На фона на каскадното напрежение в Близкия изток след убийството на лидера на Хамас Исмаил Хания от Израел и клетвите за „отмъщение“ в Техеран, новото правителство под ръководството на президента Масуд Пезешкиан, положило клетва във вторник, направи първия си ход в четвъртък. Бившият ирански външен министър Мохамад Джавад Зариф беше назначен за „стратегически заместник“ на иранския президент, като му беше поверена отговорността за Центъра за стратегически изследвания (CSS).
CSS е изследователското звено на президентската канцелария. Назначението на Зариф означава завръщането му на външнополитическата сцена и високата оценка на Пезешкиан за уникалните му качества да ръководи дипломацията на Техеран по „път 1.5“.
Дългогодишният досег на Зариф с американските политици по време на продължителния му мандат като посланик в ООН и активното му общуване в социалните мрежи в Ню Йорк са негови стратегически предимства. Зариф е познато лице и е високо ценен в западните столици.
Пезешкян даде приоритет на назначаването на Зариф; той все още не е обявил избора си за външен министър. Завръщането на Зариф в дипломатическия кръг не може да не се разглежда като сигнал към западните сили. Тук е налице един парадокс. Макар Иран да отчита факта, че САЩ ще загубят сериозно от всяка пряка военна конфронтация, остава фактът, че в развиващата се кризисна ситуация само американците и европейците са в състояние да спрат пълноценна война в региона.
Изглежда, че това е и начинът на мислене на Москва. В телефонен разговор с изпълняващия длъжността външен министър на Иран Али Багери Кани в четвъртък руският външен министър Сергей Лавров „призова всички страни без изключение, които биха могли да повлияят на ситуацията в ивицата Газа и в Близкия изток като цяло, да избягват действия, които биха могли да доведат до по-нататъшна дестабилизация на ситуацията и нови жертви сред цивилното население“ – според руския прочит. [Акцентът е добавен.]
В изказванията си в Меджлиса във вторник след церемонията по полагане на клетва президентът Пезешкиян потвърди, че външната политика на неговото правителство ще се стреми към конструктивно взаимодействие със света, като същевременно отстоява националното достойнство и интереси на Иран.
Изборната победа на Пезешкиян подсказва, че реформизмът се е превърнал в основно течение в иранската политика. Иранската диалектика е изпълнена с последици за Израел и САЩ, доколкото старата им сметка да подклаждат несъгласие и да предизвикват социални вълнения в Иран вече няма да работи. Със сигурност призракът на конструктивен ангажимент между Запада и Иран преследва Израел.
Израел ще разглежда завръщането на Зариф като символ на подновения ирански стремеж към преговори за ядрено споразумение, което може да отвори пътя за премахване на западните санкции, както и перспективата за широко сътрудничество. В този контекст, като направи завоалирана препратка към Договора за неразпространение на ядреното оръжие, Пезешкиан даде да се разбере в изказването си в Меджлиса, че „ние сме били и ще останем ангажирани с нашите задължения“.
На този обещаващ фон генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси поиска спешна среща с Пезешкиян „в най-кратък срок“. В писмо до Пезешкиян Гроси пише: „Сътрудничеството между Международната агенция за атомна енергия и Ислямска република Иран е в центъра на вниманието на международните среди от много години. Убеден съм, че заедно ще успеем да постигнем решителен напредък по този изключително важен въпрос.“
Отново, друга подсюжетна линия, която се разиграва тук, е, че Израел вече не може да се надява да накара страните от Персийския залив – по-специално Саудитска Арабия и ОАЕ – да се съюзят с него срещу Иран. Времената в Иран и региона, както и в международен план, включително в САЩ, където за първи път се изразява открито недоволство и неодобрение на израелската политика, са се променили.
Саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман поздрави по телефона Пезешкян за изборната му победа миналия месец, за да изрази задоволството си от укрепването на отношенията между Иран и Саудитска Арабия в различни области и да подчертае необходимостта от възможно най-голямо задълбочаване на отношенията. Саудитският ход регистрира надеждата и очакването, че ще може да прави бизнес с новото правителство в Техеран.
По подобен начин изключването от Лигата на арабските държави (LAS) на Хизбула от списъка на терористичните организации говори за степента, в която Саудитска Арабия и други арабски държави се отдалечават от антииранските позиции на Вашингтон. Регионалните държави са все по-сговорчиви към Иран и се опитват да намерят начини да „споделят съседството“ с Техеран – ако заимстваме известните думи на тогавашния американски президент Барак Обама.
Хизбула е перлата в короната на иранската ислямска революция. Ето защо сигналът на Арабската лига, че Хизбула е важен играч, е голямо послание от Рияд за намаляване на регионалната подкрепа за политиките на САЩ, насочени към притискане на Иран и свързаните с Техеран участници в арабския свят.
Всъщност в четвъртък държавният министър на Саудитска Арабия принц Мансур бин Митеб бин Абдулазиз лично предаде на Пезешкиян писмо от крал Салман бин Абдулазиз Ал Сауд, в което се изразява надежда за по-конструктивни стъпки в развитието на двустранните отношения с Иран и за продължаване на координацията и консултациите за насърчаване на регионалния мир и сигурност.
Като цяло, в бързо променящия се баланс на регионалната сигурност монархиите от Персийския залив, които наблюдават Иран отблизо, усещат промяна в парадигмата. В крайна сметка, призивът на Пезешкян за регионално единство, за да се противодейства на екстремистките влияния. Той заяви: „Радикалните гласове не трябва да заглушават гласовете на близо два милиарда миролюбиви мюсюлмани. Ислямът е религия на мира.“
Четиридесет и пет години след иранската революция от 1979 г. Ислямската република се изявява като глас на умереността и разума! Разбира се, това не означава, че Иран и другите членове на Оста на съпротивата ще проявят умереност в отговора си на неотдавнашните действия на Израел. Възмездието на Иран за убийството на Хания със сигурност ще бъде по-тежко и по-болезнено от всичко, което Тел Авив е преживял досега.
Войната с Иран ще бъде много различна от предишните войни на Израел с арабските държави. Тя ще бъде безсрочна, докато Израел не позволи създаването на палестинска държава. Възможностите на Израел за ответен удар постоянно ще се изчерпват, както се случи по отношение на Хизбула. В средносрочен и дългосрочен план предимство има Иран, който е много по-голяма държава от Израел, тъй като това ще бъде война на няколко фронта с недържавни участници.
От друга страна, трудно е да се повярва, че Израел е действал самостоятелно, за да атакува суверенитета на Иран, което е равносилно на военен акт, без някакво одобрение от страна на САЩ. Именно този „известен неизвестен“ фактор прави ситуацията много опасна. Върховният лидер на Иран аятолах Хаменей вече нареди директен удар по израелска територия.
Вестник “ Вашингтон пост“, позовавайки се на служители на Пентагона, пише, че с оглед на евентуална ескалация военноморските сили на САЩ вече са съсредоточили 12 военни кораба в региона. Сред тях е самолетоносачът „Теодор Рузвелт“, който се намира в Персийския залив заедно с шест разрушителя. В източната част на Средиземно море се намират и пет американски военни кораба. Министър-председателят Нетаняху заяви, че Израел „е изправен пред трудни дни“ и е „готов за всеки сценарий“.
Нетаняху е уверен в подкрепата на САЩ, което се прояви в топлото посрещане, което той получи по време на неотдавнашното си пътуване до Вашингтон. Вероятно именно тази подкрепа е позволила на Нетаняху да съкрати посещението си в САЩ, да се върне у дома и веднага да се впусне в такова изостряне на ситуацията.
Ако това е така, САЩ координират ситуацията, но тогава американско-израелската история също е история на опашката, която по-често размахва кучето. Очевидно е, че Нетаняху се опитва да създаде нова реалност в Близкия изток и пише сценарии на тези събития директно за себе си. Достатъчно е да се каже, че той е и режисьор, и сценарист, а останалите герои, включително САЩ и европейците, са принудени или да играят заедно с него, или да се правят на ударени в лоша игра.