Очаквайте дскусия на „Клуб 24 май“ на 17.03 от 16.00 часа.

Сложната постановка на темата за бъдещето опира до три подвъпроса:

Кой реално управлява сега световните, европейските и българските дела?
Кои са основните цели и парадигми на управляващите?
По какъв начин управляващите мислят да постигнат своите цели?

Отговорите на тези въпроси ще позволят да се оформят две прогнози за бъдещето, напр. до 2100 г. – генетична (екстраполация на тенденциите) и генетична с отчитане на рискове, но не и нормативна („ако искаме през 2100 г. бъдещето да е такова и такова, то от 2025 г. трябва да подготвим това и това…“).

1. Кой реално управлява световните, европейските и българските дела?

Да се фокусираме върху Великите сили, Великите групировки и малки страни като България. Формално управлението в САЩ е демократично-либерално (подчертава демократичните принципи и либералните пазарни механизми в управлението); в Европейския съюз е федерално-демократично (отразява федералната структура и демократичните принципи на управление); в България е парламентарно-демократично (характеризира парламентарната система и демократичните институции); в Русия е авторитарно-централизирано (описва високата концентрация на властта и централизирания характер на управлението); в Китай е авторитарно-тоталитарно – (подчертава високоцентрализираното управление и тоталитарните елементи), в Индия е демократично-представително (отразява демократичните принципи и представителната система на управление); в БРИКС е многообразно-неформално (характеризира разнообразието от политически системи и неформалния характер на групировката).

Реалното управление в САЩ е типично олигархично, в ЕС – типично бюрократично, в България – типично „ветропоказателно“ (накъде духа вятърът). От другата страна на планетата – в Русия е типично авторитарно, в Китай – миксирано централизирано политически и децентрализирано икономически, в Индия – миксирано демократическо и олигархическо.

2. Кои са основните цели и свързаните с тях парадигми на управляващите?

Ето основните цели до 2030 г. за всяка от страните и групировките:

САЩ при Тръмп 2.0: Да направи Америка отново велика – глобално, икономически и националистически; поддържане на технологическото лидерство; защита на глобалната икономическа доминанта; съпротива срещу китайската технологична експанзия.

Европейски съюз до 2030: укрепване на федералната структура; разширяване на икономическото влияние; подобряване на институционалната ефективност.

България до 2030: пълна интеграция в ЕС институциите; икономически растеж чрез ЕС фондове; усилване на регионалното влияние.

Русия до 2030: създаване на „справедлив световен ред“; усилване на влиянието в БРИКС; намаляване на зависимостта от западните институции.

Китай до 2030: поддържане на икономически растеж над 5%; усилване на технологичната независимост; решаване на структурните икономически проблеми; усилване на глобалното влияние чрез икономическа дипломация.

Индия до 2030: най-бърз растеж сред страните от БРИКС над 5%; усилване на глобалното влияние; развитие на технологичния сектор.

БРИКС до 2030: увеличаване на търговията между членовете до 40% от световната търговия; създаване на алтернативна финансова система; намаляване на зависимостта от долара; развитие на система за плащания извън SWIFT. Т.е. като целите на ЕС от 2000 г.

Ето и основните политикономически парадигми:

САЩ – „Демократичен капитализъм“ – подчертава демократичните принципи и либералните пазарни механизми в управлението. САЩ подчертава демократичните принципи и либералните пазарни механизми в управлението, комбинира индивидуална свобода с пазарна конкуренция, фокусира се върху защита на интелектуалната собственост и технологичното лидерство.

Европейски съюз – „Федерален социален пазарен модел“ – отразява федералната структура и социалните компоненти на пазарната икономика. Европейският съюз се стреми да балансира федералната структура с националния суверенитет; комбинира социална защита с пазарна икономика; поддържа солидарност чрез общ пазар и политика.

България – „Транзиционна пазарна икономика“ – характеризира прехода към пазарни принципи в рамките на ЕС. България не може да се развива без интеграция в европейските структури; балансира между национални интереси и европейска политика; фокусира се върху конвергенция с европейските стандарти.

Русия – „Авторитарен държавен капитализъм“ – описва високата концентрация на властта и държавната роля в икономиката. Русия се характеризира се с висока концентрация на властта и държавна роля в икономиката; комбинира авторитарно управление с пазарни елементи; защитава националния суверенност в икономическата политика.

Китай – „Държавен социализъм с пазарни елементи“ – комбинира социалистическа система с пазарни механизми. Китай съчетава социалистическа система с пазарни механизми; поддържа държавен контрол върху стратегическите сектори; целта е технологическа независимост при запазена политическа стабилност.

Индия – „Демократичен мултипартиен капитализъм“ – отразява демократичните принципи и представителната система на управление. Индия се характеризира с демократични принципи и представителна система; балансира между социална защита и икономически либерализъм; фокусира се върху технологичен прогрес при запазване на демокрацията.

БРИКС – „Многообразна неформална кооперация“ – характеризира разнообразието от политически системи и неформалния характер на групировката. БРИКС се характеризира с разнообразие от политически системи и неформален характер; целта е създаване на алтернативна финансова система; подчертава необходимостта от по-голяма представителност в глобалното управление.

3. По какъв начин управляващите мислят да постигнат своите цели?

САЩ мислят да реализират своите цели за бъдещето чрез глобален ред, основан на лични съюзи и двустранни договори (обикновено със силни хора) и печеливши бизнес сделки (обикновено облагодетелстващи група от най-приближени).

Европейски съюз – чрез колективна дипломация и икономическа интеграция, за да поддържа единството си и да устои на натиска от САЩ и други глобални сили.

България – чрез лоялност към ЕС/НАТО и търсене на икономически ползи, за да осигури стабилност и икономически растеж чрез съюзи с по-силни партньори.

Русия – чрез геополитически натиск и енергийна зависимост, за да подкопае западния ред и да укрепи влиянието си в региона.

Китай – чрез икономическо влияние и технологично лидерство, за да създаде алтернативен глобален ред, базиран на китайските интереси.

Индия – чрез балансиране на силите и стратегически партньорства, за да запази стратегическа автономия и да използва съюзи за икономически растеж.

БРИКС – чрез икономическо сътрудничество и алтернативни институции, за да намали зависимостта от Запада и да създаде многополярен свят.

Всяка страна или групировка има свои стратегии за постигане на целите си в контекста на хипотетичния глобален ред, основан на лични съюзи и двустранни договори. Тези стратегии включват колективна дипломация, икономическо влияние, геополитически натиск и балансиране на силите.

4. Бъдещето през 2100 г. – генетична прогноза

Екстраполирането на тенденциите от 2000 г. до 2100 г. е сложна задача, тъй като включва множество променливи – икономически, политически, технологични, демографски и екологични. Въпреки това, можем да изложим някои възможни сценарии за бъдещето на САЩ, Европейския съюз, България, Русия, Китай и Индия през 2100 г., базирани на текущите тенденции:

1. САЩ

– Тенденции: Технологично лидерство, глобална военна и културна хегемония, но с вътрешни разделения и икономически неравенства.

– Икономика: САЩ може да запази технологичното си лидерство, но ще се изправя пред конкуренция от Китай и Индия.

– Политика: Вътрешните разделения може да се задълбочат, което ще изисква реформи за запазване на стабилността.

– Демография: Ще се увеличи разнообразието на населението, което може да доведе до социални и политически промени.

2. Европейски съюз

– Тенденции: Икономическа интеграция, демографски спад, зелена трансформация.

– Икономика: ЕС може да стане световен лидер в зелената енергия и устойчивото развитие. Европейският съюз не може да функционира без истински икономически, паричен, фискален и политически съюз, затова ще завърши и тази интеграция.

– Политика: Ако успее да запази единството си, ЕС ще остане важен глобален играч, но ще се изправя пред предизвикателства от страна на стареещото население.

– Демография: Намаляващото население може да доведе до икономически и социални предизвикателства.

3. България

– Тенденции: Икономически растеж, но с бавно темпо, емиграция, интеграция в ЕС и НАТО.

– Икономика: Ако успее да привлече инвестиции и да развие високотехнологични отрасли, България може да се утвърди като стабилна икономика в ЕС.

– Политика: Продължаващата интеграция в ЕС и НАТО ще гарантира сигурността и стабилността на страната.

– Демография: Емиграцията и ниската раждаемост може да доведат до намаляване на населението, което ще изисква мерки за привличане на млади хора.

4. Русия

– Тенденции: Авторитарен режим, зависимост от енергийни износи, геополитически амбиции.

– Икономика: Русия може да се изправи пред икономически спад, ако не диверсифицира икономиката си и не намали зависимостта от износа на енергийни ресурси.

– Политика: Авторитарният режим може да продължи, но ще се изправя пред предизвикателства от страна на вътрешната опозиция и международния натиск.

– Демография: Намаляващото население и стареенето на обществото ще бъдат сериозни предизвикателства.

5. Китай

– Тенденции: Икономически растеж, технологично развитие, авторитарен режим, геополитически амбиции.

– Икономика: Китай може да стане най-голямата икономика в света, но ще се изправя пред предизвикателства, свързани с високия дълг и старещото население. Тъй като Европа е измъчена от нестабилност, Китай вероятно ще бъде основният бенефициент.

– Демография: Намаляващото население и стареенето на обществото ще бъдат сериозни предизвикателства.

6. Индия

– Тенденции: Икономически растеж, демографски бум, технологично развитие.

– Икономика: Индия може да стане една от най-големите икономики в света, благодарение на младото си население и технологичния прогрес.

– Политика: Ако успее да запази стабилността и да намали социалното неравенство, Индия ще се утвърди като глобален лидер.

– Демография: Индия ще остане най-населената страна в света, което ще ѝ даде икономически и политически предимства.

Заключение. През 2100 г. светът ще бъде многополярен, с водещи роли на САЩ, Китай и Индия. ЕС ще остане важен играч, но ще се изправя пред демографски и икономически предизвикателства. България ще продължи да се интегрира в ЕС и НАТО, но ще се нуждае от мерки за справяне с емиграцията и стареенето на населението. Русия ще се изправи пред сериозни предизвикателства, свързани с икономиката и демографията, ако не промени курса си. Всички тези сценарии зависят от способността на страните да се адаптират към бързо променящия се свят.

5. Бъдещето през 2100 г. – прогноза с отчитане на рисковете

До 2100 г. всяка от тези страни и групировки може да се изправи пред неочаквани проблеми, които могат да променят техните траектории. Ето някои от най-вероятните и неочаквани предизвикателства за всяка от тях:

1. САЩ

– Климатични мигранти: масови миграции от Централна и Южна Америка поради климатични промени.

– Технологичен колапс: кибер атаки или изкуствен интелект, който излиза извън контрол.

– Политически разпад: сериозно разпадане на федералната система поради вътрешни разделения.

2. Европейски съюз

– Разпад на ЕС: нарастващ национализъм и евроскептицизъм, водещи до разпадане на съюза.

– Климатични кризи: екстремни климатични събития, които засягат земеделието и инфраструктурата.

– Демографски срив: рязко намаляване на населението поради ниска раждаемост и емиграция.

3. България

– Демографски колапс: намаляване на населението под критични нива поради емиграция и ниска раждаемост.

– Енергийна криза: продължителна зависимост от външни енергийни източници и липса на устойчиви алтернативи.

– Политическа нестабилност: сериозни вътрешни конфликти, които застрашават демокрацията.

4. Русия

– Разпад на федерацията: сепаратизъм в регионите, водещ до разпадане на страната.

– Енергийна обезценка: рязко намаляване на стойността на износа на енергийни ресурси поради нови технологии.

– Политически преврат: революция или преврат, който сваля авторитарния режим.

5. Китай

– Икономически колапс: срив на имотния пазар или банкова криза, която засяга цялата икономика.

– Социален бунт: масови протести поради нарастващото неравенство и репресии.

– Технологичен провал: зависимостта от технологиите води до сериозни сривове в критични сектори.

6. Индия

– Климатични бедствия: екстремни горещини, наводнения и засуши, които засягат земеделието и населението.

– Социален разрив: нарастващо напрежение между религиозни и етнически групи.

– Технологичен провал: липса на инфраструктура за справяне с бързия технологичен прогрес.

7. БРИКС

– Разпад на сътрудничеството: вътрешни конфликти между членките, които водят до разпадане на групировката.

– Икономическа конкуренция: нарастваща конкуренция между членките за ресурси и пазари.

– Геополитически конфликти: външни конфликти, които засягат стабилността на групировката.

До 2100 г. всяка от тези страни и групировки може да се изправи пред сериозни и неочаквани предизвикателства, които могат да променят техните траектории. Тези проблеми включват климатични кризи, технологични провали, политически разпади и социални бунтове. Способността на тези държави и организации да се адаптират и да реагират на тези предизвикателства ще определи тяхното бъдеще.

Очаквайте дискусия на „Клуб 24 май“ по всички тези въпроси на 17 март от от 16.00 часа.