Тръмп може да промени глобалния ред и Москва ще се надява той да успее
Възобновяването на диалога между САЩ и Русия предизвика тревога, особено в Западна Европа, където мнозина го виждат като потенциално повторение на Ялта – грандиозно споразумение на силата, което се случва над главите им. Голяма част от коментарите са преувеличени. Въпреки това темпото на глобалната промяна очевидно се е ускорило. Думите и действията на президента на САЩ Доналд Тръмп, вицепрезидента Джей Ди Ванс и други ключови републикански фигури през последните десет дни показват, че Вашингтон е спрял да се съпротивлява на преминаването към нов световен ред и сега се опитва да го ръководи.
Това е добре известна тактика на Съединените щати: когато течението на историята се обърне, Америка предпочита да сърфира, вместо да потъва. Администрацията на Тръмп не се придържа към разпадащия се еднополюсен ред след Студената война; вместо това прекроява външната политика на САЩ, за да осигури първенството на Америка в един многополюсен свят. Както прямо заяви държавният секретар Марко Рубио, многополярността вече е реалност. Целта на Вашингтон е да бъде primus inter pares – първи сред равни – вместо залязващ хегемон.
Новият глобален подход на Америка
Визията на Тръмп за Северна Америка е ясна: от Гренландия до Мексико и Панама целият регион ще бъде здраво обвързан със САЩ, като част от икономическия им двигател или под военния им чадър. Латинска Америка остава продължение на тази сфера, като Вашингтон гарантира, че външните сили – например Китай – няма да получат неоправдано влияние. Доктрината „Монро“ в духа си остава много жива.
Западна Европа обаче е друг въпрос. От гледна точка на Тръмп континентът е като разглезено дете – твърде дълго обгрижван, твърде зависим от американската защита. Новата позиция на САЩ е ясна: Европа трябва да си плати, както във военно, така и в икономическо отношение. Тръмп и екипът му виждат Европейския съюз не като велика сила, а като слаба и разединена единица, която се придържа към илюзиите за равнопоставеност със Съединените щати.
В същото време на НАТО се гледа като на инструмент, който е изчерпал предназначението си – инструмент, който Вашингтон е готов да използва, но само при свои собствени условия. САЩ искат Западна Европа като геополитически противовес на Русия, но нямат търпение за претенциите на ЕС за независимост.
Китай: Истинският противник
Докато Европа остава дразнител, Китай е истинският фокус на Тръмп. Неговата администрация е решена да гарантира, че Пекин никога няма да надмине Вашингтон като доминираща световна сила. За разлика от Съветския съюз по време на Студената война, Китай представлява много по-голямо икономическо и технологично предизвикателство за господството на САЩ. Въпреки това Тръмп вижда възможност в многополярността: вместо да се ангажира в глобална Студена война, Америка може да използва балансирането на великите сили, за да държи Китай под контрол.
Индия играе централна роля в тази стратегия. Тръмп вече прие министър-председателя Нарендра Моди, с което сигнализира за ангажимента на Вашингтон да задълбочи икономическите и технологичните връзки с Ню Делхи. Въпреки че отношенията на Индия с Китай донякъде се стабилизираха след миналогодишната среща между Моди и Си на срещата на върха на БРИКС в Казан, дългосрочното им съперничество остава. САЩ се стремят да подхранват това разделение, използвайки Индия като противовес на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.
Позицията на Русия в новия ред
Този по-широк геополитически контекст поставя в рамка последните промени в отношенията между САЩ и Русия. Тръмп изглежда е стигнал до заключението, че неговите предшественици – Джо Байдън и Барак Обама – са направили критични грешки, които са тласнали Москва в орбитата на Китай. С агресивното разширяване на НАТО и изолирането на Русия чрез санкции Вашингтон неволно засили евразийския блок, който сега включва Иран и Северна Корея.
Тръмп призна провала на стратегията на Байдън за Украйна. Целта нанасяне на „стратегическо поражение“ на Русия – военно, икономическо и политическо – се провали. Икономиката на Русия устоя на безпрецедентните западни санкции, армията ѝ се адаптира и Москва остава ключов глобален играч.
Сега Тръмп се стреми към споразумение в Украйна, което фиксира сегашните фронтови линии, като същевременно прехвърля тежестта на подкрепата за Киев върху Европа. Администрацията му също така цели да отслаби връзките на Русия с Пекин, Техеран и Пхенян. Това е истинската логика зад контактите на Тръмп с Москва – става дума не толкова за сключване на мир с Русия, колкото за препозициониране на Америка за дългата игра срещу Китай.
Гледната точка на Кремъл: Без илюзии
За Кремъл фактът, че Вашингтон вече е готов да започне пряк диалог, е положително развитие. Учтивият тон на администрацията на Тръмп рязко контрастира с подхода на Байдън, който се основаваше на открита враждебност и максималистични искания. Русия обаче не храни илюзии. Макар че може да се стигне до прекратяване на огъня между САЩ и Русия в Украйна, по-широкообхватно споразумение остава малко вероятно.
Тръмп не разполага с подробен мирен план – поне все още не. От друга страна, Путин има ясни цели. Неговите условия за прекратяване на войната остават до голяма степен непроменени: признаване на териториалните придобивки на Русия, гаранции за сигурност, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, и прекратяване на опитите на Запада да дестабилизира Русия чрез санкции и прокси войни. Тези искания остават неприемливи за мнозина в администрацията на Тръмп.
Освен това екипът на Тръмп изглежда вярва, че Русия, отслабена от войната, отчаяно се нуждае от сделка. Това е погрешна преценка. Москва не се нуждае от прекратяване на огъня – тя се нуждае от резолюция, която да гарантира дългосрочна сигурност. Путин разбира, че единствените гаранции, на които Русия може да разчита, са тези, които осигурява чрез собствената си сила.
Все още няма Ялта 2.0
Онези, които се надяват на грандиозно споразумение „Ялта 2.0“, вероятно ще останат разочаровани. Няма да има незабавна мирна конференция, нито мащабни споразумения, които да променят световния ред с един замах. Въпреки това се очертава нов световен ред.
Този ред ще бъде многопластов, като различни центрове на власт ще играят различни роли. На глобално ниво ще доминира четириъгълник от Америка, Китай, Индия и Русия. Под него ще се формират регионални и континентални блокове, в които ключови играчи – Западна Европа, Бразилия, Иран и други – ще се борят за влияние в съответните си сфери.
Войната в Украйна, когато и да приключи, ще бъде ключов етап в този преход. Както и второто президентство на Тръмп, което вероятно ще ускори отдалечаването от еднополюсния ред след Студената война.
За Русия приоритет остава осигуряването на стратегическите ѝ цели в Украйна и извън нея. За Америка целта е да се позиционира отново като доминираща сила в многополюсния свят, без да изразходва прекомерно своите ресурси. За Западна Европа предизвикателството е оцеляването – да се адаптира към една нова реалност, в която вече не е в центъра на глобалното вземане на решения.
Историята се движи бързо и тези, които не успеят да се адаптират, ще останат назад.
Дмитрий Тренин е професор във Висшето училище по икономика и водещ изследовател в Института за световна икономика и международни отношения. Член на Руския съвет по международни въпроси (RIAC).
От 2008 до 2022 г. е директор на Московския център „Карнеги“.
Тренин е автор и на повече от 10 книги и монографии, публикувани в Русия, САЩ, Германия, Китай и други страни.