Продажната пропаганда у нас вече години ни убеждава, че ако не било варварското нашествие на червената армия и налагането на кръвожадната болшевишка диктатура, България щяла да е вече сред първите в Европа. В историята „ако“ няма, но грантаджиите се мотивират с това, че още в края на 30-те години на ХХ век пета или шеста в Европа по стандарт и т.н..

Както при всички други опорки и тук иде реч за измислици, на които много лишени от нормално образование млади българи вярват.

А ето как са били нещата в действителност. Тук е част от изказването на депутата Серафим Георгиев от 12 март 1940 г. пред Народното събрание на Царство България. Той описва „страшната картина на българската мизерия“, която е видял лично с очите си: „Едно дете ядеше симид, вместо сирене с царевичен хляб. Мога да ви прочета и данни: 19,5% от селските семейства живеят в тухлени, а 61% в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тези стаи обикновено се готви. 57% от домакинствата нямат кладенци; 17,4% нямат клозети. 20% от домакинствата нямат кревати, а останалите 80% имат средно по два кревата за шест души. 28,5% от домакинствата нямат маса, а 36% нямат стол. 28% нямат печка. 36% нямат юрган. 46,5% нямат дюшеци, а 34% нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито, понеже 53% от домакинствата нямат нито един шкаф. Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир. Ето това са покъртителните условия за закъснялостта на българския живот“, заключава депутатът.

Капиталистческа България, преди 09.09. 1944 без съмнение е била една от най-бедните и изостанали страни в Европа. Зад нас са били само Румъния, Югославия и Албания, а разликата с останалите европейски държави е достигала 4-5 пъти в наша вреда. Над 80% от населението, тогава се е препитавало с примитивно земеделие. Това е истината. Останалото е пропаганда.

Нека няма никакви глупави съмнения относно личността на Серафим Георгиев, обвинения, че е някакъв комунист, ватенка и т.н. Той е бил кмет на гр. Вършец в 30-те години, а после става депутат в XXV Народно събрание. След 09.09.1944 е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян.