Гладът като инструмент на политиката
Примерите от този вид са многобройни, но за най-мащабна операция за унищожаване на хранителната база на противника може да се смята масовото изтребване на бизони в Америка от 30-те години на XIX в., разрешено от американските власти и целящо да подкопае икономическия начин на живот на индианските племена и да ги обрече на глад.
Американският генерал Филип Шеридан пише:
„През последните две години ловците на бизони са направили повече за решаването на острия проблем на индианците, отколкото цялата редовна армия през последните 30 години. Те унищожават материалната база на индианците. Изпратете им пушек и олово, ако обичате, и ги оставете да убиват, одират и продават кожите, докато не изтребят всички бизони!“
Шеридан в Конгреса на САЩ предлага учредяването на специален медал за ловците, като подчертава значението на изтребването на бизоните. Полковник Ричард Ървинг Додж казва: „Смъртта на всеки бизон е изчезване на индианците“.
Френският биолог Жан Дорст отбелязва, че първоначалната обща популация на бизоните е била приблизително 75 милиона. Между 1870 и 1875 г. всяка година са избивани приблизително 2,5 милиона бизона. Историкът Андрю Айзенберг пише за намаляването на броя на бизоните от 30 милиона през 1800 г. до по-малко от хиляда в края на века.
Американските железопътни компании рекламират, за да привлекат пътници с възможността да стрелят по бизони от прозорците на вагоните. През 1887 г. английският естествоизпитател Уилям Гриб, който пътува из прериите, отбелязва: „Навсякъде се виждаха следи от бизони, но нямаше живи бизони. Само черепите и костите на тези благородни животни се белееха на слънцето“.
Според американски оценки европейските заселници са намалили индианското население за 500 години (от 1500 до 1900 г.) от 15 милиона на 237 000 души. Унищожаването на хранителната база е било основният инструмент на този геноцид.
Епохата на индустриалните революции дава сериозен тласък на развитието на производителните сили, но гладът и недостигът на храна като цяло никога не изчезват. Нещо повече, това явление придоби ново качество. Например умишленото унищожаване на храни, за да се поддържат високи пазарни цени.
Отново пример от САЩ: разоръжаването през 1929-1933 г. като неразделна част от известната Голяма депресия.
В началото на тридесетте години започва широкомащабна политика за унищожаване на едноличните земеделски стопанства на територията на САЩ. На тяхно място в полетата на фермерите трябва да се появят „корпоративни“ земеделски предприятия, оборудвани с трактори и всякаква селскостопанска техника. Фермите са разрушени, къщите им – опожарени, а самите фермери, заедно със семействата си, са изкарани на улицата с помощта на полиция и национални гвардейци.
Б. Борисов, авторът на статията „Американският Голодомор“, дава следните данни: „Американският Голодомор е бил в състояние да се разпадне: „Ако се вярва на американската статистика, за десетилетието от 1931 до 1940 г. по отношение на динамиката на прираста на населението Съединените щати са загубили не по-малко от 8 милиона 553 хиляди души, като темповете на прираст на населението се променят наведнъж, мигновено, на два (!) пъти точно на границата на 1930/31 г., спадат и застиват на това ниво точно за десет години…“
Никакво обяснение за това не се дава в огромния, дълъг стотици страници текст на „Статистическия реферат на Съединените щати“ на Министерството на търговията на САЩ.
Ако вземем предвид движението на населението, то „общо 93 309 души повече са напуснали Съединените щати през 30-те години, отколкото са пристигнали в тях, а десет години по-рано в страната са пристигнали още 2 960 782 души. Е, нека коригираме цифрата на общите демографски загуби на САЩ през тридесетте години с 3054 хил. души“.
По същото време правителството на САЩ се освобождава от излишните храни, които търговците не могат да продадат. Не можеш да нарушиш законите на пазара – това, което не се купува, е излишък.
Да се даде на гладните би било удар по бизнеса. Храната е унищожавана по различни начини и в големи мащаби: портокалите са заливани с парафин, царевицата е използвана за гориво на парни влакове, зърното – изгаряно и потопявано в океана. Унищожени са 6,5 млн. прасета и разорани 10 млн. хектара земя с посеви.
Последиците от тези действия били естествени. Ето автентичния спомен на едно дете за тези години:
„Заменихме обичайните си любими храни с по-достъпни… вместо зеле използвахме листа от храсти, ядяхме жаби… в рамките на един месец майка ми и по-голямата ми сестра умряха…“.
Спасението за огромен брой безработни и обезземлени американци са така наречените „обществени работи“, които въвежда президентът Рузвелт. То обаче също е било много илюзорно. Работата, провеждана под егидата на Администрацията за обществени работи (Public Works Administration – PWA) и Администрацията за граждански работи (Civil Works Administration – CWA), се състояла в изграждането на канали, пътища и мостове, често в необитаеми и блатисти маларични райони. На тези работни места са били заети до 3,3 млн. души едновременно, а общо 8,5 млн. души са преминали през американската система за „обществени работи“, без да се броят затворниците.
Условията и смъртността на тези работни места все още очакват внимателен изследовател. Така например от 30 долара номинална заплата на участник в „обществените работи“ задължителните удръжки правеха 25 долара. Общо – пет долара за един месец тежък труд в маларийно блато.
Общо взето, според изчисленията, през 1940 г. населението на САЩ, ако се запазят предишните демографски тенденции, е трябвало да бъде поне 141,856 милиона души. Действителното население на страната през 1940 г. е само 131,409 милиона души – намаление с повече от 19,5 милиона души, от които само 3,054 милиона могат да се обяснят с промяна в динамиката на миграцията.
Общият брой от 7 милиона 394 хиляди души към 1940 г. просто липсва. За това няма официално обяснение.
Между другото, реалностите в историята на САЩ в никакъв случай не се ограничават до целенасочено и систематично унищожаване на храни във военно и мирно време с цел намаляване на ненужното или враждебно население. Има достатъчно примери, когато намаляването на селскостопанското производство се случва „по естествен път“, т.е. просто поради невъзможността да се осигури неговата ефективност чрез пазарни методи, а още повече поради разрушителния характер на икономиката на максимизирането на печалбата.
Американския „прашен казан“
Следва продължение
Евгений Варшавский е директор на Института по приложна футурология, държавен съветник на Руската федерация.
Следвайте „Клуб 24 май“ в Телеграм.
Източник - Завтра