Подписаното на 17 януари споразумение за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Иран е знак за напредък към многополюсен свят, който балансира отношенията на силите в Близкия изток, възпира евентуална намеса на САЩ в персийската държава и действа като противовес на продължаващия стремеж към еднополярност.

Споразумението, обявено след срещата в Москва между руския президент Владимир Путин и иранския президент Масуд Пезешкян, определя амбициозни цели и критерии за задълбочаване на дългосрочното двустранно сътрудничество в областта на политиката, сигурността, търговията, инвестициите и хуманитарните въпроси.

Най-важното е, че споразумението беше сключено три дни преди Доналд Тръмп да встъпи в длъжност като президент на САЩ и по време на прекратяване на огъня в ивицата Газа. Все още е твърде рано да се оценява външната политика на Д. Тръмп по отношение на дебалансирането на Близкия изток, но при всички случаи новото споразумение между Москва и Техеран има за цел именно да балансира амбициите на Вашингтон, ако той реши да действа с военни средства срещу Иран.

Споразумението е част от геополитическия конфликт между САЩ, Китай и Русия, тъй като Иран е част от периферната зона на Русия, а Израел е на страната на САЩ. Това означава, че споразумението е част от геополитическа борба, в която отношенията между САЩ и Израел стават все по-ясни. Вследствие на това отношенията между Русия и Иран стават все по-тесни.

Иран се присъедини към БРИКС през 2024 г., което очевидно укрепи Техеран в контекста на напрежението с Вашингтон и Тел Авив, и беше от особено значение, след като западният блок спечели важна победа, като свали Башар Асад в Сирия. По тази причина руско-иранското споразумение изпраща послание към САЩ именно за обезкуражаване и разубеждаване от опити за въоръжено нахлуване срещу Ислямската република.

Същевременно споразумението засилва присъствието на Москва в региона на Близкия изток, създавайки противотежест и известна стабилност.

Не може да се пренебрегне фактът, че ядреното сътрудничество между двете страни осигурява и по-добър баланс между световните сили. Това е от изключително значение, когато се има предвид, че Израел разполага с 200-400 ядрени оръжия и не е позволил и няма да позволи на Международната агенция за атомна енергия да провери ядрените му съоръжения, които очевидно са тайни, докато в същото време Турция, съседна на Иран, е домакин на ядрени оръжия на САЩ.

Понастоящем Иран разполага с една действаща атомна електроцентрала – АЕЦ „Бушер“. Първият й блок, завършен с руска помощ, беше свързан към националната енергийна мрежа през септември 2011 г. Строителството на втория реактор започна в края на 2019 г., а новото споразумение предвижда изграждането на два нови блока в АЕЦ „Бушер“, което според Путин ще допринесе значително за укрепване на енергийната сигурност на Ислямската република.

Освен стратегическия аспект, това е широкообхватно споразумение, което обхваща и търговията и туризма между двете страни, които през 2024 г. ще нараснат съответно с 15,5 % и 25 %. В него се споменават транспортните мрежи между двете държави, тъй като маршрутът Север-Юг е с дължина 7000 км и преминава от Санкт Петербург до Мумбай в Индия, като минава през Иран, и включва железопътни линии, пътища и пристанища.

В споразумението се споменава и изграждането на газопровод, по който евентуално да се транспортират до 55 милиарда кубически метра руски газ годишно до Иран. Обявената от Путин крайна цел от 55 млрд. куб. м газ годишно по предложения газопровод е приблизително същото количество, което повреденият газопровод „Северен поток 1“ изнасяше от Русия за Германия. Първоначалните доставки на газ от Русия за Иран може да възлизат на 2 млрд. куб. м годишно. Маршрутът може да минава през Азербайджан.

Интересно е, че подписването на новото стратегическо партньорство беше многократно отлагано, но беше подписано само няколко дни преди Тръмп да положи отново клетва. По същество моментът на подписването имаше за цел да подчертае пред новата американска администрация, че споразумението е част от по-широката политика не само на Русия, но и на нейните съюзници и БРИКС, която постепенно трансформира международния ред, възникнал след разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

На практика се създава нова глобална архитектура, но промените не се забелязват толкова бързо. Тя показва напредъка в укрепването на връзките между два важни субекта извън Запада: една свръхсила – Русия, и една средна сила – Иран. Посланието е ясно – растеж на мултилатерализма.

Източник - infobrics.org