Всеизвестно е, че турците неизменно се гордеят  от постижения на свои сънародници зад граница. Прославят ги до небесата.  Дори и да не са родени в Турция, но имат турски етнически корен. Генетично им е заложено. Има привкус на останало от миналото имперско чувство за превъзходство над „другите” живели в пределите на Османската империя. Да не говорим, ако става въпрос за Нобелова награда. А тази година Нобелова награда за икономика бе присъдена на един турчин – Дарон Аджемоглу, който заедно с Джеймс Робинсън е съавтор на книгата „Падението на нациите”, където богатството на САЩ и други западни страни се обяснява с „демократично функциониране” и „правителства, отговорни за своите граждани”.

Но след обявяването на решението на Нобеловия комитет незабавни поздравления са изпратени преди всичко от Екрем Имамоолу, кмет на Истанбул, и Мехмет Шимшек, министър на финансите, прозападно ориентиран според турската преса. Докато в редица публикации в пресата коментарите са от такова естество, че трудно може да се направи извод за възторг от наградата на сънародника. Няма как да стане след като Аджемоглу е нарекъл Турция „авторитарна”, републиката на Ататюрк „деспотична”, БРИКС „опасен”, а процесът за „отваряне с ПКК” е „наложителен”. Някои оценки са толкова крайни, че не е за вярване. Казва се, че „нобеловата награда за икономика на Аджемоглу разкрива, че наградите се дават на учени, които защитават интересите на неолиберализма и Запада”. Допълва се с „дават се не само въз основа на заслуги, а с идеологическа избирателност”. Задава се въпрос дали тази неолиберална парадигма на Аджемоглу не е „падение на нациите или е възход на зависимостта”.

Разбира се, че Дарон Аджемоглу е широко уважаван в областта на икономиката, особено на Запад, и неговите икономически предписания и разбиране на историята се анализират и препоръчват. Но анализирането им в дълбочина всъщност „легитимират неолибералния ред и прикриват механизмите на експоатация на силните”, казват в Турция. Той наблягал на понятия като „върховенство на закона”, „демокрация” и „права на човека”, които са „изкурубени от САЩ и проправят пътя  на глобалната експлоатация” и в това е ролята на личности като Аджемоглу.

Така според коментари в Турция „той се явява говорител на неолибералното верую” и даването на тази нобелова награда само потвърждава, че „Нобел е един от идеологическите инструменти за поддържане на западната хегемония”. Да, и такива коментари има в турските медии. Счита се, че  книгата „Упадъкът на нациите” представя рамката, която „основава икономическия успех или провал на държавите единствено върху структурата на техните институции”. Самият Аджемоглу подчертава, че основната причина за икономическото развитие са „приобщаващите институции” и ако държавите се провалят, това е заради липсата на тези институции. По този начин двамата съавтори на тази книга, вече нобелови лауреати, разглеждат проблема с икономическата изостаналост единствено от гледна точка на лошото управление и слабите институции т.е. при „злоупотребяващи институции” винаги ще има неуспех.

С такава теза, например, не може да се обясни възходящия успех в икономиката на Китай. Което не пречи авторите да поставят Китай в групата на „деспотичните държави”. Тези деспотични държави нямало как да имат история на развитие като Западът. Но тогава как се развива на такова ниво Китай? Няма отговор. Не се дава отговор и на въпроса как така и защо хегемонията на Запада е спъвала развиващите се страни от Латинска Америка, Африка или Азия. Всичко се обяснява с неолиберални дискурси като „управление” и „върховенство на закона” и ако те липсват, значи има провал. Външните фактори изобщо не се отчитат. Даже няма и дума за факта, че „право, демокрация и права на човека всъщност са инстумент на Запада за поддържане на неговата хегемония”, смятат турски коментатори.

Защо страните, които не са от Запада изостават? Според Аджемоглу причината е, че има „институционални дефекти” и липсват „приобщаващи институции”. Тогава къде остава „унищожаването на политическата независимост на изоставащите страни” питат анализатори. Изводът е, че нобелистите служат за „защита на икономическите и политическите интереси на Запада”. Просто подкрепят глобалния икономически ред на Запада, който, каквото и друго да се казва, вкарва в капана на колониалната зависимост икономически изостаналите страни. Твърдението, че зависимостта се дължи на „институционалните структури на държавите” откровено прикрива истинските проблеми. Те остават невидими. Препоръките са „държавите трябва да приемат по-либерални политики, за да проправят пътя на глобализацията”, което на пратика укрепва идеологическата основа на господството на Запада.

У нас трудно ще се намерят такива коментари. Да се посегне на „говорител на неолибералнота верую”? На този етап е невъзможно. Решенията, които се предлагат от двамата нобелисти са в рамките на капитализма и са само в неолибералния спектър. Просто така се обслужва „мейнстрийм икономиката”. А дали това е полезната теория за развитието на държавите и преодоляването на икономическите проблеми си остава като въпрос без отговор. Но не е излишно да се даде малко светлина за творбата на Джеймс Робинсън и Дарон Аджемоглу. Да не остава само информация за награждаването  и изненадата, че турски икономист, казват, много трудолюбив с доста продукти,  е станал Нобелов лауреат. Както се казва, честито на победителите, но все пак трябва да се знае и защо точно тези, нали?