Свещен ден е бил 6 януари 1848. В душата на православните българи трепти вълнението на Рождество Христово (по стар стил). Роден е синът Божий – Исус Христос! Ражда се и синът Человечески, носещ в себе си сгъстената до физическа осезаемост идея за свобода – Христо Ботев.

Как се раждат гениите? Дали някой от Божиите лъчи не се насочва в точно определено негово създание, за да го освети и изпълни с енергия за точно определена мисия? Не знаем това, но знаем, че във Вселената избухва Нова – звездата на Ботев.

Ботев е на 19 години, когато замества баща си в калоферското училище. На 11 май 1867 година, по случай Денят на Светите братя Кирил и Методий и нашата писменост той държи реч, в която най-чуваните думи са свобода, борба и смърт. Няма оставен запис на тази реч, но го има впечатлението на един свидетел от нея, който я определя като „гръмотевична“, като „порой, що разрушава и помита всичко“. Защото това е Ботев – ярка светкавица в тъмното ни робско небе, гласът-гръмотевица на Духа, която разтърсва и пробужда.

Днес на този ден почитаме Богоявление. И – неведоми са пътищата Господни, безбройни са лицата Му, с които ни се явява…

За мен едно от тях е Ботевото. Неизвестен е гробът му, но известно е мястото на поклонението пред този могъщ, разтърсващ български гений – винаги отляво, в сърцето…

И най-горещата, най-важната, най-нужната молитва днес е :

Вдъхни секиму, о, Боже!

любов жива за свобода –

да се бори кой как може

с душманите на народа.