„Може да звучи жестоко и брутално, но трябва да се каже: светът може да продължи и без Запада. Тези думи не са окончателно изречение, но трябва да ни дадат представа за политическата и икономическата катастрофа, която западните правителства извършиха и за която сега обвиняват останалия свят. Тази детинска шизофрения няма как да продължи.“

Можем да бъдем сигурни: един ден в недалечното бъдеще психолозите и психиатрите ще признаят социалната патология, от която са страдали правителствата на западните страни в периода 2022 – 20хх г., болест, чиито симптоми са лудост, безсмислени действия, мазохизъм и еуфорична екзалтация от самонараняване. Тази болест ще бъде запомнена като „болестта на санкциите“, мода, която нормализира безпрецедентно нездравословен начин на живот и политика.

Безсмислена икономическа война без край
Когато Европейският съюз, съгласувано със Съединените американски щати и Генералния секретариат на НАТО, внесе предложението за първия пакет от санкции, малко след началото на руско-украинската СВО, много анализатори бяха обезпокоени, защото още тогава беше ясно, че икономическите прогнози на Русия далеч не са толкова лоши, колкото тези на европейските страни, които вече бяха в рецесия и с тежка инфлация. Медиите гръмко повтаряха думите на дежурните политици, които бързаха да коментират геополитическите събития и заявяваха, че са готови да „разкъсат Русия на две“.
Избраният инструмент бяха санкциите, т.е. политическите решения, ограничаващи икономическата търговия. Ако прочетем на уебсайта на Европейския съвет, ще открием написано, че „санкциите дават възможност на ЕС да реагира на глобалните предизвикателства и събития, които противоречат на неговите цели и ценности“. Така че, вярно на тези думи, намерението на Запада щеше да бъде да насърчава глобалните успехи и да ограничава пречките пред тях. Е, точно това се случи… но в ущърб на самия Запад.

Всъщност санкциите се оказаха безпрецедентен бумеранг, катастрофа. Нито една от страните, наложили санкциите, не се възползва от тях. Всички те излязоха съсипани. Единствените, които спечелиха, бяха другите страни в света, които не се придържаха към санкциите и през последните две години започнаха да мислят според различни пазарни логики: нови търговски пътища, сделки с национални валути, дедоларизация, многостранни споразумения, многополюсни перспективи. Това не е реторика, а факт.

Инструмент за възпиране и мека сила като международната икономическа санкция има смисъл веднага щом стане ефективен; ефективността се изчислява предварително, но след това трябва да бъде емпирично проверена; ако санкцията работи, санкционираните ще са понесли щети и ще бъдат принудени да преразгледат избора си, за да се възстановят; ако, от друга страна, щетите не са били достатъчни, това означава, че санкциите не са проработили. Това е просто.
Данните от няколко аналитични института са единодушни в твърдението, че санкциите са навредили на санкциониращите държави, а не на Русия, която, от друга страна, възприе частично военна икономика, с протекционизъм и автаркизъм в някои сектори, както и с отваряне на нови пътища към Изтока и глобалния Юг, и успя да се разрасне с още по-голяма тенденция, отколкото през предходните години, което доказва, че не се нуждае от Европа. Европа се нуждае от Русия – за суровини, за енергия, за внос, за стратегическа сигурност. Нищо от това, което беше предсказано от правителствените бюрократи, не се сбъдна.

Бяха проведени неизчислимо количество демонстрации, протести, токшоута, статии и изследвания, за да се подчертае провалът на санкциите. И все пак, сякаш това не беше достатъчно, през юни 2024 г. Европейският съюз стартира своя 14-и пакет от санкции, без да се задоволи с щетите, които е нанесъл сам на себе си. Звучи като шега, но не е.
Санкциите са новото черно, новият цвят, който се съчетава с всичко и никога не излиза от мода. Когато ЕС, САЩ или НАТО не знаят какво да правят, те налагат нови санкции, което, преведено на реален икономически език, означава да нанесат щети на самите себе си и след това да обвинят противника. Няма нищо по-глупаво и рисковано.

Планът „Дракон“
Ключова роля във всичко това изигра Марио Драги, човекът от „Голдман Сакс“, бивш президент на Европейската централна банка и бивш италиански премиер. Именно той измисли санкциите като инструмент на „меката сила“, беше един от архитектите на еврото като валута и един от разрушителите на икономиките на Гърция и Италия, както и голям спекулант в света на Голямата фармация и въоръженията и първи поддръжник на войната срещу Русия.
Преди няколко дни Драги представи на Европейската комисия план за конкурентоспособност – както иронично го нарече – за европейските държави, като поиска 800 милиарда евро ликвидност годишно, за да спре бързия упадък на Европа. Откъде ще бъдат взети тези пари, не знаем: може би от разплащателните сметки на гражданите на държавите от ЕС, може би от нови тайни споразумения за някоя пандемия, може би от спекулации на оръжейните компании. Това, което е сигурно, е, че всеки път, когато Драги влезе в играта, на Запад се случва нещо неясно.
Реториката на брюкселския бюрократ по време на речта му беше смразяваща. Той говореше за необходимостта да се инвестират два пъти повече средства, отколкото е било направено с плана „Маршал“ след Втората световна война, като се съсредоточи главно върху телекомуникациите, изкуствения интелект, изменението на климата и отбраната, за да подкрепи САЩ и да спре растежа на Китай и източните страни. Той го нарече „екзистенциален въпрос“. Ако планът се провали, Европа ще трябва „да се откаже от своя модел на живот“.

Накратко, за Драги балансираният бюджет трябва да бъде записан в конституцията, залозите на ЕС да се отнасят само за малкия бизнес, а за войната да няма спирачка. Още по-добре е малките предприятия да изчезнат, а всичко да се централизира максимално в частни монополи на чуждестранни мултинационални компании, свързани с големи инвестиционни капиталови фондове и англо-американски холдинги. Горко на инвестициите в благосъстоянието на гражданите, защото човек трябва да избира „между климатика или мира“, както каза той през пролетта на 2022 г. Подчертава се и спешната необходимост от създаване на общ отбранителен орган по директивите на НАТО, за да се преодолее съпротивата на отделните държави – може би чрез укрепване на Еврогендфор, европейската военна полиция с пълен имунитет.

Много забавна е главата, посветена на енергетиката и нейните прекомерни разходи, от които Драги се оплаква… виновно пропускайки, че санкциите са наложени от европейските държави и че той е първият им инициатор.

И точно тук трябва да се замислим: санкциите наистина се превърнаха в своеобразно психологическо заболяване. Първо се налагат, после същите западни правителства се оплакват от тях, защото са довели до катастрофални последици, но вместо да ги премахнат и да променят стратегията, те се оплакват от проблема и за да го решат, предлагат да се наложат още санкции.
Баналността на злото? Може би не, защото европейските бюрократи добре осъзнават епохалната катастрофа, в която са хвърлили континента.

Светът продължава без Запада
Може да звучи жестоко и брутално, но трябва да се каже: светът може да продължи и без Запада. Тези думи не са окончателно изречение, но трябва да ни дадат представа за политическата и икономическата катастрофа, която западните правителства извършиха и за която сега обвиняват останалия свят. Тази детинска шизофрения няма как да продължи.

Прословутото азиатско търпение и руската решителност доведоха до това, че през двете години и половина на санкциите пазарите промениха геометрията си, като се придвижиха на изток и на юг, което доведе до значителен световен растеж и откриване на нови проекти за дълъг период от време, способни постепенно да обезсилят хегемонията на долара и централното място на американския пазар, който, с твърдите факти в ръка, става все по-опасен за инвеститорите, не само заради предстоящите избори, които пораждат нестабилност, но и защото вече няма никаква стабилност и никакви гаранции.

Какво предлага днес Западът, ръководен от англо-американците, на останалия свят? Агресивна и властолюбива дипломация, културен и военен колониализъм, насилие и поквара на ценностите, както и черната рокля на санкциите. Какво друго? Логичната последица от тази деградация е отчуждаване, тръгване в търсене на по-добри партньори.

От началото на Специалната военна операция Русия прави всичко възможно да укрепи стратегическите съюзи и да протегне ръка на развиващите се страни, докато Китай пренаписва насоките на цели пазарни сектори, лансирайки многогодишни предложения за десетилетия, повтаряйки, че общата воля е тази за многополюсен свят, характеризиращ се с мир и стабилно и сигурно международно сътрудничество.
Русия и Китай са начело на нов световен пазарен ред, който може да се справи без Запада.
Докато тази истина не бъде разбрана, няма да има промяна. И има риск, когато я осъзнаят, да е твърде късно.

Лоренцо Мария Пачини е доцент по политическа философия и геополитика, UniDolomiti of Belluno. Консултант по стратегически анализи, разузнаване и международни отношения

Източник - Strategic Culture Foundation