„Възможността за отделяне на Източна Германия от Федерална република Германия се превръща в тема за сериозно обсъждане сред онези, които виждат Източна Германия като потенциална отделна единица, която би могла да въплъти принципите на суверенитет, запазване на културата и съпротива срещу масовата имиграция. Комбинацията от националистическия подем на AfD и лявото, но културно консервативно движение на Вагенкнехт подсказва, че историческата мечта за суверенна източна държава, подобна на Прусия, може би не е толкова далечна, колкото някога е изглеждала.“
Дълбоко съм благодарен на всички избиратели и поддръжници. Ние станахме втората по сила сила в цялата страна, водещата сила в Изтока и постигнахме най-добрия резултат на AfD [Алтернатива за Германия] в историята – това е фантастично! Това, което ме вълнува най-много обаче, е резултатът сред младите избиратели: увеличение с 12%, което ни прави най-мощната сила сред хората под 24 години – точно там се стремях да бъда; а това е само началото. Въпреки всички клеветнически кампании, ние отключихме изцяло нови възможности за една патриотична политика.
– Д-р Максимилиан Крах, член на Европейския парламент от AfD
Началото на новия германски възход може да бъде само обрат: обръщане на лицето към Изтока, отхвърляне на Запада, откъсване от либерализма, от буржоазията и европейската цивилизация.
– Ернст Никиш
„Свидетели сме на най-голямата промяна вдясно от 1949 г. насам. Демокрацията е разтърсена до основи.“ С тези думи Санем Клеф, директор на Федералната координация за „Училище без расизъм – училище с кураж“, едва сдържа паниката си след вчерашните избори в провинцията. В Тюрингия 32,8%, а в Саксония 30,6% от избирателите смело пуснаха бюлетините си за партия, която все по-политизираната Федерална служба за защита на конституцията удобно нарече „дясноекстремистка“.
Но кой наистина е изненадан? Когато така наречените „защитници на демокрацията“ отказват да се вслушат, хората намират начин да изразят мнението си.
Директорът на най-голямата училищна мрежа в Германия, която контролира над 4500 училища, индоктриниращи три милиона ученици и преподаватели, очевидно губи съня си от факта, че толкова много гласоподаватели за първи път се осмелиха да се противопоставят на внимателно подготвения разказ на истаблишмънта. „С тези избори десният екстремизъм се превърна в огромен проблем сред младежите. В Тюрингия и Саксония съответно 37% и 30% от гласувалите за първи път са гласували за AfD. Това е най-драматичната промяна вдясно сред младите хора, която Федералната република някога е преживявала в рамките на един изборен период от 1949 г. насам“, опасява се Санем Клеф.
Но може би този така наречен „проблем“ е просто събуждане на младото поколение за провалите на старата гвардия и решение да отхвърли застоялата догма, която им е била натрапвана насила. Тенденцията беше ясна още на изборите за младежи до 18 години през изминалата седмица, където във възрастовата група до 18 години AfD събра 37,36% от гласовете в Тюрингия и 35,52% в Саксония. Може би, само може би, тези млади гласоподаватели имат нещо предвид.
„Като общонационална мрежа за превенция срещу идеологиите на неравенството ние ежедневно преживяваме как десният популизъм и десният екстремизъм все повече проникват в живота на децата и младежите“, оплаква се Клеф. „Това е съпроводено с банализиране и нормализиране на десния екстремизъм.“
В превод: Колкото повече се опитваме да обрисуваме всеки, който не е съгласен с нас, като екстремист, толкова повече те разбират, че ние сме тези, които не са в час.
Отказът на Клеф да признае, че нарастващата подкрепа за десните идеи е легитимен отговор на неуспехите на сегашния политически ред, говори много. Що се отнася до причините за това преминаване към дясното сред младите, Санем Клеф старателно повтаря опорните точки: „Монокаузалните обяснения не са подходящи в този момент. Никой не разполага и с патентовани решения. Въпреки това няма да можем да избегнем да се съсредоточим повече върху дългосрочните последици от пандемията за младите хора, както и върху въздействието на войните в Украйна и Газа върху младото поколение.“
Да, защото винаги е по-лесно да се обвиняват външни фактори, отколкото да се признае, че младите хора просто отхвърлят статуквото, което не е направило нищо друго, освен да им навреди, тъй като те са тези, които изпитват „разнообразието“ от първа ръка в училищните дворове.
Демократичното възпитание, разбира се, е централен компонент на държавния мандат за образование и възпитание в училищата – или поне така ни казва Санем Клеф, който също настоява: „Според училищните закони и консенсуса от Бойтелсбах училищата имат за задача да насърчават демократичните ценности и критичното мислене. Това означава, че учителите не трябва да остават неутрални – а напротив, въз основа на Основния закон [германската конституция] трябва да заемат ясна позиция срещу например десния екстремизъм, антисемитизма, възхваляването на насилието и изявленията, които презират човечеството.“
Ах, да, класическият подход „ние сме за свободата на словото и критичното мислене, но само ако сте съгласни с нас“.
Очевидно насърчаването на „демократичните ценности“ означава промиване на мозъците на учениците с една приемлива гледна точка, при която поставянето под съмнение на преобладаващия наратив е строго забранено. Учителите, разбира се, трябва да бъдат „упълномощени и подкрепяни“ да прокарват тази програма: „Обучението, концепциите и материалите за укрепване на демократичното образование са от решаващо значение тук.“ Защото нищо не говори за „образование“ така, както една задължителна от държавата учебна програма, която има за цел да изкорени всякаква различна мисъл.
Последният призив на Клеф: „Сега трябва колективно да мобилизираме всичките си сили, за да защитим трудно извоюваните си свободи и права. Повече от всякога демократичните сили в политиката и гражданското общество трябва да се изправят твърдо заедно срещу враговете на демокрацията.“
Но кои са истинските врагове на демокрацията тук? Може би тези така наречени „демократични сили“ просто се страхуват от едно бъдеще, в което вече няма да могат да контролират разказа, тъй като все повече граждани – и особено младите хора – отхвърлят все по-прозрачните им опити да задушат истинското демократично изразяване.
Това, на което сме свидетели в Източна Германия, е нещо повече от промяна в моделите на гласуване; това е зората на нова консервативна революция, която повтаря идеологическите течения от епохата на Ваймар. Възходът на AfD в Тюрингия и Саксония, наред с появата на Алианса на Сахра Вагенкнехт (BSW) с 15,8 % в Тюрингия и 11,8 % в Саксония, сигнализира за възраждането на едно мощно националболшевишко течение. Това движение, подобно на пруския националболшевизъм на Ернст Никиш, отхвърля либералния Запад и се насочва на изток, приемайки Русия и нейния политически модел, като същевременно отхвърля декаданса и моралния упадък на Запада.
Националболшевизмът, формулиран от Никиш по време на Ваймарската република, е уникален синтез на национализъм и социализъм, дълбоко вкоренен в отхвърлянето на западния либерализъм, капитализъм и парламентарна демокрация. Никиш и неговите последователи смятат Запада за културно и морално покварен. Те смятат, че бъдещето на Германия е в съюз със Съветския съюз, който се възприема като бастион на антизападната и антикапиталистическата идеология. Това съюзяване не е породено от обща вяра в комунизма, а по-скоро като стратегически съюз срещу общите врагове на западния либерализъм и наложените от Версай ограничения. Националболшевиките се застъпват за силна, централизирана държава, ръководена от колективен етос, който да се противопостави както на западния капитализъм, така и на културната деградация, която той носи.
В този исторически контекст съвременното възраждане на подобни идеи в Източна Германия е показателно. Възходът на AfD, в съчетание с появата на BSW, отразява визията на Никиш по няколко начина. И двете движения отхвърлят либералния, глобалистичен ред, който доминира в съвременната германска и европейска политика. AfD, със своята националистическа и антиимиграционна позиция, и BSW, със своите леви икономически политики, съчетани с културен консерватизъм и антинатовска реторика, отразяват дълбоко вкоренено разочарование от Запада. Бившата сталинистка Сахра Вагенкнехт, подобно на Никиш, пропагандира откъсване от либералния Запад, критикувайки НАТО като инструмент за доминиране на САЩ и настоявайки за по-тесни връзки с Русия. Нейното противопоставяне на масовата имиграция и призивите ѝ за запазване на германската култура напомнят за националболшевишкото презрение към западния мултикултурализъм и ерозията на националната идентичност.
Възможността за отделяне на Източна Германия от Федерална република Германия заради спорния въпрос за масовата имиграция се превръща в тема за сериозно обсъждане сред някои хора в региона. Напливът на неевропейски имигранти, възприеман от мнозина на Изток като заплаха за тяхната културна и национална идентичност, засилва разделението между Източна и Западна Германия. Това напрежение напомня за визията на Никиш за суверенна източна държава, която ще стои като бастион срещу западния либерализъм. Никиш дори предлага преименуването на Германската демократична република (комунистическа Източна Германия) на „Прусия“, за да подчертае нейната различна идентичност и отхвърляне на западния ред. Днес тази идея намира отклик сред онези, които виждат Източна Германия като потенциална отделна единица, която би могла да въплъти принципите на суверенитет, запазване на културата и съпротива срещу масовата имиграция.
Комбинацията от националистическия подем на AfD и лявото, но културно консервативно движение на Вагенкнехт подсказва, че историческата мечта за суверенна източна държава, подобна на Прусия, може би не е толкова далечна, колкото някога е изглеждала.
Следвайте „Клуб 24 май“ в Телеграм.
Източник - Eurosiberia