Най-непосредственото искане на общонационалната мобилизация е освобождаването от затвора на бившия министър-председател Имран Хан, както и на десетките хиляди други активисти на Движението за справедливост.

„От сцените, които видяхме, това приличаше на война между Палестина и Израел. Разиграва се кървава игра и бруталността е твърде малка дума за това, което правят тези садистични негодници. Когато избягахме оттам, под краката ни имаше мъртви тела. Сега полицейските сили просто стрелят произволно и непрекъснато“.

Студенти от Международния ислямски университет в Исламабад (IIU-I)

Потресаващите събития през последните 48 часа в Пакистан, и по-специално в столицата Исламабад, все още очакват сериозно отразяване от света. Режимът на военно положение не успя да спре протестиращите от цялата страна да се отправят към Исламабад и да влязат в града. Въпреки че се наложи да бъдат внесени хиляди транспортни контейнери, за да се отцепи градът и да се блокира влизането на хора в столицата, военните не успяха да предотвратят това. Независимо от това потокът от непрестанни увъртания, излъчвани от Междуведомствената служба за връзки с обществеността (ISPR), пропагандното крило на военните, продължава да е отвратителен.

Свирепостта на държавната жестокост временно спира протестното движение. Бившият министър-председател Имран Хан постоянно настояваше, че неговото Движение за справедливост не само трябва да бъде изцяло пацифистко, но и да се въздържа в ситуации, в които има вероятност да пролее собствената си кръв от ръцете на този жесток режим.

Въпреки това, освен битките на улицата, в ефира се води и ожесточена война на разкази.

Преобладаващата представа е, че държавата се сблъсква с тълпи, които насилствено нападат силите за сигурност. Както често се случва при подобни масови народни въстания, истинската история всъщност е абсолютно противоположна.

Федералната полиция не само безразборно пуска сълзотворен газ и гумени куршуми срещу стотиците хиляди, влезли в Исламабад, но вече стреля с истински куршуми. Хиляди са ранени, а поне десетки са убити. Заслугата е на „Ал Джазира“ и на няколко други медии, които са си направили труда да покажат на живо по улиците повсеместната стрелба с куршуми.

Пакистанският лекарски форум, Червеният кръст и Червеният полумесец изтъкват, че една от основните функции на полицейските сили в този момент е да попречат на храната, основните лекарства и медицинските продукти да достигнат до тези, които са успели да влязат в столицата – особено консумативите, които са от съществено значение за хилядите ранени, някои от които с фатален край.

И все пак от нас се очаква да вярваме, че напълно невъоръжените демонстранти (не е показан нито един кадър, който да доказва обратното) са тези, които упражняват насилие.

Всъщност, и това е невероятно, като се има предвид огромният мащаб на тези протести, че няма повредено или унищожено имущество. Единствената „конфронтация“ със собствеността, която се е случила, е, че хората действително са се качили на контейнерите и просто са протестирали – и са танцували! – оттам.

На този критичен етап следващите няколко дни ще бъдат решаващи за най-непосредственото искане на общонационалната мобилизация: освобождаването от затвора на бившия министър-председател Имран Хан, както и на десетките хиляди други активисти на Движението за справедливост.

Има няколко важни аспекта на народния пуч, както и реакцията на държавата за национална сигурност – които трябва да подчертаем в този момент, като голяма част от тази информация е изтекла от смели офицери и войници, които сами се бунтуват:

1) Известното с продажността си междуведомствено разузнаване (ISI) посвещава сто процента от работната си сила за инфилтриране, вандализъм и убийства, които след това се приписват на протестиращите. Всъщност има десетки агенти провокатори на ISI, хванати с червени ръце (на местопрестъплението – б. р.), както съобщават Al Jazeera и CGTN. Дори преди тази последна фаза на масово гражданско неподчинение междуведомственото разузнаване е отделяло около 80-90 % от вниманието си на вътрешните „граждански безредици“. Всъщност толкова много служители на ISI са подали оставка, тъй като са били отвратени от това, че прекарват цялото си време в „звеното за борба от пето поколение“ на агенцията – по същество, наблюдават Twitter/X по цял ден, поне когато не са забранени в страната.

2) Макар че протестиращите са дошли от отдалечени райони на различни провинции на държавата, ясно е, че мнозинството от тях са от „пущунската земя“ – провинция KПK и особено племенните райони (ФАТА), които граничат с Афганистан. Изглежда, че нещата са се завъртели в пълен кръг. Онези, на които беше причинено широкомащабно клане и масово изселване от силите на САЩ и НАТО и пакистанските военни в годините на „войната срещу тероризма“, онези, които Имран Хан последователно подкрепяше и защитаваше пред лицето на държавния терор – сега са се спуснали към Исламабад за отмъщение.

3) Пакистанските генерали жадуват за още една кървава баня като тази от 1971 г. – срещу тогавашните жители на Източен Пакистан (сега Бангладеш). Но двете провинциални етнически групи, които предимно съставляват армията – пенджаби и пущуни – не са толкова готови да стрелят, колкото се иска на техните командири. Нежеланието на пущунските войници и отказът им да нападат жените и мъжете от тяхната страна, както беше споменато по-рано, се дължи на това, че те добре познават огромните страдания, понесени от техните общности по време на „войната срещу терора“. Що се отнася до пенджабите, които са от провинцията, традиционно най-промилитарно настроена – те са претърпели поразително бърза метаморфоза на социално-политическата си чувствителност и информираност след свалянето на Хан при подкрепяната от Вашингтон операция за смяна на режима през април 2022 г. Както се твърди и на други места, това е най-непростимото „престъпление“ в очите на военните елити – фактът, че вместо да ги обичат или поне уважават, пенджабците сега ги презират – и именно това обяснява диаболичната безпощадност на държавата през последните две години и половина.

Това, което беше очевидно за мнозина от нас, особено за тези, които са се обучавали като средни и младши офицери, сега е напълно прозрачно: войниците – и офицерите – пренебрегват заповедите и отказват да стрелят. Стана ясно, че мнозинството от офицерите и преобладаващото мнозинство от войниците, ако не са изцяло на страната на Хан, то поне напълно презират тираничното поведение на началниците си. Ето защо военното ръководство директно се обръща към и заповядва на зле платените полицейски сили да сеят хаос и да вършат мръсната им работа.

Генералите не се притесняват да обявяват открито своите заповеди за „стрелба на прицел“. Неспособно да блокира влизането на стотици хиляди в столицата, пакистанското военно командване изпраща всички служители на силите за сигурност, които все още са готови да изпълняват заповедите му, за да защитят килията на затвора „Адяла“ в побратимения град Равалпинди, където е затворен изключително популярният бивш министър-председател.

Един от най-окуражаващите образи в този тревожно несигурен и опасен, но същевременно вълнуващ и обнадеждаващ политически момент, е повсеместното присъствие на палестински кефии сред протестиращите. Те станаха още по-разпространени през последните няколко месеца след убийствата от Израел на Исмаил Хания, Хасан Насрала и Яхия Синвар.

Свързването на тяхната революция със съпротивата срещу ционисткия геноцид е дълбоко вълнуваща трансформация в политическото съзнание на пакистанците.

Джунаид С. Ахмад е професор по право, религия и глобална политика; Директор на Центъра за изследване на исляма и деколонизацията (CSID), Исламабад, Пакистан.

Източник - Countercurrents