ИСТАМБУЛ – От всички безброй анализи в земите на исляма за дълбокото значение на съдбоносния потоп на Ал-Тофан (Ал-Акса) на 7 октомври 2023 г. се откроява този: цикъл от конференции в Истанбул в началото на тази седмица, включително на 7 октомври, озаглавен „Палестина: опорна точка на цивилизационното възраждане“, свързан с Форума за мисъл и цивилизация в Куала Лумпур.
Наречете това партньорство Малайзия-Турция: Югоизточна Азия среща Западна Азия – нагледна илюстрация на многополярния свят, който ще се срещне след по-малко от две седмици в Казан, столицата на мюсюлманска Русия, за дългоочакваната среща на върха на БРИКС под руско председателство. Показателно е, че централната роля на Газа не е обсъждана в Доха, Рияд или Абу Даби, които разполагат с неограничени средства за провеждане на подобни дискусии.
Истанбул беше уникална възможност да се сравнят възгледите на Осама Хамдан, представляващ цялата Палестинска съпротива; Нуман Куртулмус, председател на турския парламент; Халед Мешаал, първи дипломат на Хамас, който говори от Доха за „стратегическата победа“ на Съпротивата. И всичко това беше допълнено от силното послание на д-р Махадир Мохамад, бивш министър-председател на Малайзия и председател на Форума в Куала Лумпур.
Д-р Махадир подчерта, че добро решение би било „мироопазващи сили на ООН в Газа, които да ги защитават“. Основният проблем е, че Умма „няма алтернатива на правото на вето на ООН“. Затова „мюсюлманските страни трябва да се обединят, защото няма как да окажат натиск върху Израел“.
За да илюстрираме призива на Махадир, трябва да отбележим, че мюсюлманските държави представляват само 6% от световния БВП и 6% от инвестициите, въпреки че в тях живее 25% от световното население.
Махадир смело предложи: „можем да откажем нашия петрол на останалия свят“ и „да си върнем средствата, инвестирани в доларови облигации, като по този начин принудим Запада да действа“ в Газа. А сега се опитайте да убедите в това MbS (Мохамед бин Салман) в Рияд и MbZ (Мохамед Бин Зайед ал Нахаян – б. р.) в Абу Даби.
„Съсредоточете се върху народните организации. Забравете за правителствата“.
Безспорният Сами ал-Ариан, роден в Кувейт палестинец, директор на Центъра за ислям и глобални въпроси (CIGA) към университета „Сабахаттин Заим“ в Истанбул, чиято удивителна житейска история включва преследване и поставяне в изолатор в САЩ като „заподозрян терорист“, обобщи безсилието на арабските политически елити, когато става въпрос за Палестина: в крайна сметка арабският свят „е най-слабото звено в глобален план“ – с 63 военни бази само в Западна Азия, контролирани от CENTCOM. И все пак „каква друга кауза може да мобилизира целия свят, освен Палестина?“.
Ал-Ариан подчертава, че потопът в Ал-Акса „излага на показ арабския свят“, тъй като унищожаването на Палестина е „наложено, за да се превърне Израел в регионален хегемон“. Въпреки това има проблясък на надежда: „Погледнете всички тези неща, които ни разделят. Трябва да се съсредоточим върху народните организации. Забравете за правителствата.“
Ал-Ариан, който живее и работи в Истанбул, се зае директно с една от основните теми на конференцията: сложните отношения между Турция и Запада: „По принцип Турция е със Запада. Няма 100-процентова подкрепа за палестинците. Много от тях все още са подвластни на схващанията за ориентализъм.“ Той също така припомни как 35 бъдещи нации са живели в мир в границите на Османската империя, която се е простирала на 35 милиона квадратни километра.
В Палестина Ал-Ариан вижда три възможни сценария за бъдещето:
1. Продължаване на „заблудите на Нетаняху“. Няма „никакви доказателства“, че САЩ се противопоставят на която и да е от тях. Не съществува „никакво възпиране извън рамките на Оста на съпротивата“.
2. Отричането на тези илюзии е трудно, защото „Израел има на своя страна [арабските] режими. Въпреки това Израел трябва да бъде ангажиран на всички фронтове“. Палестина „е символ на всичко, което е справедливо“, и „тя не е символ само за палестинците“. Наложително е „да се разруши ционистката структура, а Палестина не може да направи това сама“.
3) Третият сценарий вече не е толкова далечен – като се има предвид близостта на президентските избори в САЩ: „Съединените щати могат да решат да отстранят Нетаняху“, както в случая с демократите, уплашени от загубата заради военната спирала на кабинета на Нетаняху.
Еврейска държава извън контрол
От няколко разговора с учени и изследователи от Египет, Судан, Пакистан, Малайзия, Мавритания и Босна се очертава известен консенсус.
-Когато Израел гледа на другите като на „Амалек“ (екзистенциален враг – б.р.) или по-нисши, няма други възможни граници.
-Ако Израел бъде победен, това ще е добре за всички в Западна Азия: няма да има повече инструменти за разделяне и управление.
И тогава има вътрешни разделения в Израел. Живеещият във Великобритания израелски историк Илан Папе, автор на основополагащата книга „Етническото прочистване на Палестина“, предлага кратък и изненадващ анализ на конфликта между държавата Юдея и държавата Израел, тъй като палестинците се разглеждат като пречка за месианската неоционистка коалиция, която довежда заселническата колониална идеология до крайност.
Илан Папе твърди, че това, което е резултат от успеха на Държавата Юдея на изборите през ноември 2022 г., когато те се съюзиха с Нетаняху, разбива мита за Израел като „прогресивен окупатор“ и „либерален“ етнически прочистващ. Невъзможно е всичко това да се съчетае с геноцид.
Папе подчерта, че „те искат бързо да реализират идеята си, премахвайки всякакво подобие на законност“, включително създаването на „ново министерство за Западния бряг, което да засили етническото прочистване“.
А ситуацията вероятно ще се влоши много повече. Опасният лунатик и министър на финансите Безалел Смотрич заяви по френско-германската мрежа ARTE: „искам еврейска държава, която да включва Йордания, Ливан и части от Египет, Сирия, Ирак и Саудитска Арабия. Според нашите най-велики мъдреци Йерусалим е предназначен да се простира чак до Дамаск“.
Основният момент, добавя Папе, е, че в израелското общество след Ал-Акса „държавата Юдея поема контрола – армия, служби за сигурност, полиция“. Електоралната му база подкрепя регионална война. Папе е категоричен: „Държавата Израел вече я няма. А държавата Юдея е самоубийствена държава. Повече от 500 000 израелци вече са напуснали страната, а броят им може да нарасне до 700 000. Геноцидът и етническото прочистване вече са установени факти.“
„Липсата на социална сплотеност“ в едно „дълбоко разделено общество“ в крайна сметка сочи към „насилственото разпадане“ на Израел.
Противодействие на жестокостта
Мохамед Маранди от Техеранския университет, в изказването си на конференцията и в няколко частни разговора, предложи съществения синтез на всичко, което е заложено на карта между Палестина, Ливан и Иран. Това несъмнено са основните му прозрения.
За съпротивата и личната отговорност:
„В известен смисъл най-големите герои са ливанците, които се излагат на риск по собствена воля. След това, разбира се, е Ансарала в Йемен, която затвори вратите на търговията за израелския режим и го направи на огромна цена. Американците предложиха извънредни отстъпки на Йемен и Хизбула, но те отказаха (…) Израелският режим редовно бомбардира Сирия, защото тя подкрепя Съпротивата. В състояние ли е да направи всичко това сам? Разбира се, че не. Той има подкрепата на колективния Запад. Било то чрез събиране на разузнавателна информация, технологична помощ, политическо прикритие, оръжия. Без Запада израелският режим би се провалил. Насърчавал съм хората, като отделни личности, да спрат да купуват всякакви стоки, произведени в западни държави. Като личности ние също носим отговорност.
Относно стратегическото търпение на Иран:
„В Техеран чакаме израелският режим да нападне. А Иран ще отвърне на удара с по-голяма сила. Когато режимът бомбардира иранското консулство в Дамаск, ние знаехме, че без Сирия подкрепата за Хамас, Ислямски джихад и Хизбула ще бъде много трудна. И последиците от 7 октомври щяха да бъдат много по-сериозни от това, което виждаме днес. След бомбардировката на Дамаск Иран отвърна на удара. Някои хора казаха, че това е било недостатъчно. Сега всички знаем, че целта на иранците е била да съберат информация за възможностите за противовъздушна и противоракетна отбрана. И видяхме резултата от това миналата седмица. Ако режимът атакува Техеран, той ще види нещо много по-лошо. Оптимист съм за бъдещето, въпреки че следващите няколко дни, следващите няколко месеца ще бъдат болезнени“.
За убийството на Саид Насрала:
„Отидох в Ливан веднага след като започнаха бомбардировките от типа „Шок и ужас“. И бях там, преди да бъде убит Хасан Насрала, великият мъченик на Съпротивата. Бях буквално на хиляда метра от тях, когато нападнаха. Убиха стотици хора и събориха шест жилищни блока, за да убият Саид Хасан. Това е, което израелският режим е готов да направи. Той е брутален, нелегитимен и ние не можем да преговаряме с нелегитимен режим. Западните медии представят една невероятна и нечестна история“.
Няколко от наболелите въпроси, обсъждани на конференцията, бяха канализирани в Центъра за ислям и глобални въпроси (CIGA) към Университета в Заим, когато Макс Блументал от „Сивата зона“ представи новия си документален филм.
Atrocity Inc: How Israel Sells the Destruction of Gaza: обширен доклад, който разнищва основния израелско-американски наратив за периода след 7 октомври – мистификацията за „обезглавените бебета“, която е спомогнала за производството на съгласие на Запад за геноцида в Газа.
Поредицата от конференции в Истанбул изясни някои неща. Невъзможно е да се разчита, че корумпираните арабски режими – най-слабото звено – ще предотвратят геноцида в Газа, който сега се разширява със серийни бомбардировки в Ливан. Невъзможно е да се разчита на талмудистките психопатологични екстремисти в Тел Авив да се ангажират с дипломация – освен с военна сила.
Възможно е обаче общественото мнение в глобалното мнозинство да се възползва от налагане на строги и практически ограничения на „Atrocity Inc.“ – например икономическо задушаване – и по този начин да допринесе за превръщането на суверенна Палестина в жизнеспособна опорна точка на възраждането на ислямската цивилизация.
Източник - Comunidad Saker Latinoamérica