Фото Ал Джазира

Това, което ще се случи през следващите дни, ще бъде решаващо за бъдещето не само на Бангладеш и Индия, но и на цялата инициатива „Един пояс, един път“ и свързаните с нея проекти.

В подлата стратегия за ескалация на войната, която Съединените щати преследват, в съответствие с външната си политика на повтарящи се войни, случващото се в Бангладеш заема централна роля в очертаването на американския опит за дестабилизиране на новите съюзи на многополюсния свят.

Позицията на инициативата „Един пояс, един път“ (BRI)

Както вече е добре известно, една от ключовите точки в новите съюзи е инициативата BRI- търговски маршрут, който играе водеща роля в свързването на различните държави от евразийския макроконтинент. Тя се състои от 6 сухоземни зони за градско развитие, свързани с пътища, железопътни линии, енергийни тръбопроводи, цифрови системи и морски маршрути, свързани чрез пристанища.

Терминът „пояс“ се отнася до предложените сухопътни маршрути за автомобилен и железопътен транспорт през Централна Азия без излаз на море по известните исторически търговски пътища на западните региони; „път“ е съкращение от „Морски път на коприната на 21 век“, който се отнася до морските маршрути през Индо-тихоокеанския регион, през Югоизточна Азия до Южна Азия, Близкия изток и Африка.

По морския Път на коприната, по който вече се превозват повече от половината от всички контейнери в света, се разширяват дълбоководните пристанища, изграждат се логистични центрове и се създават нови маршрути за движение по вътрешните водни пътища. Този търговски маршрут се простира от китайското крайбрежие на юг, свързвайки Ханой, Куала Лумпур, Сингапур и Джакарта, след това на запад, свързвайки столицата на Шри Ланка Коломбо и Мале, столицата на Малдивите, с Източна Африка и град Момбаса в Кения. Оттам връзката се придвижва на север до Джибути, през Червено море и Суецкия канал до Средиземно море, свързвайки по този начин Хайфа, Истанбул и Атина, до горната част на Адриатика и италианския център Триест с неговото международно свободно пристанище и железопътните му връзки с Централна Европа и Северно море.
Правилата на BRI се диктуват главно от някои партньорски съюзи: Форума за сътрудничество между Китай и Африка, Форума за сътрудничество между Китай и арабските държави, Шанхайската инициатива за сътрудничество и, разбира се, БРИКС+.

Отслабването на Индия води до дестабилизиране на Римланда

Разбира се, критиките към BRI идват от страна на атлантическия хегемон: твърде голямо китайско влияние, твърде голяма икономическа мощ, следователно и твърде голяма политическа автономия. И то не само за Китай, но и за различните съседни държави, които са свързани със САЩ по един или друг начин.
BRI фактически разшири морската мощ на Китай, разширявайки политическото му влияние. В класическата геополитическа теория на Халфорд Макиндер и неговите американски наследници това влияние означава само едно: да се ограничи властта на американската таласокрация, принуждавайки я да намери други пътища за завладяване на Хартленда (сърцето на Евразия). Въпреки че Китай не е Морска цивилизация (таласокрация), а Сухоземна цивилизация (телурокрация), той е успял да използва икономическото възпиране като морска сила, балансирайки достатъчно, за да изплаши Съединените американски щати и техните (много малко) партньори.

Защото наистина съществува стратегически риск: Римланда, крайбрежната зона, която играе ролята на буфер в сблъсъка между евразийските телурокрации и атлантическите таласокрации, не може да бъде предадена евтино. BRI обективно е част от по-широка стратегия за военен контрол над Малакския проток и „обгръща“ американската военна островна верига. Което означава, че американците постепенно са загубили свободата си на военна инициатива и вече не разполагат с пазарната свобода да действат безразборно.
САЩ са наясно с това и по тази причина организираха държавен преврат в Бангладеш – страна, която е много важна за стабилността на Индия-най-голямата и важна страна след Китай в BRI и единствената, която все още е свързана със Запада с двойна нишка.

През последните няколко месеца Индия неколкократно отказа стратегическа подкрепа на САЩ, особено за контрола над Индийско море и Персийския залив; миналия месец Нарендра Моди отиде в Москва и подписа споразумения с Русия; всичко това не се хареса на Вашингтон, който нареди свалянето на правителството на Шейх Хасина в Бангладеш (Хасина беше принудена да подаде оставка и да напусне страната след седмици антиправителствени протести – бел.ред.).

Хасина е проиндийски настроена, така че Ню Делхи можеше да се радва на повишаване на регионалната стабилност. Хасина означаваше също така баланс между етническите и религиозните конфликти, където между 2001 и 2006 г. имаше няколко проблема поради връзките между националистическите групи и партии в Бангладеш и Пакистан; тя отказа териториални отстъпки и военно сътрудничество със САЩ и се противопостави на натиска срещу Китай.

Така се стигна до наказанието: свалянето на Хасина чрез държавен преврат – микрореволюция, за да се установи временна хунта с човек, избран от Вашингтон.

Всичко в стил „звезди и райета“. Не е случайно, че Държавният департамент на САЩ веднага изрази подкрепата си за смяната на политическия режим, без да изчака дори няколко часа за събитието.

Дестабилизирането на Бангладеш е опит за подкопаване на сигурността на Индия и тъй като Индия е гарант за стабилността и автономията на Римланда, САЩ ще се опитат да нарушат регионалния баланс чрез разпалване на вътрешни конфликти и забавяне на икономическите споразумения. Едно проамериканско правителство ще принуди всички съседни държави да преразгледат ангажимента си към сигурността и участието в партньорства.

Макар да е вярно, че Бангладеш не може самостоятелно да се конфронтира с Индия и не може да определя нейната вътрешна политика, също така е вярно, че редица стратегически опасности на границата между Индия и Бангладеш биха били много труден за управление проблем в момента.

Това, което ще се случи през следващите дни, ще бъде решаващо за бъдещето не само на Бангладеш и Индия, но и за цялата инициатива „Един пояс, един път“ и свързаните с нея проекти.

Лоренцо Мария Пачини е доцент по политическа философия и геополитика, UniDolomiti of Belluno. Консултант по стратегически анализи, разузнаване и международни отношения.

Източник - Strategic Culture Foundation