Изборната победа на Доналд Тръмп на изборите на 5 ноември се възприема с нарастваща тревога в региона на Западна Азия като предвестник на стопроцентовото присъединяване на САЩ към ционисткия проект за Велик Израел.

Въпреки че Тръмп не допусна до правителствените си постове яростни неокони, същото не може да се каже за проционистките фигури. Премиерът Бенямин Нетаняху твърди, че вече три пъти е разговарял с Тръмп след изборите и те „се виждат по отношение на иранската заплаха и всички нейни компоненти“.

„Компонентите“ означават, че Нетаняху се надява да получи от Тръмп празен чек за ускоряване на етническото прочистване в Газа, за анексиране на Западния бряг, за насилствени репресии срещу палестинците и, най-важното, за пренасяне на войната право на иранска територия.

Три събития в рамките на толкова много дни тази седмица показват първите признаци на надигащ се отпор. В понеделник говорителят на иранското външно министерство Есмаил Бакаи даде първата официална реакция на Техеран на изборната победа на Тръмп. Бакаи зае нюансирана позиция, като заяви: „Това, което има значение за нас в този регион, е действителното поведение и политика на Съединените щати по отношение на Иран и по-широката Западна Азия“.

По-специално, Бакаи изрази „предпазлив оптимизъм, че новата администрация [на Тръмп] може да възприеме по-миролюбив подход, да намали регионалните враждебни действия и да спазва ангажиментите си“. (Tehran Times) Той отхвърли и неотдавнашното твърдение на Вашингтон, че Иран е замесен в заговори за убийството на Тръмп. Той нарече твърдението на администрацията на Байдън „нищо повече от опит за саботиране на отношенията“ между Техеран и Вашингтон чрез „залагане на капани, които да усложнят пътя на следващата администрация“.

Бакаи също така отправи уверение към бъдещата американска администрация, че Техеран твърдо се придържа към ядрена програма за мирни цели. Той съобщи, че Рафаел Гроси, ръководител на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), трябва да пристигне в Техеран в сряда вечерта.

Взети заедно, забележките на Бакаи подсказват, че Иран се надява, че все още е възможна дневна светлина между Тръмп и Нетаняху. Ключовата дума тук би била забележката, която Тръмп вмъкна в победната си реч с голямо внимание на 6 ноември, че „Няма да започна война. Аз ще спра войните“.

По време на предизборната си кампания Тръмп отбеляза: „не искам да нанасям щети на Иран, но те не могат да имат ядрени оръжия“. Консултациите на Техеран с Гроси са в отговор на загрижеността на Тръмп. Това е интелигентно мислене. Непровокативната позиция на Иран би означавала, че няма алиби за нападение срещу Иран.

При това положение обаче „известното неизвестно“ все още остава – а именно ответната реакция на Иран на израелското нападение на 26 октомври. На 2 ноември върховният лидер аятолах Али Хаменей във видеоклип, публикуван от иранските държавни медии, обеща „съкрушителен отговор“ на израелската атака. Може да се предположи, че периодът до 20 януари, когато Тръмп ще положи клетва, ще бъде критичен.

Междувременно тази седмица стана ясно, че Иран и Саудитска Арабия са дали тласък на своето разведряване, което сега се изразява в солидарността и откритата подкрепа на Рияд за Иран в нарастващата му конфронтация с Израел.

На фона на нарастващото напрежение в региона началникът на генералния щаб на въоръжените сили на Саудитска Арабия Фаяд ал-Рувайли посети Техеран на 10 ноември и се срещна с иранския си колега генерал Мохамед Багери. Иранският президент Масуд Пезешкян разговаря по телефона със саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман (МбС) по телефона в контекста на срещата на върха на Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС) – Арабската лига в Рияд на 11-12 ноември. Иран отправи покана към бин Салман да посети Техеран!

Два изключително важни акцента на срещата на върха в Рияд бяха, първо, встъпителната реч на саудитския принц, в която той предупреди Израел да не нанася удари по Иран. Това отбеляза историческия завой на Рияд към техеранско-израелския конфликт и отдалечаването от подкрепяната от САЩ нормализация на отношенията с Ерусалим.

МбС заяви на срещата на върха, че международната общност трябва да задължи Израел „да зачита суверенитета на братската Ислямска република Иран и да не нарушава нейните земи“.

Отново Саудитска Арабия за първи път обвини Израел в извършване на „геноцид“ в Газа. МбС заяви пред лидерите, събрали се в Рияд, че кралството подновява „своето осъждане и категорично отхвърляне на геноцида, извършен от Израел срещу братския палестински народ…“.

Тръмп беше предупреден, че се среща с коренно различен геополитически пейзаж в Западна Азия в сравнение с първия си президентски мандат. Преходният екип на Тръмп държи картите си затворени, предлагайки на NatSec Daily шаблонно изявление, че Тръмп ще предприеме „необходимите действия“, за да „поведе страната ни“ и да „възстанови мира чрез сила“. Но се чува предупредителен звън.

Основните стълбове на стратегията на Тръмп за „максимален натиск“ срещу Техеран – изолиране на Иран и засилване на икономическия натиск, като същевременно се поддържа надеждна заплаха от военна сила като възпиращ фактор – се разклатиха.

От друга страна, масираното иранско нападение с балистична ракета срещу Израел на 1 октомври и колосалният провал на израелския въздушен удар по Иран двадесет и шест дни по-късно изпращат силно послание в цяла Западна Азия, че Израел вече не е доминиращата военна сила, която беше – и в града има нов шериф. Тръмп ще трябва да се справи с последиците и от двете страни на този въпрос, като разполага с намален дипломатически и геополитически капитал.

Междувременно Техеран задълбочава и сътрудничеството си с Русия, което добавя нова гигантска сложност с размерите на Украйна към иранската политика на Тръмп. Докато в Евразия САЩ имат съюзници, в Западна Азия Тръмп се движи почти сам.

Рязката изолация на САЩ се връща драматично у дома от изявлението на президента Реджеп Тайип Ердоган от сряда, че Турция, страна членка на НАТО, е прекъснала всички връзки с Израел. Ердоган разкри това пред журналисти на борда на самолета си след посещение в Саудитска Арабия. Регионалната тенденция за остракиране на Израел вече е видима и е предопределено тя да се разширява и задълбочава.

По време на срещата на върха в Рияд Африканският съюз се обедини с Арабската лига и Организацията на ислямско сътрудничество, за да подпише във вторник тристранно споразумение за създаване на механизъм за подкрепа на палестинската кауза, който ще бъде координиран чрез секретариатите на трите организации, като промяна в играта за засилване на влиянието им на международните форуми. Саудитският министър на външните работи принц Фейсал бин Фархан отбеляза, че оттук нататък трите организации ще говорят с един глас на международно равнище.

Дори когато срещата на върха в Рияд приключи, престолонаследникът принц Салман проведе в сряда разговор с руския президент Владимир Путин. В съобщението на Кремъл се посочва, че двамата лидери са „потвърдили ангажимента си да продължат последователното разширяване“ на руско-саудитските връзки и конкретно са „подчертали важността на продължаването на тясната координация в рамките на ОПЕК плюс и са заявили ефективността и навременността на стъпките, които се предприемат в този формат, за да се осигури баланс на световния енергиен пазар“.

По отношение на палестинско-израелския конфликт в доклада на Кремъл със задоволство се отбелязва, че „принципните подходи на Русия и Саудитска Арабия по отношение на близкоизточното урегулиране са по същество идентични“.

Инициативата на МбС да съживи разговора си с Путин може да се разглежда само на фона на дълбоките опасения в Рияд относно броманса Тръмп-Нетаняху и призрака на възможна регионална война, произтичаща от това, че Израел черпи кураж от безпроблемната подкрепа на САЩ, която се очаква през предстоящия 4-годишен период за ционистката кауза.

Мелкулангара К. Бхадракумар (Melkulangara K. Bhadrakumar) е бивш индийски посланик, чиято дипломатическа кариера е посветена на мисии в бившия Съветски съюз и в Пакистан, Иран и Афганистан, Южна Корея, Шри Ланка, Германия и Турция. Анализира външната политика на Индия и Близкия Изток, Евразия, Централна Азия, Южна Азия и Азиатско-тихоокеанския регион.

Източник - Indian Punchline