Вж част първа тук.
Желязото се кове, докато е горещо
„Сега е решаващ период, тъй като до края на годината собственикът трябва да реши: или да започне да инвестира в екология, което ще му струва около 350 млн. евро, или да излезе от Софийското поле“, аргументира се Петър Диков.
Главният архитект нарече комбината „недоразумение, което кара желязна руда от Венецуела или Южна Африка, за да я преработва точно в Софийското поле, на 400 км от пристанище Бургас“. Ако се махнела тази „язва“, столицата щяла да стане уникално място за живеене – и без друго след 1989-
а „Кремиковци“ генерирал изключително големи приходи за определен кръг хора и доста големи разходи на държавата.
2% от БВП, 10 на сто от износа за ЕС
„Кремиковци“ дава близо 2 % от БВП, над 10 % от износа за ЕС, над 13 % от осигурителния пенсионен фонд“, защити съществуването на комбината Александър Томов, председател на Надзорния съвет на „Кремиковци“. Комбинатът осигурява около 70 на сто от товаропотока на пристанището в Бургас и около 90 на сто на пристанището в Лом. Освен това 30% от
товарните превози на БДЖ са за или от „Кремиковци“, както и 18% от приходите на НЕК.
„Не е лошо да се направи справка дали електропотреблението на комбината не съответства на количествата, от които ще се нуждае страната през следващите 1-2 г., докато се построят сероочистващите инсталации на „Марица-изток“ 2“, каза още Диков.
За обезщетения на работещите в „Кремиковци“ около 9000 души ще са нужни около 500 млн. лева, обясни Александър Томов. Според Диков обаче не би трябвало да има притеснение за социалните последици, тъй като в София недостигът на средно и нискоквалифицирана работна ръка е голям.
Както се разбира от цитираната по-горе статия, главните идеолози на плана за премахване на Кремиковци и автори на ектравагантните идеи за това, което биха искали да се случи, когато „теренът е освободен“, са тогавашният кмет на София Бойко Борисов и главният архитект на столицата Петър Диков. Те очевидно от доста време чертаят планове как да изчистят огромната територия на металургичния комбинат и на освободената площ да изградят супермодерен бизнесцентър (по думите им това ще бъде „Дубай в Европа!!!“). Подобни идеи не биват да учудват никого, защото както бе заявил главният архитект на София пред медиите: „Строителството е по-доходоносно и от наркотиците“!!!
Още в началото на 2008 г. в медиите започват да се появяват твърде мрачни новини за Кремиковци: индийците не са изпълнили инвестиционната си програма; поетите ангажименти за подобряване на екологичната обстановка не са изпълнени; работниците получават заплатите си с няколко месеца закъснение; имало индикации, че собственикът ежемесечно противозаконно трансферира в чужбина над 20 мил евро.
По тази причина върху собственика на Комбината от много посоки започва да се упражнява натиск да се откаже от Кремиковци. Носят се слухове, че украински фирми проявяват интерес да придобият Кремиковци. Месеци наред работещите в Кремиковци и всички заинтересовани от
спасяването на Комбината живеят с надежда, че Кремиковци е на път да бъде оздравен и доведен до състояние на нормално производствено предприятие. Но през есента на 2008 г тези надежди се изпаряват. И не надигащата се световна финансово-икономическа криза е виновна за безнадежното му състояние, а преди всичко българското правителство и най-вече министърът на икономиката Петър Димитров, който по думите на добре информирани кръгове имал само една грижа: да си докара по-високи комисионни от всички онези, които са заинтересовани от унищожаването на металургичния комбинат.
А този процес е в пълен ход: През ноември 2008 г е спряна ДП-1, подобна ще бъде и участта на ДП-3, макар и с известна отсрочка. Наред е окончателното спиране и на коксовите батерии. Говори се, че следващата стъпка може да бъде единствено нарязването на спрените инсталации на скрап и прекарването му през все още действащите стоманодобивни пещи.
Кои бяха следващите съпки на главните актьори за реализирането на плана за премахване на Кремиковци?
Сателитен град на мястото на стоманените заводи?
В края на януари 2008 г. главният архитект на София Петър Диков, който дотогава многократно бе заявявал, че Кремиковци трябва да бъде затворен, изложи подробно своята представа за бъдещето на металургическия комбинат. Според него експерти били потвърдили, че ще бъдат необходими между 500 мил и 1 млрд евро, за да се премахне Кремиковци и на негово място да се построи
сателитен град. Имало големи инвеститори, които били готови да осигурят тази сума. Те чакали само съгласието на държавата. В новия бизнес-център, който трябвало да се се появи на мястото на Кремиковци, щяло да има модерни офис- и банкови сгради. По този начин столицата щяла да получи териториални ресурси, които щели да представляват значително предимство на града в конкуренцията с други градове в региона за привличане на чужди инвестиции.
Осъществяването на идеята за превръщане на северната територия на София в привлекателни зони с изграждане на бизнес-центрове на мястото на металургическия комбинат бе обявено от кмета Бойко Борисов за приоритет на столичната община за 2008 г.
Официално прогласените намерения за превръщане територията на Кремиковци в инвестиционна зона довежда в следващите месеци до 10-кратно повишаване цената на земята в околностите му – от 8 на 80 лв/м2 . Естествено, на преден план бе изтъквана благородната грижа за здравето на софиянци, защото без Кремиковци въздухът на София щял да бъде много по-чист. Нямало да бъде проблем и осигуряването на други работни места за заетите по това време в Кремиковци 7000 души. Поради това не трябвало да има безпокойство от еветуални социални последствия от затварянето.
Още същия месец януари 2008 г. Прамод Митал обяви, че води преговори за продажбата на Комбината.
Когато тогавашното българско правителство научава за намеренията на Митал да затвори Кремиковци, респ. да го продаде, то му поставя улиматум незабавно да изплати всички свои задължения към българската държава и най-сетне да плати забавяните с месеци заплати на персонала. Защото в крайна сметка от съществуването на Кремиковци зависи съдбата на 70.000 души в различни браншове на българската икономика и техните семейства, поради което
закриването му заплашва държавата с непредвидими социални напрежения.
Защо Кремиковци бе толкова важен за българската икономика? – Ето обяснението:
Дялът на Кремиковци в българската икономика:
- Кремиковци произвежда около 2 % от БВП на страната
- над 10 % от износа –
- над 13 % от фонда за социално осигуряване
- над 30 % от товарния транспорт на БДЖ
- над 70 % от обема на товарите на пристанище Бургас
- над 90 % от обема на товарите на пристанище Лом
- над 18 % от приходите на НЕК
- над 17 % от приходите от мита
- над 1.000 български фирми бяха доставчици, респ. Клиенти на Кремиковци.
Само за две години от влизането на Прамод Митал в Кремиковци загубите на фирмата вече достигат около 400 мил. евро. Изказва се дори предположението, че общата сума на зъдълженията на Global Steel в началото на 2008 г вече може би е достигнала 1 млрд. Евро. Няколко месеца по-късно Прамод Митал залага като гаранция активи на Кремиковци, за да получи кредит в размер на 325 мил евро от лондонски банки (един от гарантите по заема бил фондът ”QVT Fund LP” ) под благовидния предлог да инвестира сумата в екологични инсталации в Комбината. С тези пари
той по-късно изчезва, без да инвестира и един цент в Кремиковци. Според някои източници Митал все пак инвестирал в Кремиковци около 15 мил евро от горния кредит.
През май 2008 г. кредитната агенция ”Moody’s” понижава кредитния рейтинг на Кремиковци-Global Steel до рекордно ниското ниво Caa3. По същия начин аганцията понижава и рейтинга на тегления от Митал кредит в размер на 325 мил евро. Това рейтинговата агенция прави два пъти в рамките на един месец.
В своята решимост да се противопостави на идеите на тогавашния кмет (и настоящ премиер) да изгради на мястото на металургическия комбинат бизнес-център, българското правителство поема инициативата да намери сериозен чуждестранен инвеститор за Кремиковци. С тази задача тогавашният премиер се среща в Киев с премиера на Украйна Ю. Тимошенко и получава от нея препоръка за Vorskla Steel, собственост на украинския милиардер Живаго (един от 5-те най-богати мъже на Украйна).
През юли 2008 г. Vorskla Steel започва да произвежда в Кремиковци стомана със собствени суровини. По това време останалите инсталации с изключение на стоманодобива се поддържат само „топли“.
По-късно изпълнителният директор на Vorskla Steel – България споделя пред медиите, че въпреки намеренията на неговата фирма Кремиковци да бъде оздравен, договорът им с Кремиковци е бил едностранно прекратен от страна на Кремиковци. “Просто ни изгониха, за да ликвидират Комбината“.
След като с Vorskla Steel до договор за купуване на Кремиковци не се стига, българското правителство продължава усилията си в търсенето на чуждестранен купувач. Запознати говорят, че е имало няколко заинтересовани фирми (сред тях и бразилската CSN), но неприкритите корупционни намерения на тогавашния министър на икономиката разгонват всички потенциални кандидати (това споделяха хора, близки до ръководството на Комбината).
На 6 август 2008 г. Софийски градски съд обявява Кремиковци в несъстоятелност, назначен е временен синдик и стартира процедурата за обявяване на фалит.
Почти по същото време главният архитект на София Петър Диков обяснява пред Националното радио, че „най-добрият вариант за Кремиковци би бил той да започне да се самоизяжда, т.е. намиращото се на територията му желязо да бъде претопено. Така теренът в и около Кремиковци ще бъде направен привлекателен за инвеститорите.“
„На 1 април 2009 г. Кремиковци се отправя в историята“, написа един български вестник. До 14 ч. на този ден 14 инсталации трябва да бъдат спрени, след като са взети необходимите в този случай мерки за безопасност, а подаването на природен газ да бъде преустановено. 1.500 работници са освободени незабавно, което довежда до енергични протестни демонстрации на профсъюзите в центъра на София.
В края на юли 2009 г. в Кремиковци се изготвя оздравителна програма, която синдикът представя в съда. Програмата предвижда инвестиции в размер на 20 мил евро за ремонт на електропещта, стан 1700 и възстановяване на производството на ДП-1, а също и допълнителни 24 мил евро за оборотни средства. След изпълнение на тази програма трябвало да бъде проектирано изграждането на нова електропещ. По време на оздравителния период производственият персонал трябвало да бъде намален от 4.000 на около 2.500 работници. Едновременно с това трябвало да бъдат предприети усилия за намиране на стратегически инвеститор за Кремиковци.
В началото на февруари 2010 г сегашният финансов министър Дянков отхвърля оздравителния план за Кремиковци. По този повод вестниците излязоха със заглавия: „Министър Дянков обрече Кремиковци на смърт“.
На 31 март 2010 г. Софийски градски съд обявява фалита на Кремиковци. Разпоредена е ревизия на активите на металургическия комбинат. Задълженията му по това време вече били достигнали 1 млрд евро. На синдика е възложено да подготви и проведе търговете за продажбата на активите на Кремиковци.
На 13 септември 2010 г. трябва да се проведе първото наддаване. За участие в наддаването министърът на икономиката Трайков лично поканва Arcelor Mittal и Vorskla Steel. Наддаването е трябвало да започне при начална цена 290 мил евро. Според различни източници всички активи на
металургическия комбинат по това време възлизат на 900 мил евро.
Но тъй като не се явява нито един кандидат, за 5 ноември 2010 г е насрочен втори търг при начална цена от 230 мил евро, с 20 % по-ниска от предишната.
Но и на втория търг не се явяват заинтересовани.
Третият търг е насрочен за 7 февруари 2011 г. при начална цена 200 мил евро, с 31 % по-ниска от първоначалната цена от 290 мил евро. Междувременно в наддаването са добавени още някои активи (главната сграда и инфраструктурата пред нея), а автомобили и камиони са извадени. Но и при този търг няма желаещи.
Най-накрая Кремиковци е продаден
На 12 април 2011 г. се провежда четвъртият търг при начална цена 162 мил евро (с 45 % по-ниска от цената при първия търг). При откриване на търга синдикът изришно съобщава, че участникът не е длъжен да запази предназначението на активите. На този търг се явява само един кандидат. Всички други преди това са били брутално изолирани, натиск е бил упражнен и върху
синдика, писаха вестниците по-късно.
Младият мъж (26 г) с фамилно име Варнаджиев, който получава активите на Кремиковци за 162 мил евро, се държал по време на търга като зомбиран. Присъстварли на търга журналисти писаха, че е оставил впечатлени на кукла на конци, а кукловодът е бил консултант на българската Първа инвестиционна банка (ПИБ). Този консултант не изпускал младия мъж нито миг от погледа си. Подобни задачи по поръчка на ПИБ консултантът бил изпълнявал и друг път.
Ролята на Първа инвестиционна банка
Купувачът Варнаджиев бил регистрирал първата си фирма „Елтрейд къмпани“ с начален капитал 10.000 евро само месец преди търга. Дни наред тази мистериозна сделка беше във фокуса на българските медии. Ежедневно на повърхността излизаха нови подробности, покрити в мъгла връзки излизаха на яве, някои си спомниха за предишни интервюта с лица от политически и
корпоративни кръгове, които бяха изразявали отношение по различни аспекти за съдбата на Кремиковци.
Още на другия ден след търга стана известно, че Първа инвестиционна банка е предоставила кредит на „Елтрейд къмпани“ в размер на 59 мил евро с цел предстоящото й участие в търга за Кремиковци. Официално беше съобщено, че купувачът на Кремиковци е служител във фирмата за скрап „Надин“. В действителност ПИБ кредитира освен „Елтрейд къмпани“ още и собствените си
„стратегически партньори“: фирмите „Надин металс трейд“ ООД и „Велпет консулт“ ООД. Фирма „Надин“ от години е водеща на пазара за скрап от желязо и цветни метали. Станаха известни и тесните връзки между изпълнителния директор на „Надин“ с Първа инвестиционна банка, която е била най-големият кредитор на финансово закъсалата фирма за скрап.
От ПИБ бе съобщено на пресата, че една част от производствените мощности на Кремиковци: елктростоманената пещ № 3, инсталацията за непрекъсната разливка и стан 1700 евнетуално отново ще бъдат въведени в експлоатация в случай че фирмата купувач счете това за целесъобразно . Със или без повторното пускане на тези три инсталации нормата на възвръщаемост в достатъчна степен покривала риска на проекта. За да може обаче ПИБ да задейства този кредит, неотдавна тя е трябвало да увеличи своя капитал на 320 мил евро, колкото са били необходими за купуването на Кремиковци.
Следва продължение.