На 5 ноември 1960 г. е взето решение за изграждането на металургичния комбинат КРЕМИКОВЦИ. Решението на тогавашното правителство за този гигантски проект е било обосновано със a) общия за всички соц. страни стремеж да се изгради мощна тежка промишленост, б) залежите от желязна руда в околностите на София с около 30-37 % Fe-съдържание. Вземането на решението
за началото на проектирането е предшествано от интензивни геоложки проучвания на Fe-съдържащите залежи в периода 1953-1957.

Цялостното проектиране на Комбината е извършено от ГИПРОМЕТ- Москва в периода 1958-1960 г.

През 1963 г. са въведени в експлоатация първите производствени инсталации на Комбината:

• Обогатяване на рудата
• Агломерация
• Коксова батерия No 1
• ДП-1
• ТЕЦ и Ремонтномеханичен завод

През следващите 15 години са изградени и последователно въведени в експлоатация и останалите основни производствени и спомагателни инсталации на комбината:

• ДП-2 и ДП-3 –
• Стоманодобивен завод с 3 конвертора и 1 електропещ
• Блуминг и слябинг
• Стан 1700 горещо валцоване
• Валцдрат 250
• Тръбопрокатен завод
• Студено валцоване
• Цех за поцинкована ламарина
• Цех за нанасяне на калаено покритие върху ламарина
• Цех за нанасяне на пластмасово покритие върху ламарина
• Феросплавен завод
• Инсталация за разделяне на въздух
• Водоснабдително стопанство
• Водопречиствателни инсталации.

По-долу схематично са представени технологичните производствени линии в Кремиковци:

Така на площ от около 1.200 хектара бе издигнат най-големият комбинат от чугуно- и стоманодобивни мощности на Балканския полуостров. Една година преди промяната през 1989 Кремиковци произвежда 1,584 мил. тона стомана. Но по това време Комбинатът е натрупал стотици милиони лева задължения, а състоянието на съществуващите инсталации изисква огромни инвестиции за тяхната рехабилитация и модернизация.

KUETTNER бе една от първите западни фирми, която дойде в Кремиковци с предложения за технологична модернизация. На 30 авг. 1990 в София пристигна г-н Шулте фон Бентхайм и придружен от г-жа Жулева проведе най-напред разговор в НИИ по металургия в Ботунец, който бе на подчинение на Кремиковци. Целта на неговата първа среща бе да се запознае с Комбината и да
прецени къде фирма KUETTNER би могла да се включи с конкретни оферти. Като пръв по важност потенциален проект бе набелязана инсталацията за вдухване на въглищен прах в трите доменни пещи на Комбината.

В периода до 1999 г. , когато Комбинатът все още беше държавна собственост, KUETTNER проведе множество технически и търговски преговори със съответните ръководители в Комбината и представи многократно редактирани оферти за инсталацията за вдухване на въглищен прах, както и за бункерната естакада на ДП-1. За нещастие, през този период ръководствата на Комбината бяха сменяни почти ежегодно и KUETTNER трябваше да започва всеки път отначало.

През юни 1999 г. бе подписан договорът за приватизиране на 71 % от капитала на Кремиковци с частната българска фирма Дару Металс АД със собственик Валентин Захариев (в партньорство с италианската фирма Marcegaglia като гарант за изпълнение на инвестиционните ангажименти на Дару Металс в Кремиковци, съгласно договора). Захариев придоби Кремиковци за символичния
1$ и задължението да погаси натрупаните задължения на Комбината към българската държава в размер на около 300 мил. Euro. Освен това новият собственик се задължаваше през следващите 5 години да инвестира в Кремиковци 300 мил USD. Кремиковци бе преименуван във Финметалс Холдинг АД. Държавата си запази 25 % от капитала, 4 % от капитала остана в ръцете на дребни акционери.

От всички договорно поети ангажименти Захариев не изпълни нито един. Още в края на 2001 г дълговете на фирмата към държавата за неплатени ел.енергия, природен газ, вода, ЖП-транспорти, мита и социални осигуровки за работниците достигат около 400 мил. Еuro. На практика българската държава подпомага финансово една преимуществено частна фирма, като в 2001 г най-напред опрости над 100 мил. Euro задължения на собственика, други негови дългове за 100 мил. Euro разсрочи и освен всичко му отпусна заем от още 100 мил. Euro, за да рбъде предотвратен фалит на Кремиковци. Този щедър жест на българските управляващи дадоха възможност на Захариев да плаща суровини и да предприеме някои малки инвестиции.

До 2005 г вместо 300 мил щ дол Захариев инвестира едва 50 мил. щ.дол в Кремиковци.

В края на декември 1999 г. Захариев подписа с KUETTNER договора за проектиране, доставка и изграждане на бункерна естакада към ДП-1 (влязал в сила на 20.01.2000г). Инсталацията бе въведена в експлоатация на 01.03.2003 г.

През август 2005 г. беше въведена в експлоатация последната производствена инсталация в Кремиковци – така. нар. Инсталация за непрекъсната разливка на стомана, която обаче бе закупена още преди приватизирането на Комбината.

През август 2005 г., след близо една година преговори с кандидат-купувача, Захариев продава своя дял от 71 % от капитала на Кремиковци на индийската фирма Global Steel Holding Ltd. със собственик индиеца Прамод Митал (помладият брат на Лакшми Митал). Според медийни разследвания продажната цена е била 300 мил. щ дол. На своя наследник Прамод Митал Захариев оставил дългове в размер на 57 мил. USD и една нереализирана инвестиционна програма.

Г-н Шулте фон Бентхайм, който присъства на откриването на инсталацията за непрекъсната разливка на стомана и едновременното представяне в Кремиковци на новия собственик, изрази неприкрито своето мнение за този брат на голямата фамилия Митал с думите: „Това е един бандит!“. Това, което се случи по-късно, бе потвърждение на тази оценка.
Като свой най-доверен човек Прамод Митал доведе в Кремиковци стария приятел
на фамилията Митал, г-н д-р Майерлинг и го назначи за свой личен технически
съветник.

Съдбоносната 2007 година

С всъпването си новият собственик от Индия обяви обширна инвестиционна програма за следващите 5 години в Кремиковци, като до 2011 г инвестираната сума трябваше да достигне 300 мил Euro. Противно на очакванията той започна да разпродава активи на фирмата: гарата, която представляваше връзката на ЖП-инфраструктурата на Комбината с държавните железници, рудника за желязна руда и барит, руднообогатителната фабрика, трансформаторната станция, търговските бази и др.

И още в 2007 г. започнаха да се очертават съвсем различни перспективи от тези, които бе обещал Митал. В 2007 г започна предисторията на онова, което предстоеше да се случи с Кремиковци през април 2011 г.

Планът за неговото унищожаване (думата не е пресилена!) по всяка вероятност отдавна е бил замислен между малцина посветени (кога точно и от кого, ще остане още дълго време тайна).

Подготовката на обществеността за предстоящите събития започна с провеждането на една „Международна екологична конференция за Кремиковци“, проведена на 15.10.2007 г в Шератон. В представените доклади за първи път се прокара идеята всички спрени от производство заводи и сгради да бъдат отстранени, депата изчистени и рекултивирани и значителните по размер неизползвани площи да се предложат на заинтересовани инвеститори за изграждане на една бъдеща индустриална и търговска зона (докладчик Ал. Томов).

В навечерието на тази конференция на 23.09.2007 в българския вестник „Класа“ се появи цитираната по-долу статия (с незначителни съкращения), която хвърля повече светлина върху намеренията на тогавашния кмет на Столицата Бойко Борисов и тогавашния (и настоящ) главен архитект Петър Диков по отношение на бъдещето на Кремиковци:

Фонд от Дубай дава 2 млрд. евро за „Кремиковци“?

2007-09-23, Екип на „Класа“
Край комбината щяло да изникне финансово сити

2 млрд. евро за 10 000 декара от земята на „Кремиковци“ е готов да даде фонд от Дубай, научи „Класа“ вчера. Целта на инвестиционната компания е да получи терена, за да строи модерен делови и финансов център. Според замисъла половината от средствата щели да се предложат на сегашния собственик на комбината – индиеца Прамод Митал, а останалите 1 млрд. евро да се вложат в строителството.

Български финансисти смятат обаче, че не става въпрос за дубайски, а по-скоро за български бизнес интереси, които действат под това прикритие.

„Подобна акция има индиректна цел и тя е удар по правителството. Затворят ли „Кремиковци“, на улицата ще излязат близо 9000 работници, които хранят и още толкова семейства. Това ще доведе до ескалация на напрежението и ще нагнети обстановката“, коментира източник от
комбината, пожелал анонимност.

В момента съдбата на „Кремиковци“ на практика е в ръцете на Министерството на околната среда и водите /МОСВ/, което трябва да издаде комплексно разрешително. Крайният срок изтича на 31 октомври. Ако ведомството на Чакъров пак откаже, металургичният гигант трябва да спре.

От кметството първи подгряха темата.
Предложението за нов бизнес комплекс на мястото на „Кремиковци“ – рай за инвеститорите, лансира преди седмица главният архитект на столицата Петър Диков. По БНР вчера той доразви възгледите си, като обясни, че идеята дошла след среща в общината с големи инвеститори. Те търсели терен от 10 000 дка, на който да направят сателитен град. Първоначално главният архитект приел офертата на шега, тъй като в околностите на София подобен компактен терен не съществува. После обаче се сетил, че има подходящ парцел с изградена инфраструктура в близост до две
магистрали, който бил готова площадка за строителната инвестиция.
Кандидат да строи центъра може да бъде само голям международен инвестиционен фонд, обясни Диков, без повече подробности. Инвеститорът щял да се идентифицира сам, ако правителството и общината му дадат знак, че биха подкрепили подобен проект, смята главният архитект. Той се
позова на експерти, според които между 500 млн. и 1 млрд. евро са нужни, за да бъде премахнат комбинатът. Бъдещият инвеститор може да ги осигури, съобщи Диков.

Според него единственият печеливш ход на Прамод Митал бил да приеме
предложението, тъй като цената на земята била значително по-висока
отколкото печалбите на комбината в следващите няколко години.

Комбинатът – като градина
Ръководството на „Кремиковци“ готви два алтернативни варианта за бъдещето на комбината, които ще бъдат огласени в сряда, съобщиха оттам. Те предвиждат предприятието да се превърне в подобие на металургичните заводи в Люксембург и Хамбург, които са в близост до града или дори в самия му център и отдалеч приличат на градини. За целта ще бъдат инвестирани достатъчно средства в екология. Целта е „Кремиковци“ да получи заветното разрешително от МОСВ.

Следва продължение.

Четете „Клуб 24 май“ в Телеграм.