Москва трябва да устои на илюзията за нов роман с Вашингтон

Когато Владимир Путин започна военната операция на Русия през февруари 2022 г., той даде да се разбере, че конфликтът не е само за Украйна. Ставаше въпрос за по-широката борба на Москва срещу „целия така наречен западен блок“, оформен по образа на Съединените щати. В речта си този ден той описа Вашингтон като „системно важна сила“, чиито съюзници действат като послушни последователи, „копират поведението му и с готовност приемат правилата, които предлага“. Три години по-късно естеството на този западен ред стана централно за изхода от конфликта.

Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом разтърси трансатлантическия съюз. Америка на Тръмп вече не играе по старите правила. Той демонтира стари от десетилетия структури, определящи господството на Запада. Неговата агресивна реторика срещу Западна Европа, атаките му срещу НАТО и откритото му презрение към Украйна карат европейските лидери да се блъскат. Някои анализатори, като Стивън Уолт, смятат, че съюзниците на Америка в крайна сметка ще се обединят срещу непредсказуемостта на Тръмп. Путин обаче твърди, че тези европейски лидери в крайна сметка ще „застанат в краката на господаря си и ще размахат опашки“, независимо от техните оплаквания. Въпросът е какво означава тази променяща се динамика за Русия?

Добро със зло

Радикалните външнополитически ходове на Тръмп смаяха наблюдателите. Американският президент открито отхвърли Украйна, свеждайки я до „бреме“ , което Вашингтон вече не трябва да носи. За Тръмп Западна Европа е паразит, който живее от американската щедрост. Неговата реторика, пропита с антиелитарен популизъм, обръща обичайните западни мантри за демокрация и права на човека срещу самите нации, които дълго време ги защитаваха. Спектакълът е гротескен дори за опитни политически анализатори.

Презрението на Тръмп към Украйна не се дължи на геополитическа стратегия, а на вътрешни изчисления. Неговият фокус е Китай, а не Източна Европа. Той иска да пренасочи американското внимание към търговските дисбаланси, Арктика, Латинска Америка и Индо-Тихия океан. И все пак Украйна, очертана от администрацията на Джо Байдън като определящата битка между „доброто и злото“, се превърна в идеологически гръмоотвод. Белият дом на Байдън заложи всичко на победа над Русия. Тръмп, по типичния начин, се стреми да унищожи този разказ, обръщайки го отвътре навън.

Западът във война със себе си

Феноменът Тръмп хвърли западния съюз в смут. Западна Европа се бори със зависимостта си от Съединените щати. Някои европейски лидери говорят за „стратегическа автономия“, но им липсват средствата да я постигнат. Други се надяват да надживеят Тръмп и да се върнат на познатата почва. Но старият ред се разпада. Намесата на Вашингтон в европейските избори – някога инструмент на западната хегемония – сега се използва от Тръмпистите, за да прокарат собствения си дневен ред. За съюзниците на Тръмп Европейският съюз е продължение на „ Америка на Байдън “ и тяхната мисия е да го разрушат отвътре.

Трансатлантическата криза отразява минали идеологически битки. В някои отношения това прилича на Kulturkampf на Германия от 19-ти век – борбата между светската държава на Ото фон Бисмарк и Католическата църква. В днешния свят либералите глобалисти играят ролята на папството, докато популисти като Тръмп поемат мантията на Бисмарк.

За Русия тази вътрешна западна фрактура предлага възможност, но също и капан. Москва се оказва идеологически по-близо до Америка на Тръмп, отколкото до либералния ЕС. Но прекаленото приближаване до Тръмп носи рискове. Катастрофите в Съединените щати не са свързани с Русия; става дума за собствената криза на идентичността на Америка. Москва трябва да внимава да не стане пешка във вътрешните битки на Вашингтон.

„Световното мнозинство“ и ролята на Русия

Последните три години донесоха геополитическа промяна: появата на това, което някои наричат ​​„световно мнозинство“ –  държави, които отказват да вземат страна в конфликта в Украйна и се стремят да се възползват от упадъка на Запада. За разлика от времето на Студената война, Вашингтон не успя да обедини Глобалния Юг срещу Русия. Вместо това много незападни държави задълбочават връзките си с Москва, отказвайки да следват примера на Вашингтон.

Междувременно в рамките на западния блок се разгръща нова промяна. Америка на Тръмп вече не е същата сила, която беше по време на Студената война. Сега Русия и САЩ говорят с известна степен на взаимна учтивост, невиждана от години. Времето е символично, съвпада с годишнината от Ялтенската конференция, където Рузвелт, Чърчил и Сталин оформиха следвоенния свят. Русия трябва да внимава да не се ангажира прекомерно с ново сближаване с Вашингтон.

Избягване на изкушението от ново „партньорство“

Западът е въвлечен в екзистенциална борба за своето бъдеще. Русия трябва да признае, че една фракция – администрацията на Тръмп – намери за полезно да се ангажира с Москва, но само временно. Прекалено тясното сближаване с Америка на Тръмп рискува да отчужди самото „световно мнозинство“ , което укрепи позицията на Русия в световен мащаб.

В исторически план Русия често е търсила признание от Запада, понякога за своя сметка. Усещането, че Москва винаги се стреми да бъде призната от Запада, продължава да съществува. Ако Русия се втурне да приеме предложенията на Тръмп, като същевременно обърне гръб на своите незападни партньори, това ще затвърди стереотипа, че жадува за утвърждаване от Запада преди всичко. Това би било стратегическа грешка.

Конфликтът в Украйна не е свързан със създаването на нов световен ред, а е последната глава от Студената война. Решителната руска победа ще затвърди мястото на Москва като ключова сила в един многополюсен свят. Но ако Русия не успее да се възползва от този момент – ако попадне в капана на новата ангажираност на Запада – тя рискува да загуби стратегическите си придобивки.

Нов глобален ред в процес на създаване

Светът не се връща към старата динамика на Студената война. Опитите на Тръмп да предефинира западните съюзи са част от една по-широка, хаотична трансформация на глобалната политика. Китай, Европейският съюз и Русия са изправени пред вътрешен и външен натиск, който ще оформи следващото десетилетие. Съединените щати, въпреки амбициите на Тръмп, не могат да променят света сами.

За Русия предизвикателството е ясно. Тя трябва да запази своята независимост, да избягва заплитането в идеологическите битки на Запада и да продължи да изгражда отношения с незападния свят. Русия претърпя три години западни санкции, дипломатическа изолация и икономическа война. Сега, когато Западът се разпада, Москва трябва да начертае свой собствен курс – устоявайки на привличането на „новия романс“ с Вашингтон.

В този непредсказуем пейзаж само нации с вътрешна стабилност и стратегическо търпение ще излязат като победители. Пътят на Русия напред не се крие в връщането към миналото, а в оформянето на бъдеще, където тя стои като суверенна сила в един все по-фрагментиран свят.

Източник - RT