Костеливият ездач
Глобалната системна икономическа криза е в ход. Но за разлика от всички предишни събития, днес в публичното пространство все по-често липсват положителни новини.
Що се отнася до обсъждането на вариантите за преодоляване на кризата, и то дори в доста академична научна среда, факт е, че на вниманието на широката публика се представят само сценарии с по-голяма или по-малка степен на катастрофизъм, често достигащи библейски мащаби в описанията на предполагаемото ни бъдеще.

От конниците на Апокалипсиса, които заплашват всички ни, най-костеливият със сигурност е гладът. Той е и конкретен случай на недостиг на ресурси, познат на човечеството още от появата му на земята.
Какво казва по този въпрос най-авторитетната, според собственото си мнение, международна организация на земята – ООН?
Нека разгледаме като пример основната годишна публикация на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), основната организация на ООН, от 21 ноември 2021 г. – „Състоянието на прехраната и земеделието“.
В доклада се разглеждат въпроси, свързани с доставките на храни, оценяват се перспективите за развитие и се предлагат начини за подобряване на ситуацията. В него се констатира, че светът има спешна нужда от производство на повече храна и че селскостопанското производство и други жизненоважни сегменти на агрохранителните системи са застрашени от сътресения, вариращи от суши и наводнения до въоръжени конфликти и нестабилност на цените. Всичко това се усложнява от въздействието на дългосрочни отрицателни фактори като икономическото неравенство и изменението на климата.
Сухите данни, както винаги, са по-показателни.
В новинарската статия на ФАО „Световният глад не е намалял през последните три години, а затлъстяването продължава да се увеличава – доклад на ООН“ са представени следните данни (таблица 1).

ФАО изчислява, че делът на световното население, изпитващо тежка и умерена продоволствена несигурност, само продължава да се увеличава през последните години (графика 1).

Съществуват много други статистически източници на различни нива, включително данни от други международни организации, но в тях няма съществени противоречия и избраният за този пример доклад на ФАО е достатъчен за качествена оценка. Този източник е доста авторитетен: ръководителите на агенциите, издали доклада, са Жозе Грациано да Силва, генерален директор на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО); Гилбърт Ф. Унгбо, президент на Международния фонд за селскостопанско развитие (IFAD); Хенриета Х. Фор, изпълнителен директор на Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ); Дейвид Бийзли, изпълнителен директор на Световната продоволствена програма (WFP); и Тедрос Адханом Гебрейесус, генерален директор на Световната здравна организация (СЗО).

ФАО включва не само гладуващите, но и затлъстелите сред хората без достъп до здравословна храна. От гледна точка на науката за храненето това е напълно правилно. Ако обаче разглеждаме проблема с недостига на храна като социален проблем, трябва да отбележим, че причините, които водят до затлъстяване или до дистрофия и глад, са коренно различни и не могат да се дължат на недостига на храна сам по себе си.

С други думи, за да се гарантира, че стотици милиони хора по света ще придобият наднормено тегло и ще се задържат в това състояние в продължение на години и десетилетия, е необходимо да има поне достатъчно храна, за да се спасят от гладна смърт не само милиони деца, но и стотици милиони възрастни, посочени в статистиката на ООН. Несъмнено съществува въпросът за качеството на храната и един типичен американски хамбургер в никакъв случай не е хранителен идеал, но е напълно способен да спаси от глад.

Оттук можем да направим предварителното предположение, че проблемът с глада по света не може да се сведе до недостиг на ресурси. Съществува фундаментална разлика: природните фактори невинаги са под контрола на човека и някоя космическа катастрофа може да доведе до смъртта на много хора и дори на цялото човечество заедно с планетата, но всички социални процеси, включително и проблемите, по дефиниция са обусловени от човешката воля и са й подвластни. Естествено, на колективната воля, защото в политиката, а още повече в геополитиката, няма място за самотници.
Дали ООН, ФАО, а и не само те, са засегнали социални проблеми, когато са разглеждали въпросите, свързани с глада по света? Разбира се, че са!

Например в изданието от 2021 г. на съвместния доклад на ФАО, IFAD, УНИЦЕФ, WFP и СЗО „Състояние на продоволствената сигурност и храненето в света“ се съдържа такава глобална оценка. В него като минимум се признава съществуването на социални фактори и някои техни влияния върху проблема. В допълнение към въздействието на екстремните природни явления, в доклада се споменават и конфликтите, икономическият упадък и високите нива на неравенство.
Авторите на доклада смятат, че всички тези явления са сред основните фактори, причиняващи продоволствена несигурност, и всички те си влияят взаимно.
Какво предлага международната общност в лицето на ООН като решение?

В настоящото издание на съвместния доклад, освен общите положения, се определят шест „ключови области за промяна“ въз основа на „набор от политики и инвестиции за справяне с факторите, допринасящи за глада и недохранването“, и се отправят призиви към политиците в световната общност. За съжаление призивите от всякакъв вид имат слабо въздействие върху действителното планиране за справяне с глобалната продоволствена криза.

Ето какво предлага докладът на ФАО като решителни мерки:
“…да се гарантира, че хуманитарните интервенции, интервенциите за развитие и укрепване на мира, по-специално мерките за социална защита, се прилагат в засегнатите от конфликти райони по интегриран начин, така че на семействата да не се налага да продават оскъдните си активи, за да си купят храна;
– да се разшири работата по устойчивостта на климата в хранителните системи, като например да се осигури на дребните земеделски производители широк достъп до застраховки срещу климатични рискове и финансиране, съобразено с метеорологичните условия;
– да се засили икономическата устойчивост на най-уязвимите от негативните икономически външни фактори, например чрез програми за финансова и нефинансова подкрепа, които ще смекчат въздействието на сътресения, подобни на пандемиите, и нестабилността на цените на храните;
– да предприемат мерки за намаляване на разходите за питателна храна в хранителните вериги, например чрез стимулиране на отглеждането на биофортифицирани култури или улесняване на достъпа до пазара за производителите на плодове и зеленчуци;
– преодоляване на бедността и структурните неравенства, например чрез изграждане на вериги за създаване на стойност на храните в бедните общности с програми за трансфер на технологии и сертифициране;
– укрепване на хранителната среда и промяна на поведението на потребителите, например чрез премахване на промишлените трансмазнини, намаляване на съдържанието на захар и сол в храните и защита на децата от отрицателните ефекти на рекламата на храни;

– Създаване на благоприятна среда по отношение на споделени механизми за управление и институции, които ще позволят промяната;
–провеждане на широки консултации, овластяване на жените и младите хора, осигуряване на по-голям достъп до данни и нови технологии“.

Авторите на доклада призовават света да действа сега, защото в противен случай интензивността на факторите, допринасящи за глада и недохранването, ще се увеличи в бъдеще, след като бъдат преодолени сътресенията от пандемията.
Но дори и по преценка на самия доклад, целта за устойчиво развитие за премахване на глада до 2030 г. няма да бъде постигната: близо 660 милиона души все още ще страдат от недохранване, а 30 милиона от тях ще бъдат възпрепятствани да преодолеят глада поради продължителните последици от пандемията. Това е при условие, че не настъпи нито един от обсъжданите сценарии за световни войни, нови озонови дупки, внезапен недостиг на жизненоважни ресурси и други подобни хтонични ужаси.

Това е нивото на подход към въпроса за общата продоволствена сигурност от страна на международната организация с най-висок статут – ООН. Няма причина да се смята, че ситуацията е по-добра на други нива.

„Естественият път на развитие“, водещ до задънена улица на глада
Анализът на основните документи на ООН относно глобалната продоволствена сигурност дава основание да се смята, че причината за бъдещия световен глад не е физическият недостиг на ресурси. Проблемът е единствено в социалната сфера. Поне докато на Земята не се случи космически катаклизъм.
Реалните прогнози и оценки на ресурсния потенциал на нашата планета и на живеещото на нея човечество са доста положителни.
Ето и общото заключение за прогнозата за особеностите на развитието на световното селскостопанско производство до 2050 г., публикувана в доклада на ФАО на ООН „Световното селско стопанство до 2030/2050 г.“ № 12-03 от юни 2012 г., като се отчита евентуалното нарастване на населението до 10,1 млрд. души до 2100 г:
„Освен ако не настъпят големи сътресения, свързани с изменението на климата, енергетиката или други събития, които е трудно да се предвидят, като войни или големи природни бедствия, световното селско стопанство едва ли ще бъде изправено пред сериозни ограничения за набавяне на цялата храна, необходима на населението в бъдеще, при условие че изискванията за инвестиции и политики продължават да бъдат приоритетни.“

На теория световният агропромишлен комплекс може да изхрани до 40 милиарда души на съществуващата земя и с масовото прилагане на най-модерните селскостопански технологии.  Ясно е, че това е чисто спекулативна цифра, но тя дава представа за реалните мащаби.

И така, защо повече от една трета от населението на света гладува или изпитва недостиг на храна и чиста вода?
Дори ООН признава социалните фактори за истинската причина – дисбаланс в разпределението на обществените блага, неравен достъп до образование и медицина, безработица и останалата част от списъка с типичните пороци и язви на пазарната икономика. Можем да добавим и разликата между така наречените „цивилизовани страни“ и останалия свят, която се е запазила от колониалните времена.

За управляващия глобален елит обаче дори намек за критика на паразитната икономическа система, съществуваща в света, е нежелателен. Основното и единствено допустимо тълкуване на обстоятелствата и тенденциите на световния недостиг на храни и ресурси, както и на всички останали кризисни явления, които ни очакват, включително и на евентуална световна война, е тяхната обективна, може да се каже „естествена“ природа.

Но дори и в доста тесните рамки на разглеждането на проблемите на „недостига на нещо необходимо“ постоянно могат да се открият доказателства за съвсем целенасочена дейност, обикновено маскирана като „естествени причини“ или просто оттеглена от общественото обсъждане. Гладът се вписва добре в тази тенденция.

Гладната история на човечеството

От появата на цивилизацията като такава гладът е неин постоянен спътник. В познатата ни история едва през ХХ век става възможно по-голямата част от населението да получи нормална храна и основни стоки – жилище, облекло, образование и лекарства.
Век и половина индустриални революции създадоха основата за безпрецедентен просперитет на най-широките слоеве от населението. Но преди това абсолютното мнозинство, с изключение на малък процент от най-могъщите и богатите, съществуваше, според съвременните стандарти, в крайна бедност. И гладът, включително масовият глад, беше често срещано явление, а недохранването, т.е. липсата на адекватно хранене, беше широко разпространено.
В началото на миналия век хората с наднормено тегло са били показвани в цирковете. Тоест човек с тегло от мизерните един и половина центнера (мярка за тежина, равна на сто килограма – б.р.)  е бил такава рядкост, че е предизвиквал изненада дори сред заможните по тогавашните стандарти хора.
Причините за недостига на ресурси през последните векове могат да се обяснят с обективни причини, на първо място с недостатъчното развитие на производителните сили. Няма трактори, конете са скъпи и не навсякъде достъпни, транспортът е бавен и слаб, агрономията е в зародиш…. А и природните стихии от време на време унищожават създаденото с много труд, понякога заедно със самите хора.
Но дори и в онези времена, освен природните фактори и общата изостаналост, които не са позволявали да се постигне достатъчна ефективност на производството, значителна роля са изиграли социалните несъвършенства, сред които най-ярките са били войните. Съществувало е обаче и системно неравенство, което е довело, ако използваме съвременната терминология, „до диспропорции в разпределението на произведения обществен продукт“. Съществувала е и архаична социална структура, която е възпрепятствала задълбочаването на разделението на труда, техническия прогрес и развитието на икономическите връзки.

Гладът като инструмент на политиката

Следва продължение

Евгений Варшавский е директор на Института по приложна футурология, държавен съветник на Руската федерация.

Следвайте „Клуб 24 май“ в Телеграм.

Източник - Завтра