„Ако иранско-американското „ново разведряване“ последва зараждащото се руско-американско, с посредничеството на Путин като реципрочна услуга на Тръмп за всичко, което той сега смело прави, това би променило изцяло геополитиката на Западна Евразия и съответно би отключило вълнуващи геоикономически възможности.“

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия „е готова да направи всичко, което е по силите ѝ“, за да помогне на САЩ и Иран „да разрешат всички проблеми чрез преговори“, след което съветникът на Путин по външната политика Юрий Ушаков разкри , че Русия и САЩ са се договорили да проведат преговори за Иран в бъдеще. Техните изказвания дойдоха в отговор на съобщението на Bloomberg, че Тръмп е предал тази молба директно на Путин по време на разговора им в средата на февруари и че техните представители са я обсъдили в Рияд малко след това.

По-широкият контекст се отнася до зараждащото се руско – американско „ ново разведряване “, предизвикано от външнополитическата революция на Тръмп, чието иранско измерение беше засегнато от Newsweek миналата седмица тук, където правилно беше предсказано, че Русия ще се опита да помогне на САЩ и Иран да изгладят различията си. Мотивите на Русия са да отвърне на помощта на САЩ за разрешаването на украинския конфликт, да предотврати потенциална гореща война по южната си периферия и да пренасочи вниманието на американските военни по-далеч от своите граници.

За тази цел, като се има предвид взаимното доверие между Русия и Иран, доказано от актуализирания в средата на януари пакт за стратегическо партньорство, Путин и неговите представители са в отлична позиция да обяснят революционната външна политика на Тръмп на своите партньори и да ги убедят да започнат добронамерени преговори. Те могат също така да споделят опита си в контактите с неговата администрация, за да увеличат шансовете за успех на евентуални американско-ирански преговори, които да доведат до взаимноизгодно „ново разведряване“.

Колкото и близки да са отношенията на Русия с Иран, тя е в в добри отношения и с Израел, за разлика от фалшивите представи, които се разпространиха за техните връзки през годините. „ Русия избегна куршум, като мъдро избра да не се съюзява с вече победената Ос на съпротивата“ по време на последната регионална война, за което току-що беше възнаградена от Израел, който според съобщенията лобира пред САЩ да позволи на Русия да запази базите си в Сирия. Затова Израел вероятно е доволен, че САЩ са помолили Русия да посредничи между него и Иран, тъй като Биби се доверява на Путин

Някои представители на израелския елит и либерал-глобалистки медии може и да се противопоставят шумно на таков развитие, но са безсилни да вбият клин между Русия и САЩ, а още по-малко между Русия и Иран, така че предстоящите американско-ирански преговори с руско посредничество вероятно ще протекат без външна намеса и следователно може да се окажат по-успешни, отколкото някои очакват.

Важно е също така да се отбележи, че Русия покани  Израел да участва в парада по случай Деня на победата на Червения площад на 9 май, така че Биби вероятно ще се срещне с Путин, за детайлен брифинг по този въпрос. Очаква се руският лидер да обясни интересите си, свързани с желанието да посредничи за иранско-американска „ново разведряване“, които освен споменатите по-горе три, включват необходимостта от запазване на транзита по транспортния коридор Север-Юг с Индия, както и изпълнението на енергийните им планове.

Основната пречка пред тях е възстановената от Тръмп политика на „максимален натиск“ срещу Иран, която включва заплахата от вторични санкции срещу трети държави като Индия, ерго необходимостта Русия да посредничи в иранско-американското „ново разведряване“, за да се гарантира жизнеспособността на горепосочените проекти. Що се отнася до мотивите на Тръмп, той иска да постигне всеобхватно споразумение с Иран, което след това би могло да улесни планирания от него „обратен завой към Азия“ за по-мускулесто сдържане на Китай, за което Путин може да му помогне.

Целите на САЩ са да накарат Иран да се съгласи на ново ядрено споразумение, да ограничи програмата си за балистични ракети и да се дистанцира от „Оста на съпротивата“ в замяна на поетапно облекчаване на санкциите, като всичко това може да облекчи опасенията на Израел и Саудитска Арабия за сигурността, за да се намали вероятността от нова регионална война. Тръмп не може да се съсредоточи изцяло върху Китай, докато този Дамоклев меч продължава да виси над главата му, но той също така няма реална възможност да убеди Иран да се съгласи с неговите условия без помощта на Путин.

Със сигурност САЩ искат доста неща от Иран и за президента Масуд Пезешкян ще бъде горчиво хапче, което ще трябва да преглътне, ако се съгласи дори на част от исканото, но значително отслабената регионална позиция на страната му след последната западноазиатска война повишава вероятността той да го направи. Той би могъл да бъде стимулиран и от хипотетичната възможност за връщане на американските енергийни компании в Иран при строги условия и/или за формиране на „газов ОПЕК“ с Русия, САЩ, а може би и с Катар.

От гледна точка на Израел, той може да не одобри никакво партньорство между Иран и САЩ, независимо от формата, която то ще приеме, но това би могло да създаде и лост за САЩ да гарантират спазването от страна на Иран на каквото и да е споразумение под страх от оттегляне като наказание, ако това не се случи. Ако икономическите интереси на Иран станат частично зависими от САЩ, било то пряко чрез инвестиции и/или непряко чрез облекчаване на санкциите например, тогава той ще бъде по-склонен да спазва всяка сделка.

Ако иранско-американското „ново разведряване“ последва зараждащото се руско-американско, с посредничеството на Путин като реципрочна услуга към Тръмп за всичко, което той сега смело прави, то това би променило изцяло геополитиката на Западна Евразия и съответно би отключило вълнуващи геоикономически възможности. Тези взаимно допълващи се резултати биха могли да възвестят нова ера в международните отношения, която да ускори глобалния системен преход към многополюсност и следователно да бъде в обективна полза за всички.

Източник - Andrew Korybko's Newsletter