Александър Ван дер Белен, президент от зелените в Австрия, проявил „уважение към избирателите” и връчва мандат за съставяне на правителство на Кикл, лидер на „Партия на свободата”, П.Св. Онзи Кикл, който спечели 3% повече от резултата на управляващата до момента в Австрия „Австрийска Народна партия”, АНП, и постигна 29% от гласове на избирателите в страната на Моцарт. Нехамер постигна 11% по-малко гласове за АНП. Впрочем ситуацията там е такава, че дори производителят на популярните бомбони „Моцарт” е във фалит. А с решението на президента Белен да връчи мандат на Нехамер, лидер на АНП, въпреки победата на ПСв. с лидер Кикл, Австрия бе поставена в ситуация на политическа криза и изходът бе предизвестен. След 3 месеца преговори между АНП, социалдемократите и НЕОС, либерали, оставка хвърли Нехамер и то след като либералите напуснаха преговорите. Социалдемократите приеха спокойно изявления му, че при тях „деструктивните сили са взели надмощие”.

Така се стигна до ситуация на повратен момент във Втората република – Александър Ван дер Белен възложи на Херберт Кикл да състави правителство. За първи път лидер на ПСв. ще стане федерален канцлер. Уверил президента, че „ще намери жизнеспособни решения в рамките на правителствени преговори”. „Той иска тази отговорност”, казва Белен и е принуден да „изпълни волята на народа”. Кикл щял да му „докладва текущо за хода на преговорите”. Друг въпрос е, че Кикл определено е заинтересован от нови избори, защото социологическите агенции му дават предполагаем резултата от 40% и дори постигане на пълно мнозинство в парламента т.е. самостоятелно управление. Следствие от настроения сред гражданите, че те не искат да бъдат „втора Германия” и да им се случват събития като тези в Магдебург. В ситуацията на традиционните партии никак не им се искат нови извънредни избори и настояват за коалиционно правителство. Единственият възможен партньор е АНП с новия партиен лидер, заместил Нехамер, Кристиян Щокер от Винер Нойщат. Той е потвърдил, че е готов да приеме всяко предложение от страна на ПСв. Факт е обаче, че в самата АНП има две крила – прозападно начело с подалия оставка Нехамер и другите, които са „за” коалиция с Кикл. Кикл, който в предизборната си кампания говореше за „Крепост Австрия, крепост на свободата”, а сега чува и гласове на протестиращи с лозунги „Тревога за републиката”. След срещата с президента Белен казва само „с него дискусиите винаги са добри”. И съобщава, че незабавно ще предложи график за следващи стъпки. На този фон функциите на канцлер са предоставени на настоящия външен министър Шеленберг, който има аристократичен произход и е известен с прецизното използване на словата си.

От своя страна Ван дер Белен е по-словоохотлив и подчертава, че „не е приел тази стъпка с лека ръка” и че „винаги се е придържал към принципите и правилата на конституцията”. Е, да не дадеш право на спечелилата избори партия да състави правителство, ако може, не е съвсем придържане към правилата на конституцията, но е видно, че ветровете на промяната, наричани от някои „тръмпизъм”, си казват думата. Мъск може да се досети да се изкаже и за Виена в стила на „Алтернатива за Германия ще спаси страната”. Все пак при срещата с Кикл в присъствието на ръководителя на кабинета му Райнхард Тюфел са разговаряли и за „икономическата ситуация в страната, която е трудна. Австрия се намира в продължителна рецесия и безработицата се увеличава, а „националният бюджет трябва да бъде реорганизиран”. Трудна задача за Кикл и е видно, че „не всички мерки, които трябва да се приложат, са популярни”.

И тук основателно възниква въпрос какво ще се получи за ПСв, наричана „синя партия”, когата се сблъска с реалността при управлението си. Един вид как политическата теория ще се превърне в практика. Защото в кампанията си при изборите ПСв. обеща цяла поредица от милиарди за намаляване на данъците, но без да се посочва откъде ще дойдат парите за тези придобивки. Още повече, че бюджетът трябва да бъде реорганизиран рамките на изисквания на ЕС, а самата партия е със силни критики към Брюксел, скептична към повечето му политики и настоява за преразглеждане на отношенията с Русия с отмяна на налаганите санкции. Не бива да се забравя и че предложената от ПСв. партийна програма е първата по рода си от 2017г, когато Кикл пое управлението й. ПСв отхвърля данъците върху наследството и настоява да се намалят разходите за труд, които не са свързани с работната заплата, както и данъците на предприятията. Това е в хармония и с идеи на АНП. Предлага се намаляване на данъка върху печалбата на по-малките предприятия от 23 на 10%. Става въпрос за малки компании с годишен оборот от 450 хил евро. Щяло да струва между 100 и 200 млн евро. Но данъкът върху неразпределената печалба ще бъде по-скъпо, ако се постигне. Изчислява се на 3 млрд евро. „Списъкът с подаръци”, както наричат във Виена програмата на ПСв , включва и освобождаването на извънредния труд от данъци, продажбата на ценни книжа за определен период от време, както и ограничаване цената на бензина и дизела, ако цената на петрола се увеличи особено рязко. Предвижда се и увеличаване на надбавките за пътуване до работа и надбавките за изминати км, за да се намали тежестта върху водачите на автомобили. Нещо, за което у нас даже не се мечтае. Предлагат се и „масивни” данъчни облекчения за младите специалисти, а стажантите да получават бонус от 5 хил евро. Списъкът е дълъг.

Добре, че българите не са наясно с тази социални придобивки, че съвсем ще се отчаят. Партията на Кикл обещава и да намали данъчната ставка от 43 на 40%, което ще струва 15 млрд евро. Въпросът е откъде ще се намерят пари за тези придобивки. Една от идеите е да се излезе от европейската система за противовъздушна отбрана Sky Shield. Говори се за разходи в размер на 6 мрд евро. А увеличаването на бюджета за армията до 2% ще струва малко над 5 млрд евро. А при 5%, както лансира президентът Тръмп?

Въпроси, които ще стоят на дневен ред в бъдеще. Както и този за увелечаване на пенсионната възраст. Но може да се спестят пари и ако се отменят отпуските за образование и климатичния бонус, което си е свърхкомпенсация. Изчисленията са за спестени около 1.5 млрд евро. Или общо може са бъдат спестени 5 млрд евро. Но това едва ли ще се достатъчно за реорганизиране на бюджета в посока, която се изисква от ЕС. Възможно е обаче ПСв да предприеме конфронтационен курс и да осъди „финансовия диктат на ЕС”. Да се справя без мерки за икономии. Съвсем в духа на промените, които се очакват през 2025г след геополитическите изборните ветрове по света.

Питат се във Виена как ПСв ще успее да балансира в сложните времена, в които живеем? Оптимисти са, защото чувстват, че имат подкрепа на повечето избиратели в страната. Казват, че имат политическа воля и че „трябва да опитаме и да ковем проект по проект”. Това са дългосрочни цели, които „никога не са постигани и някой най-накрая трябва да го направи”. Говорят за визия, за „въпрос на голямата картина”. Особено по въпроса за намаляването на данъчната тежест от 43 на 40% , което било „цел за два мандата”.

И тук идва ред на социалните мрежи, в които има и пожелания Курц да се завърне в страната и да поеме кормилота на властта. Без значение дали начело на АНП или като създаде нов свой алианс. Стъпките на Курц, макар и зад граница, явно се следят внимателно. Известно е, че често изнася лекции в Унгария, че гостува на Орбан и има език „близък с Кикл”. Не се забравя, че той имаше коалиционно правителство с ПСв, но при предишни лидери. Отстранени от постовете си по странни начини. Както и Курц. Между другото дългата ръка на чужди сили не е забравена. Самият Курц, явно изкушен от завръщане в реалната политика, казва, че „няма да приеме да е лидер в партия в позиция на младши партньор”. Дали това са „опипване почвата”, дали търсене на изход от натрупани икономически и миграционни проблеми, които гневят австрийското общество, не е съществената част от въпроса. Не всички в АНП са въодушевени от завръщане на Курц. Но гражданите на Австрия показват, че постигат своето като дават подкрепа, вече в две провинции /последно в Щирия/ на онези, които открито говорят за проблемите им и предлагат решения. Особено по въпросите за мигрантите, които са недолюбвани в страната, защото създават сериозни проблеми и източват социалните каси. Избори или коалиция? Това е въпросът. С Курц или без него? С Орбан, Бабиш, Фицо, Янша под чадъра на Ватикана? Но след изборите в Германия на 23 февруари?. Предстои да се наблюдава.