Част първа тук; Част втора тук.

С покупката новите собственици на Кремиковци придобиват 8.000 декара земя, сгради, машини и оборудване. Според различни оценки на територията на Кремиковци лежи около 1 милион тона скрап. По груби сметки от продажбата му може да се спечели най-малко 250 милиона евро! А ако този скрап се прекара през пещите за стомана, печалбата би била многократно по-голяма.

Учудващо три дни в Парламента цари пълно мълчание по тази сделка. Чак на четвъртия ден министър Трайков наруши мълчанието, обявявайки, че той ично е доволен от сделката. „Защото и ние като министерство работихме в продължение на 2 години, за да стане това действителност“. Той пояснява, че най-малко 80 % от територията на Кремиковци ще бъде разчистена и само модерните стомано-добивни инсталации ще останат да съществуват и около 1.000 души ще продължат да работят там.

За първи път министърът официално съобщи, кой е купувачът на Кремиковци.
„Ясно е, коя индустриална и финансова група придоби активите на Комбината: фирмата „Елтрейд“, която е свързана с фирмата за скрап „Надин“ с финансовата подкрепа на Първа инвестиционна банка ПИБ. Младият човек бе упълномощен от групата да движи проблема“. Министър Трайков се бил срещал с представители на купувача и бил оптимист, че от това ще произлезе нещо хубаво. На
работниците ще бъдат изплатени около 60 мил лв, дължими им за последните години, а държавата ще получи около 80 мил лв.

Всички са доволни от продажбата на Кремиковци

Няколко дни по-късно, в интервю пред БНР своето задоволство сподели и главният архитект на София Петър Диков: „Това, което се случи с Кремиковци, е добро. Учудващо е как моята визия за Кремиковци от 2008 г съвпада с това, което чух от министър Трайков“. Вземайки отношение по формата на сделката, Диков каза: „Ние трябва да коментираме дадено събитие не по неговата
опаковка, а по неговия резултат. Много скоро ще стане ясно, кой е реалният собственик на Кремиковци“.

И първият приватизатор на Кремиковци, Валентин Захариев, който през 1999 г. купи металургичния комбинат за 1 долар, а по-късно го продаде на Прамод Митал за 150 мил евро, посъветва новия купувач да превърне в скрап всичко на територията, за да си върне по-скоро парите. Самият той като собственик на тръбопрокатен завод имал претенции и се надявал коректно да си изясни отношенията с новия собственик.

Няколко щрихи за участвалите в покупката на Кремиковци български банки

На 4 юли 2011 г. в българската преса бяха публикувани грами от 2006 г. на предишния американски посланик в София г-н Джон Байерли до Държавния департамент на САЩ, огласени от Уикиликс в Интернет. В тези грами Байерли съобщава информации за действащите в България български банки. Посланик Байерли предупреждава, че макар няколко български банки да са надеждни,
между тях имало и „гнили ябълки“. Същите грами били публикувани и от френския вестник “Mond”.
В тях най-голямо внимание се обръщало на ПИБ. Тези оповестени информации изплашили ПИБ. В грамите американският посланик описва Първа инвестиционна банка като банка с непрозрачни офшорни собственици, които с единия крак стъпват в легалния бизнес, а с другия в тъмните сфери на престъпния свят“.

И Европейската Банка за Възстановяване и Развитие, която първоначално подкрепяла ПИБ и инвестирала в нея, направила признание, че участието й в ПИБ било “тъмно петно в собствената й история“.

Друга интересна банка за американския посланик била СИ Банк, която днес е част от Българо-американската кредитна банка. Тази банка принадлежала на Цветелина Бориславова, интимната приятелка на премиера Борисов. В грамите на посланика се изтъквало, че настоящият премиер Борисов е „прекарал“ собствени финасови активи през банката на приятелката си, а двете имена,
неговото и на Цветелина, били свързани с пране на пари.
Собствеността на Цветелина Бориславова се оценява на повече от 500 мил щ. дол. Тя е считана не само за най-богатата жена в България, но и една от найбогатите жени в света.
Не са тайна тесните й бизнес-отношения със собствениците на ПИБ.

Какво следва оттук нататък

Най-малко 130 милиона лева ще загубят държавните компании НЕК, БДЖ и „Булгаргаз“ от фалита на „Кремиковци“. Това показва частичната сметка за разпределение на средствата от продажба на производствените активи на комбината, която синдикът Цветан Банков вече е публикувал.
Въпросните 130 млн. лв. вземания са натрупани преди датата на откриване на производство по несъстоятелност – 8 август 2008 година. Това са пари, които държавните монополисти са имали да взимат от комбината, но не са го направили. Голяма част от тези вземания дори са били разсрочени с решения на мениджмънта, но в тяхна полза комбинатът не е залагал активи като обезпечение.

Вземанията на държавните компании са класирани на 8-ми ред, за които по думите на синдика на този етап „няма достатъчно средства за удовлетворяване“.

В същото време фирмите с обезпечени вземания са класирани на първи ред и получават 100% от средствата, които осигурява продажбата на заложените активи. От обезпечените кредитори най-големият губещ са собствениците на кремиковски облигации, които бяха емитирани през 2006 година и търгувани на Лондонската фондова борса. Оказа се, че продажбата на коксохима, доменните пещи, линията за непрекъсната разливка и агломерационния е осигурила 80.52
млн. лв., с което се покриват само 8.68% от облигационното вземане.

Повече е получила Първа инвестиционна банка, която купи вземането на „Арселор Митал“ в размер на 47.97 млн. лв. Днес частичната сметка отрежда на ПИБ 41.79 млн. лв., или 87.1% от номинала на вземането, което бе обезпечено със залог на завода за студено валцуване.

Загубите на държавните предприятия обаче са още по-значителни, като се вземат предвид и натрупаните суми след откриване на процедурата по несъстоятелност. Те са класирани на 7-ми ред, но и за тях средствата не са достатъчни, а по приблизителни оценки това са още 120 млн. лв., или трите държавни монополиста имат общо да събират от комбината около 250 млн. лв. и
за тяхното удовлетворяване средствата не са достатъчни.

Възможност за частично покритие на загубите държавните фирми имат, ако синдикът спечели съдебните дела за разтрогване на продажбата на активи като почивната станция в „Китен“ и други имоти в София.

Сделките са сключвани, когато Александър Томов бе изпълнителен директор на дружеството, но и по-рано. Преди Валентин Захариев да продаде комбината на Прамод Митал, именно със сделка за продажба, запази в своя фирма станцията в Китен.

Общата оценка на активите, за които се водят съдебни спорове е в пъти по-малка от вземанията на монополистите.

Металурзите, чиито заплати пословично се изплащаха на части, или със закъснение, получават 100% от вземанията си. В списъка със сметката те са класирани на 3-ти и 4-ти ред, които са вземания по трудови правоотношения съответно след и преди датата за откриване на производството.

В сметката са записани 6273 вземания на работници и служители, които те ще
получат в пълен размер, като за тях са отделени 50.72 млн. лв.

Публичните държавни вземания също ще бъдат удовлетворени напълно, като за
претенции на НАП (включително и по несъбрани вземания на НОИ), Държавна
агенция „Резерв и военновременни запаси“ и Община Своге са заделени общо
111 млн. лв.

Следва продължение.