се страни от Африка, Азия, Латинска Америка и Близкия изток – именно в такава широка коалиция, ръководена от САЩ. На неотдавнашната среща на върха на водещите западни сили от Г-7 в Южна Италия например той подкрепи мерки, за които се предполагаше, че имат за цел да ангажират тези страни „в дух на справедливо и стратегическо партньорство“.

Но цялата му възвишена реторика по темата едва ли прикрива една неизбежна реалност: Съединените щати са по-изолирани в международен план, отколкото когато и да било след края на Студената война през 1991 г. Освен това те все повече разчитат на тясно свързана група съюзници, всички от които са предимно англоговорящи и са част от англосаксонската колониална диаспора. Рядко споменавана в западните медии, англосаксонизацията на американската външна и военна политика се превърна в отличителна – и провокативна – черта на президентството на Байдън.

Нарастващата изолация на Америка

за да получите известна оценка за изолацията на Вашингтон в международните отношения, просто разгледайте реакцията на широкия свят на позицията на администрацията по отношение на войните в Украйна и Газа.

След нахлуването на Русия в Украйна Джо Байдън се опита да представи конфликта там като героична борба между силите на демокрацията и бруталния юмрук на автокрацията. Макар че като цяло успя да сплоти силите на НАТО зад Киев – убеди ги да предоставят оръжие и обучение на обсадените украински сили, като същевременно намалят икономическите си връзки с Русия – той до голяма степен не успя да спечели на своя страна страните от глобалния юг или да привлече подкрепата им за бойкотиране на руския нефт и природен газ.

Напук на това, което би трябвало да е предупредителен урок, Байдън се върна към същата универсалистка реторика през 2023 г. (а също и тази година), за да мобилизира световната подкрепа за Израел в стремежа му да унищожи Хамас след опустошителното безчинство на тази групировка на 7 октомври. Но за повечето неевропейски лидери опитът му да представи подкрепата за Израел като благороден отговор се оказа напълно несъстоятелен, след като тази страна започна пълномащабната си инвазия в Газа и започна избиването на палестински цивилни граждани. За много от тях думите на Байдън изглеждаха като чисто лицемерие, като се има предвид историята на Израел, който нарушава резолюциите на ООН относно законните права на палестинците на Западния бряг и безразборното разрушаване на домове, болници, джамии, училища и центрове за помощ в Газа. В отговор на продължаващата подкрепа на Вашингтон за Израел много лидери от глобалния Юг гласуваха против Съединените щати по мерките, свързани с Газа, в ООН или, в случая с Южна Африка, заведоха дело срещу Израел в Световния съд за предполагаеми нарушения на Конвенцията за геноцид от 1948 г.

Пред лицето на тези трудности Белият дом работи неуморно, за да укрепи съществуващите съюзи, като същевременно се опитва да създаде нови, когато е възможно. Съжалявам за бедния държавен секретар Антъни Блинкен, който прави безкрайни пътувания до Азия, Африка, Европа, Латинска Америка и Близкия изток, опитвайки се да подкрепи позициите на Вашингтон – с постоянно слаби резултати.
Ето каква е реалността на този не съвсем американски момент: като световна сила Съединените щати разполагат с все по-малко близки и надеждни съюзници – повечето от тях са членове на НАТО или държави, които разчитат на ядрената защита на Съединените щати (Япония и Южна Корея), или са предимно англоговорящи (Австралия и Нова Зеландия). И когато се стигне до истината, единствените страни, на които САЩ наистина вярват, са „петте очи“.

Само за техните очи

„Петте очи“ (FVEY) е елитен клуб на пет англоговорящи държави – Австралия, Канада, Нова Зеландия, Обединеното кралство и Съединените щати, които са се съгласили да си сътрудничат по въпроси на разузнаването и да обменят свръхсекретна информация. Всички те са станали страни по първоначално двустранното споразумение UKUSA– договор от 1946 г. за тайно сътрудничество между двете държави в областта на т.нар. сигнално разузнаване – данни, събирани по електронен път, включително чрез подслушване на телефонни линии или подслушване на сателитни комуникации. (По-късно споразумението е изменено, за да включи и останалите три държави.) Почти всички дейности на „Петте очи“ се извършват тайно, а съществуването му дори не е разкрито до 2010 г. Може да се каже, че това е най-потайният и могъщ клуб от държави на планетата.
Началото на „Петте очи“ може да се проследи до Втората световна война, когато американски и британски кодоразбивачи, сред които и известният компютърен теоретик Алън Тюринг, се събират тайно в Блетчли Парк, британското заведение за разбиване на кодове, за да обменят разузнавателна информация, получена при разгадаването на германския код „Енигма“ и японския код „Пурпур“. Първоначално неформално споразумение, тайните отношения са формализирани в Британско-американското споразумение за комуникационно разузнаване от 1943 г., а след края на войната – в Споразумението между Великобритания и САЩ от 1946 г. Това споразумение позволява обмен на разузнавателни сигнали между Агенцията за национална сигурност (NSA) и нейния британски еквивалент – Правителствената централа за комуникации (GCHQ) – споразумение, което продължава и до днес и е в основата на това, което е известно като „специални отношения“ между двете страни.

След това, през 1955 г., в разгара на Студената война, споразумението за обмен на разузнавателна информация е разширено, за да включи и останалите три англоезични държави – Австралия, Канада и Нова Зеландия. За целите на секретния обмен на информация върху всички документи, които се споделят, се поставя класификацията „AUS/CAN/NZ/UK/US EYES ONLY“ и така се появява етикетът „Five Eyes“. Оттогава насам Франция, Германия, Япония и няколко други държави се опитват да влязат в този ексклузивен клуб, но без успех.
Въпреки че до голяма степен е артефакт от Студената война, разузнавателната мрежа „Пет очи“ продължава да функционира и в епохата след разпадането на Съветския съюз, като шпионира войнстващи ислямски групировки и правителствени ръководители в Близкия изток, докато подслушва китайските бизнес, дипломатически и военни дейности в Азия и другаде. Според бившия изпълнител на NSA Едуард Сноудън тези усилия са били извършвани в рамките на специализирани свръхсекретни програми като Echelon– система за събиране на бизнес и правителствени данни от сателитни комуникации, и PRISM – програма на NSA за събиране на данни, предавани чрез интернет.
Като част от тези усилия на „Петте очи“ САЩ, Обединеното кралство и Австралия съвместно поддържат спорно, строго секретно съоръжение за събиране на разузнавателна информация в Пайн Гап, Австралия, близо до малкия град Алис Спрингс. Известен като Joint Defence Facility Pine Gap (JDFPG), той се управлява до голяма степен от NSA, CIA, от GCHQ и от Австралийската разузнавателна организация за сигурност. Основната му цел според Едуард Сноудън и други информатори е да подслушва радио, телефонни и интернет комуникации в Азия и Близкия изток и да споделя тази информация с разузнавателните и военните структури на „петте очи“. Откакто започна израелското нахлуване в Газа, се твърди, че тя също така събира разузнавателна информация за палестинските сили в Газа и споделя тази информация с Израелските сили за отбрана. Това на свой ред предизвика редица протести в отдалечената база, когато в края на 2023 г. десетки пропалестински активисти се опитаха да блокират входния път на съоръжението.
По всичко личи, че сътрудничеството в рамките на „Пет очи“ остава толкова стабилно, колкото винаги. Сякаш за да сигнализира за този факт, директорът на ФБР Кристофър Рей предложи рядко срещано признание за продължаващото му съществуване през октомври 2023 г., когато покани колегите си от страните от „Очите на очите“ да се присъединят към него на първата среща на върха по сигурността „Нововъзникващи технологии и иновации“ в Пало Алто, Калифорния – среща на представители на бизнеса и правителството, ангажирани с напредъка в областта на изкуствения интелект (ИИ) и киберсигурността. Освен това публичното оповестяване беше начин да се нормализира партньорството „Пет очи“ и да се подчертае неговото трайно значение.

Англо-саксонска солидарност в Азия

Предпочитанието на администрацията на Байдън да разчита на англоезични държави при насърчаването на стратегическите си цели е особено забележимо в Азиатско-тихоокеанския регион. Белият дом е категоричен, че основната му цел в Азия е да изгради мрежа от приятелски настроени към САЩ държави, ангажирани с ограничаването на възхода на Китай. Това беше изложено например в Индо-тихоокеанската стратегия на Съединените щати от 2022 г. на администрацията. Позовавайки се на разгъването на мускулите на Китай в Азия, тя призоваваше към общи усилия за противопоставяне на „тормоза на съседите на тази страна в Източен и Южен Китай“ и така да се защити свободата на търговията. „Свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион може да бъде постигнат само ако изградим колективен капацитет за нова епоха“, се посочва в документа. „Ние ще преследваме това чрез мрежа от силни и взаимно подсилващи се коалиции“.
В документа се посочва, че тази „ мрежа“ ще обхване всички американски съюзници и партньори в региона, включително Австралия, Япония, Нова Зеландия, Филипините и Южна Корея, както и приятелски настроените европейски страни (особено Великобритания и Франция). Всеки, който желае да помогне за сдържането на Китай, както изглежда, е добре дошъл да се присъедини към тази коалиция, водена от САЩ. Но ако се вгледате по-внимателно, подновеното значение на англосаксонската солидарност става все по-очевидно.
От всички военни споразумения, подписани от администрацията на Байдън с тихоокеанските съюзници на Америка, нито едно не се смята за по-важно във Вашингтон от AUKUS – споразумение за стратегическо партньорство между Австралия, Обединеното кралство и Съединените щати. Обявено от трите държави членки на 15 септември 2021 г., то съдържа два „стълба “ или области на сътрудничество – първият е насочен към технологиите за подводници, а вторият – към изкуствения интелект, автономните оръжия, както и други модерни технологии. Както и в споразумението FVEY, и двата стълба включват обмен на класифицирани данни на високо равнище, но също така включват поразителна степен на военно и технологично сътрудничество. И обърнете внимание на очевидното: няма еквивалентно споразумение на САЩ с нито една неанглоезична държава в Азия.
Помислете например за споразумението за подводниците по стълб I. В сегашния си вид Австралия постепенно ще извади от експлоатация флота си от шест дизелови подводници и ще закупи три до пет най-модерни американски атомни подводници от клас „Лос Анджелис“ (SSN), като същевременно ще работи с Обединеното кралство за разработването на изцяло нов клас подводници – SSN-AUKUS, които ще се задвижват от ядрена двигателна система по американски дизайн. Но, за да се присъединят, австралийците първо трябваше да се откажат от сделка за подводници на стойност 90 млрд. долара с френска отбранителна фирма, което доведе до сериозно нарушаване на френско-австралийските отношения и за пореден път показа, че англосаксонската солидарност е по-важна от всички други отношения.
Сега, след като французите вече не са в играта, САЩ и Австралия продължават с плановете за изграждане на тези подводници от клас „Лос Анджелис“ – начинание за няколко милиарда долара, което ще изисква австралийските военноморски офицери да изучават ядрени двигатели в САЩ. Когато подводниците бъдат окончателно пуснати на вода (вероятно в началото на 2030 г.), американски подводничари ще плават заедно с австралийците, за да им помогнат да натрупат опит с такива системи. Междувременно американските военни изпълнители ще работят с Австралия и Обединеното кралство по проектирането и изграждането на подводница от следващо поколение – SSN-AUKUS, която трябва да бъде готова през 2040-те години. Трите партньора по проекта AUKUS ще създадат и съвместна база за подводници близо до Пърт в Западна Австралия.

Стълб II на AUKUS получи много по-малко медийно внимание, но е не по-малко важен. В него се призовава за американско, британско и австралийско научно и техническо сътрудничество в областта на съвременните технологии, включително изкуствения интелект, роботиката и хиперзвуковите технологии, с цел да се повишат бъдещите военни способности и на трите страни, включително чрез разработване на подводници-роботи, които биха могли да се използват за шпиониране или атакуване на китайски кораби и подводници.
Освен изключителната степен на сътрудничество в областта на чувствителните военни технологии – много по-голяма от тази, която САЩ имат с която и да е друга държава – тристранното партньорство представлява и значителна заплаха за Китай. Замяната на атомните подводници с дизелови във флота на Австралия и създаването на съвместна база за подводници в Пърт ще позволи на трите партньора от AUKUS да извършват значително по-дълги подводни патрули в Тихия океан и, ако избухне война, да атакуват китайски кораби, пристанища и подводници в целия регион. Сигурен съм, че няма да се изненадате да научите, че китайците многократно са осъждали споразумението, което представлява потенциална смъртна заплаха за тях.

Непредвидени последици

Едва ли е изненада, че администрацията на Байдън, изправена пред нарастваща враждебност и изолация на световната арена, предпочете да засили още повече връзките си с други англоезични държави, вместо да направи необходимите политически промени за подобряване на отношенията с останалия свят. Администрацията знае точно какво би трябвало да направи, за да започне да постига тази цел: да прекрати доставките на оръжие за Израел, докато не спрат боевете в Газа; да помогне за намаляване на тежкото дългово бреме на толкова много развиващи се страни; да насърчи продоволствената и водната сигурност и други мерки за подобряване на живота в глобалния Юг. И все пак, въпреки обещанията за предприемане на такива стъпки, президентът Байдън и неговите висши служители в областта на външната политика се съсредоточиха върху други приоритети – обкръжаването на Китай преди всичко – докато склонността да се осланят на англосаксонската солидарност само нараства.
Въпреки това, запазвайки най-топлите прегръдки на Вашингтон за неговите англоезични съюзници, администрацията всъщност създава нови заплахи за сигурността на САЩ. Много страни в оспорваните зони на зараждащата се геополитическа шахматна дъска, особено в Африка, Близкия изток и Югоизточна Азия, някога са били под британско колониално управление и затова всичко, което наподобява потенциална неоколониална реставрация на Вашингтон и Лондон, със сигурност ще се окаже вбесяващо за тях. Като прибавим към това и неизбежната пропаганда от страна на Китай, Иран и Русия относно развиващата се англосаксонска имперска връзка, получаваме очевидна рецепта за широко разпространено глобално недоволство.
Несъмнено е удобно да използваш един и същ език, когато споделяш тайни с най-близките си съюзници, но това едва ли трябва да бъде решаващият фактор при формирането на външната политика на тази държава. Ако Съединените щати искат да просперират в един все по-разнообразен и мултикултурен свят, те ще трябва да се научат да мислят и действат по много по-мултикултурен начин – а това трябва да включва премахване на всякакви остатъци от изключителен англосаксонски глобален съюз на силите.

Майкъл Т. Клер, редовен сътрудник на TomDispatch, е почетен професор по въпросите на мира и световната сигурност в колежа „Хемпшир“ и старши гостуващ сътрудник в Асоциацията за контрол на въоръженията. Той е автор на 15 книги, последната от които е „ All Hell Breaking Loose“: Перспективата на Пентагона по отношение на изменението на климата.

Източник - TomDispatch