Въпросът пред всички остава как, кога, с кого, по какъв начин и ще бъдат ли удовлетворени всички от този край.

БВП на САЩ е 25,5 трилиона долара, на Китай е 18, на целия ЕС е 16,5, а на Русия е само 2,2. В същото време Русия разполага с над 6000 ядрени оръжия /ЯО/, толкова, колкото всички страни от НАТО, взети заедно, а Китай е едва с 350. Само САЩ са с над 5500. Ясно е, че Китай, който вече задминава по определени показатели на БВП САЩ, е икономически гигант, но ядрено джудже. Русия е точно обратното – тя е ядрен гигант, но икономическо джудже. В Русия обаче се намират най – големите, многобройни, неразработени и несподелени запаси от природни суровини, и полезни изкопаеми, крайно необходими на най-развитите страни. Тези ресурси биха могли или доброволно да се споделят от Русия с останалия свят, или да се придобият насилствено по пътя на войната. Тъй като Русия е ядрен гигант и икономическо джудже, една ядрена война с нея би унищожила целия свят и не би разрешила проблема, но една конвенционална война лесно би я изтощила и направила по-отстъпчива в споделянето на своите ресурси.

За САЩ, в момента по-голяма опасност за световното им лидерство се явява Китай, отколкото Русия, както и обединяването на китайската икономика с руската ядрена сила. За да неутрализират това обединяване, САЩ имат интерес да разединят китайско-руските отношения, като включително направят и Русия свой съюзник. Това вече се случвало неколкократно – по време на революцията през 1917 г. и по времето на Втората Световна война /Lend-Lease./ Китай има и особен интерес към част от територията на съседна Русия като жизнено пространство за милиардното си население.

Войната с Украйна изигра необходимата визирана роля, като никой не се е и съмнявал, че една неядрена държава може да излезе краен победител във военен конфликт с една ядрена държава. Това е така, защото една ядрена държава, ако започне да губи в конвенционална война, тя неминуемо ще прибегне към употребата на ЯО за да реши крайният изход. За целта Украйна беше избрана, заради вековните им съседски противоречия и защото Русия, а и бившият СССР многократно са провеждали Специална военна операция */СВО/ на територията на Украйна, след създаването на СССР, и особено след края на ВСВ, за ликвидирането на бандитски и противодържавни групи, и партизански движения, възникнали там след 1945 г. Помощта от ЕС, НАТО и др. страни за Украйна се организира, защото тя се оказа потърпевша, но истинската цел беше да се изтощи Русия в една по-продължителна конвенционална война. Русия обаче промени ядрената си доктрина и обяви, че може да прибегне към използването на ЯО, което наложи ответна реакция от подкрепящите Украйна. Това се прие и като ясен сигнал, че Русия е постигнала определени цели и вече има готовност да сложи край на войната. Въпросът пред всички остава как, кога, с кого, по какъв начин и ще бъдат ли удовлетворени всички от този край.

Ето този процес, иницииран от новото ръководство на САЩ, рязко се открои на ежегодната Мюнхенска конференция, която се провежда в два формата – за държавни ръководители и за експерти. Как ще протече и завърши този процес не е известно, защото условията, факторите, интересите и очакванията са много, и различни, но основните сценарии биха могли да се предвидят, и прогнозират.

*СВО – Съгласно разбиранията на Русия, това е операция със съгласувани по цел, място и време действия на силите и средствата на специалните служби и армията, осъществени под единно командване. Командир се явява назначен отговорен оперативен служител от специалните служби, а армейският ръководител се явява началник щаб на формированието. Такива операции се провеждат за разкриване и унищожаване на диверсионни формирования, терористични групи, партизански и антидържавни движения, преврати и др. Тази форма за прилагане на сила Русия винаги е предпочитала, особено ако смята, че действа на собствена територия. Поради първоначалният неуспех на СВО, тя премина в пълномащабна война, с непредвидими последици за Европа и Света.

Илиан Алипиев притежава необходимия за анализ образователен ценз и практически опит. Завършил е висше военно училище, военна академия, курс по управление на националната сигурност във ВИПОНД МВР и курс за ръководни кадри на ВИПОНД МВР. Завършил е и американски курс за управленски кадри в Джордж Маршал център – Германия, и е участвал в две Мюнхенски конференции по сигурността, във формата за експерти. Работил е успешно по разкриване, предотвратяване, противодействие и пресичане дейността на лица и държави, работещи срещу националната сигурност на България.