И дори когато гласуваш за конкретно лице при т. нар. преференциален вот, ти пак гласуваш за капитализма. По този начин със своя глас легитимираш буржоазно-капиталистическата система и по-конкретно неолибералната доктрина, която е в дъното на всичките ни проблеми през последните 35 години.

По-голямата част от нашите сънародници не знаят, че НИЕ ВСЪЩНОСТ ЖИВЕЕМ ПРИ НЕОЛИБЕРАЛИЗМА. Толкова объркан и странен е днешният строй, който говори за себе си от позицията на общите принципи и норми на демокрацията, но се представя като пазарна икономика (пазарно общество, пазарно стопанство), а в действителност представлява неолиберализъм, който минимализира ролята на държавата и максимализира частния бизнес.

Зад този масив от понятия се крие едно ужасно създание, наречено КАПИТАЛИЗЪМ. Един жесток строй, заклеймен от писателите на XIX и ХХ век с най-различни епитети и квалификации. Много от техните прозрения звучат като велики послания към съвестта на човечеството, за да има мир, спокойствие, сигурност и справедливост.

Така например, в историята на САЩ има много видни писатели, публицисти и учени, които някога прочетоха своята присъда над капитализма. Сред тях най-известни са Джек Лондон и Джон Стайнбек. Романите на Стайнбек „Гроздовете на гнева“ и „Съмнителният бой“ ще останат завинаги в историята на литературата като щедьоври, които нямат равни на себе си по изобличителен патос. И когато се запознаеш със съдържанието на тези творби, неизбежно приемаш тезата, че капитализмът е едно голямо зло.

Едно безспорно зло.

Въпреки предупрежденията на великите умове на XIX и ХХ век, в началото на 90-години под влияние на странна амнезия, граничеща с идиотизма, Източна Европа пое по пътя на реставрацията на капитализма с някакви нереалистично високи очаквания, но в крайна сметка получи онова, които винаги сме получавали от тази строй – големи социални контрасти и непреодолими социални противоречия, безумия и безобразия.

В резултат на тези негативи, както казва един мой приятел – доктор по икономика, имаме усещането, че живеем в един безкраен филм на ужасите. В някаква постапокалиптична драма, в която здравият разум е напуснал завинаги обществото. И всеки път, когато отидете да гласувате, вие на практика удължавате времето на това безумие с още един мандат. Давате възможност на злото да счупи още много човешки съдби и да увеличи числото на нещастните хора.

Именно затова трябва да забравим изборите и цялата какафония от неправдоподобни и никога неизпълнени обещания и вместо това да се борим активно за смяната на социално-икономическата система. Да пълним не избирателните секции, а улиците и площадите, където да заявим своето желание за по-добър и справедлив живот.