Необходимо е да следим отговорите, които Русия, Китай и Иран ще дадат на сирийския въпрос и на арогантната провокация на Съединените щати.

Неотдавнашните събития в Сирия, с падането на правителството на Башар Асад, предизвикват сериозни размествания по геополитическата шахматна дъска. Тъй като геометрията на Близкия изток се променя, ще се променят и отношенията между многобройните участници в играта. И има важни уроци, които трябва да се научат. Съединените щати все още притежават някои асове.

Нека преминем направо към същността: САЩ демонстрираха, че военната мощ и контролът над тероризма все още са по-силни от геоикономическите партньорства. Нека сега се опитаме да разберем защо.

Съединените щати преминаха през деликатен етап на изборен преход, чиито последици се усетиха в много други държави и на световния пазар. Те се сляха с призива на лозунга MAGA (Make America Great Again), но никой не уточни как ще стане това – дали чрез процес на вътрешни реформи и идеологически мутации, или чрез възобновяване на определен империалистически експанзионизъм, иницииращ нови сценарии на война. От друга страна, американското величие винаги е било военно и икономическо, със сигурност не и историческо или културно, така че в гореспоменатия лозунг вече има достатъчно основания да се породи известна несигурност за близкото бъдеще.

С избирането на Тръмп много геометрии се промениха бързо, като от една страна той се насочи към сближаване с политическите позиции, от които се отказа в края на предишния си мандат, а от друга – отправи предизвикателство към появата на нов многополюсен ред: Целта винаги е една и съща: да се напомни на света – още по-добре, да му се покаже – че Съединените щати са най-силните, че са държавата номер едно – че те решават съдбата на цялото човечество.

 В съответствие с тази имплицитна цел прочитът на събитията в Сирия играе важна роля в цялостната стратегия, прилагана от американците: да дестабилизират Близкия изток, за да защитят собствените си интереси, демонстрирайки на всички, че САЩ не са сложили край на господството си, че все още могат да предизвикат внезапни и значителни обрати, които могат да променят позициите на конкурентите им и да нарушат техните съюзи. Това е факт.

Както беше установено и потвърдено в различни ситуации, САЩ са част от стратегията за нападение срещу баасистка Сирия в добра координация с Израел, пилотираща Турция (член на НАТО) и, най-важното, инструмент на джихадисткия тероризъм.

Като се има предвид, и това е от основно значение, че САЩ все още контролират голяма част от международния тероризъм, като го използват за да свършат мръсната работа, когато обикновените законни средства вече не са приложими, тероризмът работи изключително добре, особено на места като Сирия, която отдавна е негова жертва и е любим регион за широко експериментиране с хибридни видове конфликти и като полигон за джихадистки милиции, чиято роля може би все още не е ясна за мнозина, но скоро ще стане.

Вероятно, както посочват някои анализатори, нападението срещу Сирия е било планирано предварително, а конкурентите просто са чакали подходящия момент, който е бил идентифициран с постепенното, но ефективно превземане на властта от Доналд Тръмп точно по време на посещението му в европейската колония, където той постигна голям успех и затвърди американската хегемония на стария континент.

Осигуряването на контрол над Средиземно море е твърде важно за Съединените щати.

Поддържането на господството им над Европа е въпрос, който не може да бъде поставян под съмнение.

Тръмп пристигна в европейските столици по време на обиколката си, като дори се срещна със Зеленски, когото успокои и направи официално откриването на военните балове през 2025 г. малко по-рано, но навреме, за да се наслади по най-добрия начин на коледните празници. Той се увери в послушанието на Франция, Италия и Германия, посети братовчедите си в Англия и даде нареждания на актьора си в Киев; препотвърди военната окупация, повтори значението на долара като суверенен господар на пазара, осигури търговски маршрути под американски патронаж – като например Памучния път, който минава през Триест и установява американски и израелски контрол над Средиземноморието до Индийския изток – и дори стигна дотам, че отправи някои провокации към Москва и Пекин.

Всичко е на мястото си. Контекстът за стартирането на първия етап от плана беше перфектен.

Тук САЩ, съгласувано с Израел и Турция, започнаха нападението, използвайки марионетките на тероризма ИДИЛ, и буквално за няколко дни промениха картата на полумесеца. Какво ще се случи по-нататък, предстои да разберем, важното сега е, че американците демонстрираха, че с подходящо ръководство и малко възмущение все още могат да извършват големи маневри на международната шахматна дъска и да нанасят значителни щети.

Завладяването на Сирия означава не само да се отреже входът към Средиземно море за Русия,

не само да се прекъсне  антиционисткото сътрудничество на Иран с Ливан и Палестина, но преди всичко това значи, че оттук нататък целият регион ще изглежда по различен начин и че евентуално Съединените щати са готови да направят същото и на други места.

Именно в това се състои разликата. Сега всички отново трябва да се примирят с една нова реалност.

Може би това е твърде оптимистичен анализ за американската страна, но поне е възможен.

Предизвикателството БРИКС+

Има и един факт, който трябва да се вземе предвид, защото оказва голямо влияние върху възприятието на края на 2024 г. и който беше отбелязан от голямата среща на върха на БРИКС+ в Казан: случилото се в Сирия показва, че БРИКС все още не са така силни, за да блокират американската власт в света, или по-скоро все още нямат политическата тежест и военните възможности да го направят.

Това е разбираемо, ако вземем предвид многобройните анализи на често пораждащата опасения необходимост от съюз между БРИКС и ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество), който би създал голямо геоикономическо, стратегическо/антитерористично/геоикономическо партньорство. Това споразумение обаче все още не е осъществено.

Казан преначерта картите на световната търговия и силно насърчи дедоларизацията, докато САЩ бяха във фаза на несигурност и риск, но сега нещата се промениха – дори много страни от БРИКС аплодираха новия президент – всичко отново се променя. Може би по-слабото усещане за опасност, може би сложният набор от интереси, които внезапно са се променили, може би тайните сделки, сключени по-рано, а може би просто желанието да не се еманципират напълно от САЩ – …. факт е, че САЩ демонстрираха слабост в БРИКС и това може да подкопае нейната структура и развитие.

Сега е моментът организацията да предприеме стъпки в различна посока, но предстоящото председателство на Бразилия разклаща евразийските интереси.

Рискът е БРИКС да бъдат „реформирани“ без реформи, да останат на заден план без значими развития, а силата им за промяна да бъде анестезирана. Цяла година в безизходица може да се окаже фатална за много страни.

Ето защо ще бъде необходимо да се следи как Русия, Китай и Иран ще реагират по-специално на сирийския проблем и на арогантната провокация на Съединените щати.

Лоренцо Мария Пачини е доцент по политическа философия и геополитика, UniDolomiti of Belluno. Консултант по стратегически анализи, разузнаване и международни отношения

Източник - Strategic Culture Foundation