Тази родина на националния празник, на легиона и на viva la muerte (да живее смъртта – б.р.), на деня на расата, наричан днес ден на Колумб, на епископа и на „Да живее кралят“, тази изгнила и стара родина е родина на нещастниците, които сеят мизерия, на корупцията, на изселванията и безработицата, на мизерията, на репресиите и страха.
Това не е моята родина, моята родина е работническата класа, моята родина е родина на хора, които са далеч над своите управници, на хора, които все още спят и трябва да се събудят.
Дванадесети октомври е денят на „Испанидад“, или на родината, или на Пилар, не съм наясно с това и не ме интересува, това, което ме боли, е, че го празнуваме.
Изглежда, че някой си Христофор Колумб, който бил на път за Индия, случайно се натъкнал на това, което днес познаваме като Америка. Този ден бил началният сигнал за геноцида над хората, които вече обитавали американския континент. От този ден нататък им направили „услугата“ да ги накарат да познаят Божието слово чрез кръв и огън; започнало голямо разграбване на природните богатства, което позволило на испанската корона да продължи да финансира войните, в които изпращала собствения си народ на смърт.
В този ден католическата църква започна кръстоносния си поход срещу неверниците, ние им донесохме мъчения, осакатявания, изнасилвания и болести, които се превърнаха в ужасни епидемии за тези народи, започна и унищожаването на хилядолетни култури, хиляди години проучвания, изхвърлени в тоалетната, цяло наследство с неизчислима стойност, изгорено на клада в името на Бога и Испания.
Това беше първото споразумение за свободна търговия, което познавахме, не подписано, а изпълнено, което, както правят днес с ТТИП, наложи империята на новите си поданици, както днес ни налагат.
Лично мен никога няма да ме видите да споделям някакво празненство с козата на легиона (козата е символ на легиона – б. р.), но е нормално да видите много факири, много неолиберали, но също така и много социолисти и много новоизлюпени прогресисти, които целуват ръката на господарите си и се придържат към испанския национализъм като господстваща религия.
През този 12 октомври дискурсът за „имперската“ гордост и колониалното величие на миналото се върна от катакомбите на мисълта в политическите новини, сега си спомняме за това минало на безкрайни войни, на кръв, глад и огън със златния блясък на откраднатото злато, което никога не е достигнало до народа на Испания.
Телевизионните канали излъчват сериали в стил сапунена опера за католическите монарси или за Карл V, опитвайки се да придадат „блясък“ на един мрачен период, когато трудовите хора са живели в мизерия и са били жестоко репресирани, когато са се опитвали да се опълчат срещу несправедливостта.
Някои се опитват да насочат дебата към това дали Испанската империя е убивала, изтезавала и грабила повече или по-малко от други империи. Но въпросът не е кой е убил или измъчвал повече хора в историята, а дали да се запази ден за отбелязването му като празник в календара.
Вярно е, че предколумбовите империи също са се налагали със сила на други народи; никой не отрича това., От империята на маите до инките или ацтеките..-, нека не забравяме, че олмеките отначало са виждали в испанците съюзници и освободители и са се сражавали заедно с тях, за да се освободят от ацтекското иго.
Никой не може сериозно да оспорва, че империализмът поробва народите и използва насилие, за да ги завладее, откъдето и да идва.
Културите на аборигените са били преследвани и унищожавани, докъдето испанската империя в името на Бога е била способна.
Трябва да осъдим безсмислието да се чества ден на империалистическото варварство. Навремето геноцидният фашист Франсиско Франко го наричаше ден на „расата“, сега го наричат денят на Испания. Смятам, че е мрачно и срамно да се празнува насилието. Безспорно е, че е имало расов и религиозен геноцид, американското индианско население е било драстично унищожено след пристигането на завоевателите; това е било брутално завоевание, подпомогнато от грипните епидемии, внесени от завоевателите. Аборигенните култури са били преследвани и унищожавани, доколкото Испанската империя е била способна, в името на Бога, търговията с роби е съществувала, както осъжда Бартоломе де лас Касас, въпреки че на хартия е била забранена от католическите монарси. Ограбването на ресурсите в Америка е финансирало войните в Европа и заплащането на наемници. Примери като мините в Потоси, където хиляди „индианци“ оставят живота си на принудителен труд, хранени с листа от кока, за да издържат по-дълго на ужасните условия, преди да умрат от изтощение, тези примери показват мащабите на бруталната алчност.
В „Дон Кихот“ Мигел де Сервантес създава популярна поговорка, която се чува и днес. Да кажеш, че нещо „струва един потоси“ или „повече от един потоси“, означава да притежаваш най-голямото съкровище, което някога е било намерено. Това, което много хора не знаят, е точният произход на фразата, която се отнася до Серро Рико– планина в южната част на Боливия, висока повече от 4000 метра и пронизана от хиляди тунели от неизчерпаемите мини на Потоси, които осигуряват на Испанската империя и на цяла Европа по време на завладяването на Америка повече сребро от всяко друго място в света. Експлоатацията им, която е жива и през XXI век, е една от големите причини за растежа на Стария континент от XVI век нататък, макар и с цената на свирепия труд на местните роби и безбройните трупове по пътя. Именно тогава среброто и тази поговорка на Сервантес ни карат да осъзнаем, че има слитъци, които, макар и блестящи, са изцапани с кръв.
Вече не става въпрос да се използва повтарящото се „и вие повече“, извинението „ние не бяхме единствените, нито първите“, няма смисъл да сравняваме варварствата, извършени от Ернан Кортес, с тези, извършени от Чингис хан или Юлий Цезар, или Монголската империя с Испанската или Римската империя.
На 12 октомври народът няма какво да празнува, защото не е получил нищо добро от срещата си, хората на полуострова са продължили да гладуват и да страдат от злоупотреби. Откраднатото в Америка злато е било използвано за финансиране на войни, в които те са били изпращани да умрат, подобно на индианците; откраднатото злато не е било използвано за подобряване на условията на живот на един бедстващ народ.
Не разбирам също така, как все още е възможно да се твърди, че е може да се открие континент, сякаш е ваксина или насекомо. Това ми се струва нелепо, континентът вече е бил там и мнозина са били там преди това.
Нито империализмът, нито колониализмът, нито капитализмът могат да бъдат чествани от народите, които страдат от тях.
Източник - Periodismo Alternativo