Посвещава се на г-жа Нинова и нейните „верни“ съмишленици от БСП, които твърдяха че никога няма да се коалират с ГЕРБ.
Партия „ГЕРБ“ е основана на 3 декември 2006 г., а управлява от 2009 г. Може да се обоснове тезата че има особености в модела на управлението на ГЕРБ (отначало – авторитетен лидер, подкрепен от ЕС, даващ надежди за „европейско развитие“), но не и че тази партия е творец на някакъв особен „модел“. Или, казано по друг начин, че до управлението на ГЕРБ всичко е било по „мед и масло“, което не само не е вярно, но е и опасно за анализите.
Тези, които лансираха идеята за „Модел ГЕРБ“, свързаха модела с едно основно качество – корупцията, свързана с пряко насочване на еврофондове и средства от държавния бюджет към определени фирми и НПО-та, а по косвен начин – към собствените си джобове (баби, майки, съпруги, деца и т.н.); в допълнение – „закрила“ на свои (обръчи от) фирми и изчегъртване на конкуренти чрез държавните органи.
„Властчица – масчица“ отдавна е реалност в България.
Има сведения, че още през първите години след Освобождението финансовата съдба на младата държава се утежнява както чрез „млада“ корупция, така и чрез избягване плащането на данъци. Последната практика – комбинирана вероятно и с корупция при контролните органи или с държавен чадър, търпи съществено развитие през следващите десетилетия до 1944 г. Едно кратко признание на принц Кирил по този повод: „За чифлика Врана например не плащахме доходен данък, макар че продавахме много вагони с храни. Химическите заводи на д-р Никола Чилов, на гара Костинброд печелят по милиона лева чиста печалба на година, а плащат само една мизерна, нищожна сумичка данък. Там Мара Чилова цялото ѝ семейство работят наистина здраво, печелят, но трупат за себе си, а не за държавата. Чилови в Костинброд, Пенчо Семов в Габрово, Асен Николов във Варна. И още Атанас Дамянов, този от „Утро“. Той е страшно богат, плува в пари. Обаче никой не ги облага с данъци по печалбите им.“
Ето и няколко цитати и от дневника но Константин Муравиев:
„11 юли 1942 година. Никакви права на гражданина не се зачитат. Полицията вилнее както никога досега. Свобода на гражданина, жилищна неприкосновеност не съществуват. В съдилищата се разглеждат процеси и все за конспирации, и при разследванията са вършени непростени инквизационни средства. Живее се и без хляб, и без свобода и правда, изключителни времена се казва, и туй то! Всичко е възможно, всяко без правила е оправдано. И престъпните инстинкти намират простор да се проявят, и то свободно! Свободата е за престъпленията и корупцията.
29 януари 1943 година. Вътрешното положение вместо да се подобрява, се влошава. Произволът се шири; цензурата препятства критика и контрол и корупцията е завладяла и най-висшите кръгове.
5 май 1943 г. Корупция никога не е съществувала в размер, какъвто сега се шири. Бездарности се изкачиха на най-високия връх на обществената стълба; безчувствие и липса на политически усет лишават народа от задоволяване на материални и духовни нужди, разхищение подлагат финансови задължения които ще доведат крах на българските финанси. Народът е обезправен. Третиран е като поданик, а не като гражданин. Никаква свобода не му е гарантирана, никакви права – признати. Апатия и скрит бунт. Царят и диктатурата се теши с привидното спокойствие като го преживява като задоволство, или по-право, като се самозалъгва че е такова. Но всичко това е признак на омаломощаване, на смърт. Народ без енергия и ентусиазъм е роб, е мъртвило, негоден за подвизи и дейност. Никога в миналото при партийните режими народът не е изпадал в такова омаломощаване, малодушие. От такъв народ подлостта и раболепието само царуват.“
Друг цитат, този път от дневника на Никола Мушанов, който се отнася за периода след 9 септември 1944 г.: „Много добре правят водачите на комунистите, че доказаха както на своите поддръжници, така и на народа, че могат да разхищават народните пари, да се величаят, да живеят в лукс и разкош, и се изпари легендата за скромност, почтен труд и равенство, която топлеше душата на искрените привърженици на социализма. Из средата на комунистите имало лица, годни за царе в потенциално състояние Кои „буржоазни“ министри си биха позволили разкоша на комунистическите? Георги Димитров и Васил Коларов обитават дворците на Цар Фердинанд и Борис. Те станаха техни заместници. Царският блясък, в който живеят тия комунистически царе, би ослепил и Цар Бориса. И той би признал, че неговите заместници са по-“царствени“ от самия него.“
Във времената на „реалния социализъм“ също имаше тънка прослойка от висшите етажи на номенклатурата, за които важеше „малката правда“.
Фактите че след 1990 г. корупцията получи голяма доза „свобода“ и се развихри в небивали мащаби, непознати за времената на Царството и на НРБ. Причините са много: имало е много повече за разграбване и лично обогатяване от общественото богатство; мутрите и групировките ограбиха престъпно държавните предприятия и натрупванията на гражданите; всичките форми на приватизация насочиха помпата на богатството от общата собственост към частни владения; десетки банки фалираха изкуствено, докато техните шефове станаха мултимилионери; продължаващото „раздържавяване“ и до днес прехвърля печеливши предприятия в частни ръце, като преди това ги обезценява. Ако фонд „Земеделие“ можеше да говори…
Със сигурност върхушката и на СДС, и на БСП, и на ДПС, и на НДСВ, и на ГЕРБ, и на… (всички партии, били във властта), и на държавните „независими“ (освен от пачките) институции, излизаха от тази власт със съществено лично и семейно обогатяване, с трайни връзки във властта и възможности за допълнително обогатяване чрез принципа на „въртящите се врати“. С препълнени „чекмеджета“!
Затова да се говори за „Модел ГЕРБ“ е пълно нарушаване на авторското право, което обезценява труда и усилията на хиляди едри български корупционери, оставайки ги без шанс да влязат в историята с приноси и с блага усмивка, докато прибират каквото могат.
Оригинален „Модел ГЕРБ“ никога не е съществувал. Забравете го!
Моделът на корупцията съществува от векове и ще продължава да функционира успешно не само в България, но и във всички страни по света; ако някой си мисли че новата „слепка“ няма да бъде последователна в това отношение, значи е много доверчив.
И все пак ще има трохи от трапезата за всички – ще растат и заплати, и пенсии.
Честито на печелившите!
