Появата за втори път на терена на голямата политика в Съединените щати на Доналд Тръмп, буквално на входа пред Белия Дом, съвсем не е случайна. След като в един пълен президентски мандат, той доказа, че и страните-партньори, а и тези които в голяма степен играеха ролята на противници, реално се плашат от ежедневните му словесни залпове и го вземат на сериозно, определени влиятелни кръгове, на първо място в САЩ, с много сериозни намерения и планове го подготвят отново за президент. През първия си мандат той светкавично намали корпоративния данък на 21 процента с обещанието да върне в националната икономика „големия кеш от над 3 трилиона долара скатан от американските концерни зад граница”. Успя в това си намерения на 30 процента, но в икономиката не се появиха нови инвестиции и работни места, нито се увеличиха реалните доходи на американците, създаващи брутния продукт на страната, защото парите бяха инвестирани на фондовата борса в бизнеса Спекулация. И курсът на акциите продължиха своя път нагоре. Не може да не кажем за втори път, че и при администрацията на демократите, за 4 години до момента, борсовата капитализация в САЩ се е увеличила с 42 процента. За това развитие допринесоха и редовите граждани в Америка, които по свое желание реинвестирана половината от целевите държавни помощи по програмата и борбата с пандемията от над 1.8 трилиона долара на борсата. Всички други обещания към своите избиратели, Тръмп ги преоформи в кухи лъжи. Но е доказана истина, че през първия си президентски мандат, той бе просто обграден от сериозни и опитни, знаещи личности – министри, преки съветници, експерти във всички министерства. И добавяме, независимо, че много от тях бяха еднолично уволнявани без личен разговор, със смс, в обиден, недопустим стил, президентът Тръмп не успя да прокара в реалността и 90 процента от това, което обещаваше на избирателите си. Но успя да помирише „кухнята” на голямата американска политика, да се поразходи по света и се поскара на всички партньори в НАТО, както и тези в Азия, че трябва да се въоръжават сами. В Сеул той заяви на правителството, че ако не добавят 8 милярда долара към текущите си плащания за въоръжение към САЩ, страната ще се защитава сама срещу външни заплахи. В Европа разговорите на Тръмп бяха още по-тежки и в тях основната тема бяха парите, които трябва допълнително да потекат от Европа към Америка, включително и под формата на вносни тарифи в САЩ и не на последно място и към военната индустрия.
По наше мнение, Доналд Тръмп бе инсталиран за един тренировъчен мандат в Белия Дом, с главната цел, на американското население и на световната общност и разбира се на главния днес системен конкурент Китай да се внуши, че освен, че са утвърдена демокрация, Съединените щати и светът би могло да бъдат управлявани еднолично, от един кабинет, в авторитарен стил, наситен с изненади, който да елиминира всички международни правила и да наложи управляван хаос по света и у дома. Тренировката е може би оценена като успешна в коридорите на BIG Energy, BIG Military? Защото в новия сценарий на Шоуто-Тръмп ясно се демонстрира, че една въздигаща се група в рамките на BIG Tech, и най-вече групата на играчите с криптовалути, принадлежаща и открито бореща се за роля и власт в рамките на BIG Money, застават през тази предизборна година зад неговата кандидатура. Но ако анализираме обективните тенденции на развитие вътре в САЩ и на глобалния терен на геоикономика и геополитика, започва да става ясно, че Централизираният Глобален Капитал, който държи под своя „чадър” голямата Петорка – The BIG FIVE, се сблъсква с голям отпор в условията на остра, системна, глобална криза, с възхода на икономическия и вече технологичен гигант Китай. А Китай не отстъпва до момента нито във войната срещу долара, нито във войната при технологиите. И тази криза обхванала целия свят се превърна от финансова, в криза на свръхпроизводство, на бойкот на инвестициите, на огромна задлъжнялост, на екологична, морална, миграционна, търговско-политическа, геополитическа, криза на доверието. Кризите са много, те взаимно си влияят и усилват и историята на капитализма ни подсказва, че едрият капитал има за основна задача да прави от пари пари. А особено в условие на криза това изисква или капиталът да спре да нараства и да отделя от своя „залък” към милионите, които работят срещу абстрактен труд в негова полза, да започнат да работят още повече и да консумират по-малко. Това изисква строга, нова форма на управление и на общности от хора (данъкоплатци) и на институции, включително държави. Изисква нова степен на дисциплиниране на поданиците, нови наративи и разбира се „силна ръка” на управление и рязко засилване на контрола върху паричните потоци, мислите и желанията на хората. В порядъка на тези мисли, написани ad hoc, ние разглеждаме повторното появяване на шоумена Тръмп, в ролята му на спасител на американската нация и държава.
За групата ястреби, но експерти с богат опит около Тръмпизма, които и са теоретици и конкретни идеолози на концепцията MAGA, Make America Great Again, сме писали в статия от месец август тази година. Тук бихме добавили някои нови неща, след преглед на набор от актуалните изказвания на Тръмп пред избиратели през последните два месеца. Нашето внимание е фокусирано върху това, какво той обещава в областта на икономическата политика, защото един кандидат за президент в САЩ би бил атрактивен за ерозиращата средна класа и за реално обедняващата работническа класа в Съединените щати, само ако те видят в него свои преки икономически ползи, които поднесени популистично биха били лесно разбираеми. Хората в САЩ не приемат официалните статистически данни за икономическите успехи за реални, на тях трябва да бъде посочен фиктивен виновник за това, в допълнение да им бъде инсинуиран страх, недоволство преминаващо в гняв и съответно да чуят и един икономически план, в който да повярват. И не може да не споменем тук някои от най-новите и класически популистки наративи, поднесени в реч в началото на този месец в традиционния Economic Club of New York. В тази реч Тръмп представя с голяма прецизност и вътрешна убеденост своите планове за индустриалното възстановяване и въздигане на САЩ. Накратко, това е проект, който облагодетелства с ниски данъци вътре и чрез високи вносни мита навън, националната икономика и стопанство. Този план преследва и сериозни последствия за Китай, но успоредно с това и за страните-членки на Европейския съюз. В Германия, интересно, тази реч не бе спомената и остана незабелязана.
На бизнесмените от неговия град, в тази реч Тръмп обещава: „Ние отново ще строим кораби. Ние отново ще строим самолети. Ние отново от вътре навън ще изградим силни нашите военни и ще покрием на 100 процента нашите собствени потребности от национална сигурност.” Пътят на новата индустриализация щяла да върне обратно в САЩ добре заплатените работни места. На американските фирми ще подаде „морковчето” по-ниско данъчно облагане, което ще комбинира с „тоягата” от вносни мита, които той схваща като наказателен данък към вносителите в САЩ. И на първо място китайските такива и в по-умерена степен, всички останали импортьори. „Ако вие разполагате производство в чужбина, или замествате американски работници, вие нямате право на тези предимства. Дори ще трябва да заплащате едно доста значително мито, ако внасяте продукт от друга страна. Ние желаем американските стоки да се произвеждат в Америка.” (Д. Тръмп) Тръмп разглежда международното разделение на труда като историческа грешка, местното производство в страната да бъде облагано с високи данъци и с тях да бъде финансирана държавата. Неговата базисна идея е да се финансира държавата по пътя на една разширена индустриална база, чрез ниски данъци и редуцирана бюрокрация и чрез прехвърляне на финансовото натоварване зад граница на чужденците.
„Както знаете, голямото индустриално благоденствие на нашата страна бе създадено в едно време, когато вътрешните данъци бяха много ниски и имаше малко предписания и приходите идваха най-вече от мита върху други държави. През тези дни ние бяхме най-богатата страна за всички времена. И това бе преди да въведем данък доход… По глупав начин, по-късно Америка смени икономическия модел и в течение на идеята за свободна търговия понижи тарифите върху вноса или въобще ги премахна върху чуждестранни продукти. Ние имаме днес най-ниските мита сред всички нации в света и неуморно наказваме нашите собствени предприятия за това, че правят бизнес в Америка.” Поради това той счита водената от крилото политици в Републиканската партия политика на свободна търговия като стратегическа грешка. И би желал да изисква за внос от Китай по 60% мито и за страните от останалия свят 20 процента мито. А страните, които мечтаят да не приемат американския долар като водеща международна валута, той би заплашил и с вносни мита от 100%. Тръмп лансира идеята, че издигането на „митническа тема ще предизвика вакуумен ефект. Всяко предприятие на земята, дали в Европа, Азия или в Близкия Изток, ще поеме към Америка.”
От казаното до тук разбираме, че основното ядро, сърцевината в неговата икономическа програма е търговската политика. За него тя е вълшебен инструмент. В началото на септември Тръмп обеща на избирателите, че още през декември тази година, преди да влезе в Белия Дом „рязко ще понижи цените на потребителските стоки и през следващите 12 до 18 месеца, най-малко ще ги свали на половина… Наемите в Америка ще спадат, чрез спиране на потока от мигранти. Ще ги изпратя в техните страни, където им е мястото и тогава цените на наемите драматично ще спадат… Доходите на отделните групи избиратели трябва да се пазят.” Тръмп обещава да премахне данък доход върху държавните пенсии. Същото важи за бакшишите в ресторантите. Последното е обявил през септември пред избиратели в щата Невада. Кандидатът за президент не подава никакви конкретни данни как би станало това и от къде ще покрие автоматичния дефицит в държавния бюджет. Изпадайки във въодушевление, той афишира и идеи за понижаване на данъците на всички физически лица. Тръмп забавлява своите потенциални избиратели така: „Ние заедно ще реализираме ниски данъци, по-малко регулации, ниска инфлация, ниски лихви за да може всеки да си позволи и купи автомобил и жилище.”
Рецептите на Тръмп за борба с инфлацията са несериозни.
Прочете целия текст в PDF файла.