
Рядко, ако изобщо някога, се случва човек да подхване нишките на това, което е написал преди 3 дни като предположения. Но прогнозата ми, че „гледката откъм морето“ на Газа хипнотизира президента Доналд Тръмп и неговия специален пратеник за Близкия изток Стив Уиткоф, двама големи строителни предприемачи на съвременността, е буквално такава. Вижте блога ми „Завоят на Тръмп е лоша новина за Западна Азия, 3 февруари 2025 г.
Няма съмнение, че по време на разговорите с президента Доналд Тръмп в Овалния кабинет във вторник гостуващият израелски министър-председател Бенямин Нетаняху постигна далеч най-големия успех в бурното си 17-годишно управление като най-дългогодишния премиер на страната си, като изказа дръзкото предложение, че дългосрочното решение за ивицата Газа се състои в поемането на целия този район от САЩ и превръщането му в „Ривиерата на Близкия изток“ (по думите на Тръмп).
От онова, което стана ясно на пресконференцията в Белия дом във вторник, САЩ, които нямат история на изграждане на държави, се впускат в начинание, което е едновременно плашещо по обхват и невъзможно за осъществяване. Нищо, че триумфалният вид на Нетаняху, който стоеше до Тръмп, излъчваше известна увереност, че той се е договорил с Тръмп.
Сделката се основава на противоречивата идея за освобождаване на ивицата Газа от населението и преселване на 1,8 милиона палестински жители в някои неуточнени държави, както и за възстановяване на пустеещата земя, чиято площ е приблизително колкото тази на Лас Вегас или два пъти по-голяма от тази на Вашингтон. Бреговата линия на Газа е дълга 40 км и Тръмп се надява да я превърне във водоем за богатите и известните, което в крайна сметка ще означава много черна работа в сектора на услугите за палестинците.
Тръмп използва израза „поемане на управлението“ на ивицата Газа. Той не даде подробности. Тръмп и Виткоф са двама майстори-строители и те визуализират безпроблемния потенциал за убиване на много птици с един изстрел – на първо място, укрепване на сигурността на Израел чрез етническо прочистване и преселване в Газа; второ, възстановяване на регионалното господство на Израел в средносрочна и дългосрочна перспектива; трето, решение на неразрешимия палестински проблем; четвърто, превръщане в отживелица на различни нелепи идеи като „решение с две държави“; пето, погребване на самата идея за палестинска държава; шесто, регионална интеграция на Израел чрез споразуменията от Абрахам; и най-вече, огромни бизнес печалби за американските компании за десетилетия напред от развитието на „Ривиерата на Близкия изток“.
Стратегията на САЩ по същество е продължение на това, което Тръмп преследваше по време на първия си мандат – практическо участие в Западноазиатския регион и възстановяване на посредническата роля на САЩ там, което завърши с подписването на Споразумението от Абрахам между Израел и редица арабски олигархии. Този път ролята на САЩ ще бъде на пълноправен протагонист, което може да включва и дългосрочно военно присъствие в Леванта. Тръмп вече посочи, че не бърза да изтегли американските войски от Сирия. В Бейрут САЩ изграждат едно от най-големите си посолства в света.
Тръмп се изказа остро за Иран и намекна, че е готов да използва военни средства, ако се наложи, за да гарантира, че Техеран няма да разработи ядрено оръжие при никакви обстоятелства. Тръмп удвои стратегията за „максимален натиск“ за намаляване на износа на ирански петрол до нула. От друга страна, той остави вратата отворена за преговори – при условие че Иран е податлив на американските условия. Разсъжденията на Тръмп се основават на убеждението, че израелските военни операции срещу Хамас и Хизбула и смяната на режима в Сирия значително са отслабили способността на Иран да размахва мускули.
Тръмп даде висока оценка на положителната роля на Саудитска Арабия и очаква нейното признаване от Израел като ясно изразена възможност. Тръмп заяви, че няколко регионални държави също са готови да се присъединят към споразумението от Абрахам.
Съвсем очевидно е, че това е началото. Нетаняху разкри, че Тръмп ще се консултира с помощниците си как да се развие концепцията. Междувременно той даде неясен сигнал, че може да не подкопае 3-етапния план за прекратяване на огъня в Газа, въпреки че деградацията на Хамас ще остане в процес на работа.
Да сме сигурни, Хамас ще отхвърли категорично американско-израелския план. През уикенда делегация на Хамас, водена от заместник-председателя на политбюро Муса Абу Марзук, замина за Москва. В понеделник руското външно министерство съобщи, че специалният пратеник на президента за Близкия изток и Африка, заместник-министърът на външните работи Михаил Богданов, е приел делегацията на Хамас и двете страни са „подчертали важността на продължаването на системните усилия за постигане на междупалестинско единство възможно най-скоро, като се съсредоточат върху политическата рамка на Организацията за освобождение на Палестина, която предвижда създаването на независима палестинска държава в границите от 1967 г. със столица Източен Йерусалим“.
Очевидно руснаците не са знаели за предстоящото изявление на Тръмп. По-късно в понеделник Богданов прие и посланика на Израел Симона Халперин. От външното министерство съобщиха, че „специално внимание е било отделено на изпълнението на споразумението между Израел и движението Хамас за прекратяване на огъня в ивицата Газа и размяната на заложници. Руската страна потвърди ангажимента си да продължи да полага енергични усилия, насочени към скорошно освобождаване на задържаните в анклава“.
Саудитска Арабия реагира остро, че няма да установи връзки с Израел без създаването на палестинска държава, като подчерта, че позицията ѝ по този въпрос е „твърда, не подлежи на преговори и е непоклатима“. В саудитското изявление се казва, че престолонаследникът принц Мохамед бин Салман е подчертал позицията на Кралството по „ясен и категоричен начин, който не допуска никакви интерпретации при никакви обстоятелства“.
В необичайно дългото саудитско изявление се казва, че престолонаследникът заявява, че Саудитска Арабия „няма да спре неуморната си работа, за да гарантира създаването на независима палестинска държава със столица Източен Йерусалим. Без това Кралството няма да установи дипломатически отношения с Израел“.
В изявлението се потвърждава „категоричното отхвърляне от страна на Кралството на нарушаването на законните права на палестинския народ чрез израелската политика на заселване, анексиране и изселване“. В него се допълва: „Днес международната общност е длъжна да облекчи дълбоката хуманитарна криза, в която се намира палестинският народ. Народът ще продължи да се бори за земята си и решимостта му няма да бъде разколебана“.
Освен това в изявлението се подчертава, че „постоянен и справедлив мир не може да бъде постигнат, без палестинският народ да получи законните си права в съответствие с международните резолюции и този въпрос е бил ясно поставен пред предишната и настоящата американска администрация.“
В световен мащаб се надигна лавина от критики. На пръв поглед Нетаняху вкара Тръмп в капан, като го примами със съблазнителен сценарий за огромен доходоносен бизнес при възстановяването на Газа. Въображението на Тръмп се развихря, напълно откъснато от реалностите на земята. Подобна наивност е изпълнена с реална опасност рано или късно да избухне в лицето му и да се превърне в албатрос за неговото президентство. Това е всичко, което прави администрацията на Тръмп да се окаже в блато.
Нетаняху е победителят тук. Всъщност камерата го улови да се усмихва неведнъж, докато Тръмп разказваше за мечтания си проект за „Ривиерата на Близкия изток“.
Единственото осезаемо постижение на Нетаняху от всичко това е, че сега за оттегляне на САЩ в Западна Азия просто не може да става и дума, и второ, той може да твърди у дома в Тел Авив, че Тръмп го подкрепя. Заклетият оцеляващ вероятно получава нов шанс за живот в пълните с акули води на израелската политика.