Понеже човешката памет е твърде къса за значими събития, затова има история и при добро търсене в нея се намират интересни находки. Интернет масивите все още помнят…

Ще напомня за един велик наш „дипломат“, който смая света преди 11 години, през март 2014 г. когато посети Киев веднага след преврата Евромайдан. При завръщането си на родна земя дори заяви, че е доволен от визитата.

Също така, преди 11 години беше и посещението на Лавров в България. Пристигна по случай годишнината в отношенията ни с Русия през 2014 г., което бе повод, но истинските цели и причините са други.

Целта му беше за стартиране на газовата тръба Южен поток, които опити се провалиха. Включително и опит да повлияе върху курса на България, за жалост неуспешен. Изказванията на големия наш дипломат в медиите тогава, скицираха поетата твърда антируска линия на България, която после стана факт с последиците, които донесе и продължават да тегнат върху страната.

***

Напомням накратко развитието на държавния неофашисткия преврат, Евромайдан с помощта на САЩ и съюзници:

Януари 2014: Украинският парламент приема редица закони за ограничаване правото на демонстрации. Предвидени са и по-строги наказания за окупация и блокади на правителствени сгради, както и за „екстремистки призиви“ в интернет. Решенията предизвикват нови протести.

Февруари 2014: Силите за сигурност стават все агресивни към демонстрантите. Нюланд е в Киев и раздава курабийки

20 февруари: Насилието в Киев ескалира – снайперисти застрелват 80 души. Външните министри на Германия, Франция и Полша започват посредническа мисия без резултат.

21 февруари: ЕС и Русия с правителството и опозицията в Украйна водят преговори. Президентът Янукович обявява нови избори и се обявява за връщане на конституцията от 2004 година.

22 февруари: Украинският парламент гласува с мнозинство за свалянето на Виктор Янукович от президентския пост. Юлия Тимошенко е освободена от затвора. На следващия ден украинският парламент определя Александър Турчинов за временно изпълняващ длъжността президент на Украйна до изборите на 25 май. Започва налагането на крайно дясната бандеровска политика спрямо рускоезичното население и другите проруски настроени медии, организации и хора

27 февруари: крайно десния Арсений Яценюк от Всеукраинското обединение „Отечество“ (партията на Юлия Тимошенко), после от „Народния фронт“ е назначен за министър-председател на преходното правителство.

4 март (ден след Националния празник на България) първият министър на външните работи от европейска страна – България пристига в Киев.

Втората половина на март месец се провежда референдума за отделяне на Крим от Украйна и влизането й в състава на Русия.

Такъв е тоз наш „дипломат“, засилил се да оглави най-старата партия в България – социалистическата партия, която трябва да залага на мира и сътрудничеството, разбирателство и диалог с другите политически играчи… Защото България трябва да е зона на мира. Ако ли не, тогава да се събори „Знамето на мира“ и да се замени с… патрон, по крилатите думи на министър Нинова от правителството Петков.

Източник - Фейсбук