Академична визитка: Диана Генкова е доктор по икономика, главен асистент към катедра „Маркетинг и стратегическо планиране“ в УНСС. Научните ѝ интереси са в областта на описанието и измерването на икономиката, в частност методологията на Системата на националните сметки, теория на стратегическото планиране като специфична управленска парадигма. Води лекции по „Система на националните сметки“, „Input-Output анализ“, „Стратегическо планиране“.
Въпроси:
- Известна сте като един от малкото специалисти в България, разбиращ в дълбочина системата на икономическата информация. След приемането ни в Европейския съюз в България започна да се използва методологията на системата на националните сметки (СНС), която е много по-различна от съществувалата по време на „реалния социализъм“. Кои са преимуществата и съответно – кои са недостатъците на СНС?
Отговор: Благодаря за определението „известна“. В действителност проблематиката около измерването на икономиката и описанието ѝ (като макроикономически оборот) не е в полезрението на обществените дискусии у нас, даже и сред макроикономистите от академичните среди. Но тази проблематика (моделиране на системата на икономическата информация) се развива усилено от 30-те – 40-те години на 20 в. Поставена е в услуга на управлението на икономиката и разработването на икономически и социални политики, които да са по-адекватни на реалните параметри на изменящата се социално-икономическа среда. Това направление в икономическата теория довежда до институционализиране на икономическата статистика, но и до разкриване на изследователски учреждения към органите на публичното управление – практика, която се наблюдава при повечето от икономически напредналите държави, в т.ч. европейските. Например, в Белгия има Федерално бюро по планиране (Begium Federal Planning Bureau) – а не само национална статистическа служба, в Нидерландия – Централно бюро за планиране (CPB Netherlands Bureau for Economic Policy Analysis) и т.н.
Сега на въпроса Ви по същество. Ще разгърна отговора в две направления. Едното – чрез пряко съпоставяне между двете методологии за организиране на икономическата информация – тази на СНС и тази на Баланса на материалното производство (БМП). И двете реално са прилагани у нас, но в различни исторически периоди. Второто направление представя СНС като безалтернативна, поне на този етап от историческото развитие на света, тъй като тя обслужва събирането и обработването на данни за икономика, в която макар не изцяло, но преобладаваща част от производството на благата и генерирането на доходите са резултат от пазарни отношения.
В България методологията за организиране на икономическата информация е заменена още през 90-те години на ХХ век, в съответствие с предприетите тогава трансформационни процеси в обществото и икономиката ни. До 1989-а година за целите на управлението на икономиката данните са събирани и обработвани по БМП, изчислявани са по-различни (по дефиниции и методики) показатели, които са съответствали на тогавашните механизми за насочване на ресурсите – решенията, разработвани от централния планов орган. С отварянето на темата за преход към пазарна икономика съвсем естествено възниква и въпросът за реорганизация на системата на икономическата информация. Тази необходимост става видима още при преговорите на България с международните икономически и финансови организации (МВФ, СБ). Включването ни в международни сравнения, воденето на преговори за финансова помощ и др. п. е изисквало икономическите параметри на страната ни да бъдат представени с показателите, получавани по дефинициите и методиките на СНС, с която тогава вече се е работело във всички страни извън социалистическия блок. Разбира се, тези въпроси са стояли и пред всички останали социалистически страни. В емпиричен план преходът от БМП към СНС не е бил толкова лесен и това е видимо и днес, тъй като в разбирането ни за ефектите от икономическата дейност и тяхното описание (възприети определения) има остатъци от предишната методология.
При прякото сравнение между двете (СНС и БМП) освен преимущества вероятно могат да се посочат и недостатъци на СНС. В действителност обаче двете не са алтернативни, тъй като (вече стана ясно) те обслужват два различни типа управление на икономиката. Бих казала, двете описват съвсем различни режими на функциониране на икономиката. Най-голямото предимство на СНС пред БМП е по отношение на обхвата на икономиката. СНС приема за икономически дейности както производството на материални продукти, така и предоставянето на услуги, както и провеждането на научноизследователски дейности, стига последните да отговарят на критериите за самостоятелна икономическа дейност (производство). Докато по методологията на БМП като икономически се приемат само дейностите на материалното производство, плюс търговия, транспорт и съобщения. А това означава по-тясна изходна база за измерване на икономическите постижения на обществото. Но съвременния човек освен материални продукти потребява и все по-голямо разнообразие от блага под формата на услуги – четем книги (дано!), но и ходим на театрални постановки, концерти, изложби, други обществени прояви, а вече част от услугите потребяваме и в електронна среда, и т.н. При самото извършване на икономическите дейности също се разраства производственото потребление на делови услуги. Разбира се, при услугите има други особености относно аргументацията на потенциалната полезност, която носят, но тези особености не са достатъчни, че да опровергаят изобщо възможността услугите да носят ползи на потребителя (обществото). Например, според СНС медицинските услуги, образователните услуги и т.н. са икономическа дейност, докато според БМП не са.
Друго предимство на СНС е по-точното отразяване на особеностите на съвременния „пазарен“ свят по отношение на начините на организиране и финансиране на производството на благата. Когато погледнем отвъд учебниците по класически икономикс, в реалния живот, откриваме, че това не е само и единствено с цел печалба. Днес сме свидетели на нови форми на организиране на дейности по производство и доставяне на материални продукти и услуги за конкретни целеви групи потребители (физически и/или юридически лица). Самата държава е производител – организирайки предоставянето на услуги от различен тип, които управляващата прослойка (в общия случай, а не по примера на България) приема за значими за изграждането и поддържането на спойките в общество. От този тип са общо държавно управление, отбрана, сигурност, обществен ред, образователни услуги, здравеопазване, социални грижи и т.н. Освен това по частни инициативи възникват и т.нар. организации с идеална цел (нетърговски организации, обслужващи населението), които доставят някакви полезни ефекти на конкретна целева група потребители, за което си служат с производствени фактори. Но и те не продават продукта си, а го доставят безплатно или по икономически незначими цени, без да търсят възвръщаемост пряко при размяната. Така че в съвременния свят не само бизнес организациите произвеждат блага. И тези особености са отразени и обяснени от методологията на СНС. Докато пред методологията на БМП този въпрос изобщо не е стоял. Проблемът на икономическата практика, особено в България, е дали ние, като производители и потребители – граждани на едно и също общество, правилно разбираме спецификите при всеки от тези няколко различни начина на осъществяване на икономическа дейност. Това обаче не е проблем на методологията на СНС, а на икономическата ни грамотност и представите, с които се опитваме да осъществяваме стопанска дейност.
2. Как оценявате системата на информацията, представена от Националния статистически институт? Достатъчно подробна ли е и лесно ли е за специалисти и лаици да се ориентират в нея?
Не бих могла да оценявам цялостната система на организация на статистическата отчетност, а само доколко възпроизведените дефиниции за ефектите от икономическата дейност отразяват икономическия живот адекватно. В икономическата статистика на България се откриват слабости. И една от тях е подчертано пасивното отношение спрямо цялата тази дейност по набавяне на данни и тяхното обработване с цел извличане на информация за стопанската дейност на българското общество. Статистическата служба на България все още не е изпълнила изисквания на ЕС (по Регламент 549/2013 на ЕП и Съвета на ЕС) относно приспособяването на качеството на икономическата статистика спрямо новите моменти във версия ЕСС‘2010). Понастоящем НСИ вече е просрочил с няколко години задължението си да обработи и публикува данни за икономиката на България по една от ключовите сметки в СНС/ЕСС – таблиците за набавяне и използване на продуктите (Input-Output метода). А тази сметка е много важна, тъй като позволява да се определи нагледно отраслово-технологичната структура на националното стопанство – накратко казано, какви икономически дейности се извършват на територията на България и къде (за какво и от кого) техните продукти се потребяват. Към момента последните обработени и публикувани данни по тази сметка са за 2014 г., а вече сме 2024 г.(!). По правилата на Евростат до 2019 г. всички статистически служби на страните от ЕС трябваше да приведат икономическата си статистика в съответствие с дефинициите на ЕСС‘2010 и да обработят и публикуват данни по основните сметки в системата, в т.ч. по Input-Output таблиците, баланса за активите и пасивите на макроикономиката.
Друг проблем на икономическата ни статистика е наличието на остатъци в дефинициите от предишната методология, които водят и до неточен превод на понятия от методологията на СНС (разработвана на английски) в терминологичния речник по икономика на български език. Един такъв пример е изразът „стоки и услуги“ – вместо материални продукти и услуги, „организации с нестопанска цел“ – вместо непечеливши (нетърговски) организации. Има и други.
Струва си да се посочи и друг проблем. Евростат и правила на ЕС за организиране на икономическата информация изискват от страните членки да се покрият минимални стандарти за качеството на тази информация, като се прилага дефинициите и методиките, разработени в СНС (ЕСС). Но те не ограничават страните да правят и по-детайлни прегледи върху определени аспекти на икономическия живот в страната, ако във вътрешно национален план е разпозната такава потребност при разработване на вътрешните политики и за нуждите на вътрешните икономически субекти при управление на дейността им. У нас се изостава с покриването на външните изисквания, камо ли самите ние като общество да имаме по-високи изисквания заради вътрешно осъзната потребност от емпирична информация, въз основа на която бихме могли да получим по-добра представа за нашата действителност, а оттук и да мислим как да я подобряваме.
3. Тече ли процес на преосмисляне на методологията на системата на икономическата информация, която да я направи по-добра и по-нагледна? В това отношение нобелистът Джоузеф Стиглиц отдавна работи, но до къде е стигнал процесът на преосмисляне?
Да, методологията на СНС е периодично ревизирана и приспособявана, за да отговори на развиващата се социално-икономическа среда. Понастоящем се готви нова версия, която вероятно ще бъде публикувана до 1-2 години. Но промените са главно при методиките и определенията за ефекти от икономическата дейност, а не при базисните принципи, върху които е построена методологията. Преразглеждането на версия СНС‘2008 (ЕСС‘2010) са в посока да се подобри отразяването на ефектите от операциите с финансови активи и пасиви, както и извършването на икономически дейности в електронна среда, новите начини за разплащане и как те влияят на икономическите операции.
Що се отнася до съдържанието на някои от основните показатели – няма достатъчно научни аргументи за тяхното преосмисляне. Например, от известно време на прицел е показателят БВП. Но проблемът с показателя не е в съдържанието му, а при работата с него, при която следва да се държи сметка за обхвата на аналитичните му възможности. Да не забравяме, че разработените показатели в системата на икономическата информация измерват икономически ефекти. Те нямат характера нито на демографски величини, нито на морално-етични норми. Но върху ефектите, които те измерват, са повлияли характеристиките на съответното общество, за което се отнасят – демографско състояние, морално-етични норми и ценностни модели, които са застъпени от отделните групи в обществото, в частност тези, които са извоювали водещи позиции в обществения и политическия диалог, и др. п.
4. Наскоро издадохте монография, която носи дръзкото заглавие „Фондовете на Европейския съюз и икономическото развитие на България“. Кои са основните изводи в нея?
Най-важните изводи от това мое проучване се отнасят до предназначението на фондовете на ЕС и условията, при които то се реализира. България работи със средства на ЕС още от етапа на подготовката си за членство (1999 – 2006 г., назначавани по програми ФАР, ИСПА, САПАРД). В последствие премина към фронтовете за страните членки. И по двата типа схеми бяха назначавани средства за инфраструктурни проекти – за рехабилитация на ВиК системи, за инфраструктура за управление на отпадъците, за ремонтиране на основни пътни и железопътни линии, в частност трасета, които са част от транс европейските мрежи, и т.н. Но през цялото това време общественият дебат по темата „европейски фондове“ бе и е колко пари ще дойдат, а не за какво можем и как по-добре да използваме тези средства, за да подобрим параметрите на социално-икономическата среда у нас. И ето, днес сме свидетели на проблеми с безводие – голяма част от населените места в България са с амортизирана ВиК мрежа, която води до огромни загуби при преноса. Отделно няма нова инфраструктура при вододхващане и цялостно управление на водите. При управлението на отпадъците също има проблеми, в т.ч. заради ниска степен на рециклиране, и т.н. Даже в областите, в които беше избрано приоритетно да се използват тези средства – инфраструктурата, все още се натъкваме на болезнени проблеми. И главната ни слабост е, че не съумяхме да подходим системно към този ресурс, към тази специфична възможност, и да го превърнем във финансов лост за реализиране на един по-цялостен проект за обновяване и подобряване на физическата и институционалната среда в България. Частично това се дали и заради начина, по който подхождаме към управлението на икономиката.
5. И още една ваша монография носи много интересно заглавие: „Доходът на България в периода на европеизация на българската икономика“. До къде сме стигнали с „догонващото развитие“ по линия на дохода?
За съжаление, по начина, по който у нас се гледа на икономиката, сме обречени дълго да бъдем в позицията на догонващи. В тази монография изследвах проблемите на създаването и разпределението на дохода, в т.ч. разпределение заради отвореността на съвременните национални стопанства, при което движение през националните граници има не само на търговски потоци, но и на капитали и работна сила. България все още е последна в ЕС по създаван доход на ч. н. (формирана добавена стойност) в реално, а не само в номинално отношение, въпреки отбелязвания икономически растеж. Но по-неприятното е, че след преразпределението от отношенията с останалия свят у вътрешните стопански субекти (домакинствата, предприятията, публичния сектор) остава по-малко доход, отколкото е създадения в страната, и то с около 6 – 8%. С други думи, едва 90 – 92% от БВП (като доход) остават у българина и именно с този ресурс реално могат да се финансират крайното потребление и инвестиционните стратегии на българското общество. Накратко, икономически най-слабата страна член на ЕС финансира външни интереси. Това се дължи и на изтичане на доход от страната (на труда, на капитала, косвени данъци към бюджета на ЕС), но и на слаби икономически позиции на българите навън – те не инвестират в доходоносни активи/производства в чужбина, което да осигури осезаем приток на доход в страната, а що се отнася до износа на труд с цел сезонна заетост – всички знаем към какви работни позиции е насочен този труд и какво е нивото на възнаграждението там. Изобщо специализацията на България в международното разделение на труда е твърде… неизгодна за нас.
6. След 1990 г. в България се лансира идеята, че „пазарът решава всичко“ и че националното планиране е вредно, а държавата – винаги лош стопанин. Как преценявате тази идея от гледна точка както на тези 35 години, в която тя се прилага, така и от позициите на бъдещето на България?
О, това е огромна заблуда и даже класическата икономическа теория го обяснява, освен практиката, разбира се. Но у нас като че ли сме по-склонни да действаме на принципа „проба – грешка“, а не да се учим от заделите на науката, в т.ч. обществените, измежду които и икономическата. Не държавата е лош стопанин, а обществото – особено когато не се доверява на научните подходи, а на нагласени схеми.
Първо, разбирането (в България) за пазара и как той работи е доста различно от обясненията на икономическата теория и икономическата практика на обществата с традиционно пазарно движени икономики. Пазарът не решава – пазарът е съотношение между две страни, зад които стоят индивидуални решения на физически лица и организации. Но не бива да забравяме, че за да се изяви една обществена потребност като ефективно търсене, тя трябва да бъде подплатена с платежоспособност. (Перифразирам една култова реплика – „Може да решава този, който има пари!“). Освен това, когато говорим за пазар, трябва да държим сметка, че в практиката съотношение между търсене и предлагане винаги придобива конкретика спрямо категория икономическо благо, което е непосредствения обект на размяна на взаимноизгодна основа. Но потреблението на съвременния човек включва огромно разнообразие от икономически блага – материални продукти и услуги. При това те не са равнопоставени, а са с различен статут на приоритетност в модела му на потребление, като по този начин отразяват субективната му представа за нормален живот и евентуално позитивна промяна в него. Освен това има категории икономически блага, потреблението на които засяга не само интересите на прекия потребител, но и интересите на обществото. От такъв тип са образователните услуги, здравеопазването, обществен ред и сигурност, обществено управление и др. п. И тук пазарът не може да помогне при вземането на решенията колко да произведем от тези блага и за кого да произвеждаме. Затова в модерните общества тези дейности са превърнати в предмет на публичния сектор и се подчинение на непазарен механизъм.
Що се отнася до прякото противопоставяне „пазар – национално планиране“ – въпросът не е „или, или“, а как да бъдат съчетани, как могат да работят заедно. По този въпрос има какво да научим от страни като Нидерландия, Дания, Швеция. Бих искала да отбележа, че и по въпроса за националното планиране има огромно неразбиране у нас що е то и какво може и трябва да прави. Преди всичко националното планиране е механизъм, чрез който ние можем да погледне на икономиката на дадена страна от птичи поглед, възприемайки я като интегритет, и да я управляваме (насочваме) именно в този ѝ вид – а не само от позициите на паричната система или нивото на данъчното облагане, или от позициите на отделен отрасъл – енергетика, транспорт или сектора на ИКТ. Именно в това пазарът е неспособен, за разлика от националното планиране – да пресъздаде цялата картина на икономическия живот на страната, нивото на развитие на обществените потребности и на тази основа да извеждаме посоката за движение напред, както и необходимите промени в параметрите на националната среда, за да тръгнем в тази посока. И съвсем накратко, за да довърша, само чрез националното планиране може да се определи цялостен курс на промяна в икономика на страната, ядрото на който е извеждане на структуроопределящи отрасли – такива, които могат да изиграят ролята на гръбнака на нейния организъм в новия ѝ вид. Работата по извеждане на такива отрасли съвсем не е лека и изисква доста аналитична дейност, в т.ч. на база емпиричната информация, получена от показателите и сметките в СНС, но и добро познаване на зависимостите в социално-икономическата система.
7. Изживя ли икономическата теория в България своя катарзис?
Не мисля, че сме преодолели това състояние. Все още се лутаме между емоционални състояния и не сме поели безапелационно по пътя на безпристрастния икономически анализ.
8. Кои са онези въпроси, които най-много интересуват студентите, на които преподавате?
Как лесно да направят пари и дали скоро биткойнът и другите крипто валути ще бъдат признати от паричните власти за официален финансов актив.
9. Има ли теми „табу“ в икономическата литература?
О да. Един от тях е „готова ли е България за членство в паричната система на ЕС“. Мисля, че все още предстои тук, на местна почва, да се захванем със сериозните икономически въпроси, а не само да се присламчваме към външни проекти и екипи. Но вярвам, че и това ще стане.
10. Кои са творческите ви планове за бъдещето?
Изследване върху качеството на растежа на България от последните две десетилетия и защо той така и не се усети от по-широки слоеве на българското общество.
