Десети февруари е денят-празник на дипломата в Руската Федерация. Да им е честит!

Защо обаче показвам тази снимка на Йосиф Висарионович и Уинстън Чърчил ?!

Както всички знаем, при тежките и мъчителни преговори между тримата големи на конференцийте в Техеран, Ялта и Потсдам, обикновено по-често се е случвало Сталин да получава подръжка от американския президент. Историята недвусмислено признава, че те даже в личен план са си симпатизирали. Има обаче един случай, когато зад позицията на Генералисимуса застава именно Чърчил. Това става, когато се обсъжда вече следвоенното устройство на света и Сталин предлага да се създаде Съвет за сигурност в бъдещото ООН, с постоянни представители СССР, САЩ и Великобритания, като впоследствие той да се разшири с Китай и Франция. Препъникамъкът се явила алинеята, че страните членове, щели да имат „право на вето“. Сиреч, всяка една от тези държави, макар и само тя да „наложи вето“, решението не минава. Това никак не се харесало на президента Рузвелт, който се опасявал, че така ще се даде възможност на Съветския съюз вбъдеще, да блокира инициативи на Съединените щати на най-големия световен форум.

Тогава Сталин изиграва своя гениален дипломатически ход, обръщайки се само с една фраза към Чърчил: „Аз наистина Ви се чудя господин Премиер-министър, защо трябва и вие да се отказвате от Вашето „Право на вето“, когато един ден обсъждаме отпадането на толкова много държави от орбитата на Британската империя ?!“

От този момент нататък, при обсъдането на подробностите по тази точка, хитрата британска лисица, неотменно се съгласява с мнението на Сталин. На Рузвелт оставало само да въздъхне и да се примири…

Заложеното „право на вето“ прието тогава, за добро или лошо, действа и сега при вземане на решение от Съвета за сигурност на ООН.

Източник - Фейсбук