Част първа тук. Част втора тук. Част трета тук. Част четвърта тук.

Световният глад като планирана операция

От техническа гледна точка има два възможни изхода от създалата се глобална диспозиция.
Първата е запазването на социалната група, която отдавна и все още контролира световната технокрация и обществото като цяло, за да преразпределя в свой интерес произведения социален продукт.
Тъй като познатите методи за такъв контрол, основаващи се изцяло на измама и манипулация, вече са изчерпани и не са в състояние да осигурят техническия прогрес и дори да поддържат сегашното ниво на производство, запазването на съществуващия модел на управление неизбежно води до разпадане на глобализираната индустриална икономика на части (валутни зони). Причината за тази радикална промяна, разбира се, е, че принудителният преход към по-примитивни начини за принуждаване на труда води до спад на производителността и на техническото равнище на производството. Вследствие на това необходимостта от глобализация отпада.
Изчезва и необходимостта от по-нататъшно увеличаване на човешкото население, тъй като няма смисъл да се изхранват работниците, които отпадат от свиващата се икономика.

Именно тук израства Малтус със своята светла идея за „недостиг на ресурси“, заради която е създаден прочутият Римски клуб, който хвърля в публичното пространство своите доклади за „границите на растежа“, които следва да се разбират като „научна“ обосновка за планираното намаляване на световното население.

Очевидно е, че конкретният метод на „намаляване“ не е от решаващо значение. Подходящи са също световната война, регионалните конфликти и потискането на човешката репродуктивна функция. Но един от най-ефективните е целенасоченото намаляване на наличните ресурси, най-вече на храната.

Новата история познава безброй примери, когато гладът е бил последица от държавна политика или е използван като оръжие, но на настоящия етап вече можем да говорим за координирана и предварително планирана специална операция, насочена към намаляване на световното население чрез ограничаване на достъпа до хранителни ресурси. Това е непознато досега ново ниво на война на транснационалния частен капитал срещу населението.

Държавното регулиране на селскостопанското производство в „цивилизованите“ западни страни, включително САЩ и Европейския съюз, отдавна не се съобразява с логиката и основните интереси на собственото си население. Приемат се все нови и нови регулации, които ограничават реалното производство. Дълго време в много случаи за фермерите е по-изгодно да не произвеждат нищо и да получават субсидии и компенсации, отколкото да разширяват производството, дори и да има продажби. Фактът, че в много страни по света има истински глад, дори не може да бъде споменат. „Излишните“ храни или се унищожават, или просто не се произвеждат, въпреки че такава възможност има.

Престъпление срещу човечеството
Това вече не е ли законно?

Ако вярваме в спонтанността на изчерпването на ресурсите, трябва да го приемем без варианти. Да, и националното законодателство има тенденция да защитава големите монополисти и да ограничава независимите земеделски производители. Но, колкото и да е странно, съществува нормативна рамка, която дава правна оценка на подобни действия. И това е добре познат документ на международното право: „Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид“, приета с резолюция 260 (III) на Общото събрание на ООН на 9 декември 1948 г.

И тя съвсем недвусмислено квалифицира подобни действия като най-тежкото престъпление срещу човечеството.
Член II от Конвенцията на ООН определя геноцида като действия, извършени с намерението да се унищожи изцяло или частично дадена национална, етническа, расова или религиозна група като такава, заедно с убийството на членове на такава група; по-специално
„в) умишлено налагане на условия на живот на група, които са изчислени така, че да доведат до нейното физическо унищожаване изцяло или частично“.
Унищожаването или ограничаването на достъпа до хранителни ресурси, което води до загуба на човешки живот, би попаднало в обхвата на тази формулировка, при условие че е налице причинно-следствена връзка между действията на конкретните извършители и загубата на човешки живот.

Следните деяния са наказуеми съгласно член III от Конвенцията:
(а) Геноцид;
(б) заговор за извършване на геноцид;
(в) Пряко и публично подбуждане към извършване на геноцид;
(г) Опит за извършване на геноцид;
(д) съучастие в геноцид.
А член VI от Конвенцията постановява, че лицата, които извършват геноцид или някое от другите деяния, изброени в член III, се наказват, независимо дали са конституционно отговорни управници, длъжностни лица или частни лица.
Единственият проблем е, че съвременната ООН не разполага с инструменти за прилагане на собствените си конвенции и сама не може да държи никого отговорен.

Алтернатива на свободния пазар

Има ли други варианти за излизане от световната криза, различни от катастрофата?
Да. Това е продължаването на социалния и техническия прогрес, което предполага формирането на ново общество, способно да поддържа и развива глобализирана индустриална икономика на мястото на архаичните и неефективни социални институции.
Социалните групи, формирани на основата на племенни отношения, към които спадат всички съвременни влиятелни бизнес структури и кланове без изключение, имат вътрешно вградено ограничение за мащабиране. Оттук и невъзможността да се създаде от тях система, способна да управлява ефективно една глобализирана индустриална икономика.

Но „административната пирамида“, известна още като „вертикала на властта“, позната от древността, няма такъв лимит и може да бъде изградена до глобално ниво, като се опира на съществуващите национални държави, техните съюзи и асоциации, както и на международните организации. Резултатът трябва да бъде политически субект от световен мащаб, способен не само да управлява световната икономика, но и да я развива.
Съществува ли практически опит за широкомащабно интегрирано развитие на селскостопанското производство, осъществено на планова основа, а не на пазарен принцип?
Има, как да няма….

Съветският съюз, едва излязъл от най-тежката Втора световна война, започна не само да възстановява разрушеното, но и да изгражда нова национална икономика. Още четири години след Победата беше достигнато предвоенното ниво на производство.
Успоредно с възстановяването бяха приети мащабни планове за ново строителство във всички основни области. В рамките на темата на настоящата статия интерес представлява селското стопанство. Става дума за цялостна програма за научно регулиране на природата в СССР, известна още като Сталинския план за преобразуване на природата, осъществена в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ век, непосредствено след сушата и глада от 1946-1947 г., които са пряко следствие от току-що приключилата война.

Програмата е приета по инициатива на Сталин и приведена в действие с Постановление на Съвета на министрите на СССР и Централния комитет на ВКП (б) (Всесъюзна комунистическа партия. Така се казва КПСС от 1925 до 1952 г. – б.р.) от 20 октомври 1948 г. „За плана за полезащитно залесяване, въвеждане на тревно-полеви сеитбообращения, изграждане на водоеми и резервоари за осигуряване на високи устойчиви добиви в степните и лесостепните райони на европейската част на СССР“.

Планът няма прецеденти в световния опит по отношение на мащабите. Според този план трябваше да се засадят горски пояси, които да препречат пътя на сухото време и да променят климата на площ от 120 милиона хектара, равна на териториите на Англия, Франция, Италия, Белгия и Нидерландия взети заедно. Защитното горско стопанство и напояването са в центъра на плана.

Проектът, изпълняван от 1949 до 1965 г., включва създаването на осем големи държавни горски пояса в степни и лесостепни райони с обща дължина над 5300 км.
Целта на плана е да се предотвратят засушаванията, пясъчните и прашните бури чрез изграждане на водни резервоари, засаждане на лесозащитни насаждения и въвеждане на тревно-полеви сеитбообращения в южните райони на СССР (Поволжието, Западен Казахстан, Северен Кавказ, Украйна). В допълнение към държавните горски пояси от местно значение са засадени по периметъра на отделни полета, по склоновете на водостоци, покрай съществуващи и новосъздадени водни басейни и върху пясъци (с цел тяхното укрепване).
Освен това са въведени по-прогресивни методи за обработка на полето, както и въвеждането на тревно-полевата система на земеделие, разработена преди революцията от видните руски учени В. В. Докучаев, П. А. Ахметов и П. А. Кузнецов. Докучаев, П.А. Костичев и У.Р. Уилямс.

Планът предвижда не само абсолютна продоволствена независимост на Съветския съюз, но и увеличаване на износа на местни зърнени и месни продукти от втората половина на 60-те години. Създадените горски пояси и водни басейни трябваше значително да разнообразят флората и фауната на СССР. По този начин планът съчетава задачите за опазване на околната среда и получаване на високи устойчиви добиви.

Приложените мерки доведоха до увеличаване на добивите на зърно с 25-30%, на зеленчуци – с 50-75%, на билки – със 100-200%. Производството на месо и сланина през 1951 г. в сравнение с 1948 г. се увеличава 1,8 пъти, в т.ч. на свинско месо – 2 пъти, производството на мляко – 1,65 пъти, на яйца – 3,4 пъти, на вълна – 1,5 пъти.

След прочутия ХХ конгрес на КПСС, в хода на фактическото демонтиране на предишния държавен курс и замяната му с „конвергенция“, към началото на 60-те години Планът за преобразуване на природата е практически съкратен. През този период са отменени общо 25 общосъюзни плана и програми в много основни области на националното стопанство.
В селските райони тази „рязка промяна“ доведе до друго разместване. Вместо системно развитие, селскостопанското производство внезапно намаля. За да коригира неочакваните трудности, новото ръководство на страната не се уплаши дори от авантюри, най-голямата от които беше „Целина“ (разорани пустеещи земи – б.р.). Огромните ресурси на цялата страна, мобилизирани за нейното развитие, позволиха много скоро да се събере огромна реколта, но липсата на системен подход доведе до не по-малко гигантски загуби на „милиарди пуда добит с тежък труд от обработване на пустеещи плодородни земи хляб “, които изгниха на неподготвени площадки под открито небе.

И тогава добивите започнаха необяснимо да падат. А Съветски Казахстан научи и какво представляват „прашните бури“, които не се различаваха много от американските. И скоро Съветският съюз отново започна да купува зърно от чужбина….
Всъщност курсът на страната за напреднало развитие на производството, който още през 70-те години заплашваше с неизбежен икономически разгром цялата световна система на капитализма, наричана днес „колективен Запад“, беше спрян. Съветският съюз бавно пълзеше към разведряване и застой, които закономерно приключиха с перестройката….

Ползите от глада

Освен Сталиновия план за преобразуване на природата има и други наистина впечатляващи успешни примери за мащабни програми за системно решаване на проблемите в селското стопанство и устойчиво осигуряване на храна за стотици милиони хора. В тази връзка можем да си припомним „зелената революция“ в Индия, организирана с обединените усилия на световната общност, инициирана от видния учен Манкомбу Самбасиван Сваминатан и осъществена от правителството на Индира Ганди, в резултат на която страната придобива продоволствена независимост и самодостатъчност, превръщайки се от вносител на храни и хроничен получател на хранителни помощи в един от най-големите износители на важни култури. „Зелената революция“ е сложен проект, който включва специално отглеждане на култури, съобразено с почвените и климатичните условия на Индия (с голямото съдействие на научната общност на СССР), преминаване към научно обосновани методи на земеползване, огромни целеви инвестиции в напоителни съоръжения и много други.

Няма да претоварваме тази статия с други подобни примери. Ще кажем само, че успехът на тези програми изобщо не се основаваше на пазарни принципи. Между другото, проблемът с нестабилността на селскостопанското производство и периодичния недостиг на храна в Европа също беше решен през 60-те години на ХХ век, когато селскостопанската сфера фактически беше извадена от зависимостта от капризната игра на спонтанните пазарни сили и стана област на строго държавно регулиране.

Но въпреки целия този положителен опит световните власти не се стремят да го възпроизведат и популяризират в световен мащаб. А има и системни причини, които ни пречат да завършим тази статия с оптимистична нотка.

Наивно е да се мисли, че населението гладува единствено поради полицейска и военна необходимост или поради естествената коравосърдечност на феодалите и капиталистите. Съществуват по-дълбоки причини за ефективността на изкуственото ограничаване на достъпа до основни ресурси, за да се повиши мотивацията на работниците да работят за господаря.
Самата идея за принуждаване към труд под заплаха от глад или недостиг на нещо друго жизненоважно е много древна, почти на същата възраст като експлоатацията на човека от човека като такъв, оцеляла от дълбока древност до наши дни. Модерността и прогресът добавиха нови цветове, включително в културната сфера, където е най-удобно да се изпробват съответните прогнозни услуги. Като пример можем да припомним фантастичния (досега) разказ „Продавачът на въздух“ на съветския писател А. Беляев (от заглавието става ясно какво е трябвало да се търгува) или фантастичния филм „Време“ („Time“), който художествено представя такъв вариант на контрол и търговия.

Но добрият стар глад няма да отстъпи от позициите си. Една кратка статия по темата, написана от Джордж Кент, професор по политически науки от Хаваите, се появи в интернет и веднага изчезна. Но кешът на Google помни всичко.

Уважаваният професор не смята глада за бедствие. Не можеш да говориш за световния глад като за бедствие, от което трябва да се избавиш, като го третираш като чумата или СПИН. Този наивен възглед пречи на човек да разбере какво причинява и поддържа глада. Гладът има много положителни ползи за много хора и за функционирането на световната икономика. Гладуващите са най-продуктивните хора, особено там, където се изисква ръчен труд.
Дори в развитите страни понякога можете да видите бедни хора край пътя, които държат табели с надпис „Ще работя за храна“. Всъщност повечето хора работят за храна. Колко от тях биха продавали труда си, ако нямаше заплаха от глад?

И което е по-важно, колко хора биха продавали услугите си толкова евтино, ако нямаше заплаха от глад? Когато услугите се продават евтино, това обогатява други – тези, които притежават фабриките, машините и земята, и в крайна сметка хората, които работят за тях. За тези, които зависят от наличието на евтина работна ръка, гладът е в основата на тяхното богатство.
В голяма част от литературата за глада се казва колко е важно да се осигури добро хранене на хората, за да могат те да бъдат по-продуктивни. Това е глупост. Никой не работи по-трудно от гладуващите хора. Да, хората, които са добре хранени, имат по-голям капацитет за продуктивна физическа дейност, но добре хранените хора са много по-малко склонни да работят.

Неправителствената организация „Освободете робите“ определя робите като хора, на които не е позволено да напускат работните си места. Смята се, че в света има около 27 милиона роби, включително тези, които са буквално затворени в работнически къщи и държани като работници в Южна Азия. Те обаче не включват хората, които могат да бъдат наречени гладни роби, т.е. тези, които могат да напуснат работата си, но нямат нищо по-добро за правене от това да отидат там на следващия ден. Възможно ли е повечето работещи хора да са гладни роби?

За тези, които са на върха на социалната стълбица, прекратяването на световния глад би било катастрофа.
Ако нямаше глад по света, кой щеше да оре нивите? Кой би събирал зеленчуците? Кой би работил в преработвателните предприятия? Не е чудно, че хората по високите етажи на властта не бързат да се справят с глада.
За много от тях гладът не е проблем, а предимство.

Част първа тук. Част втора тук. Част трета тук. Част четвърта тук.

Евгений Варшавский е директор на Института по приложна футурология, държавен съветник на Руската федерация.

Следвайте „Клуб 24 май“ в Телеграм.

Източник - Завтра