Търговската война на Тръмп е класова война, чиято цел е да отслаби прогресивното данъчно облагане, пише Омар Окампо.

Търговските политики на Тръмп са крайно непредсказуеми през първите два месеца от второто му президентство. Крайните срокове за налагане на тарифите се отлагат без никаква логика или причина, което оставя трансграничната търговия в затруднено положение.

Подобна волатилност беше кошмар за инвеститорите от горния 1%, но сега те получават известна яснота благодарение на откриването на така наречения Ден на освобождението на Тръмп – цялостен набор от ответни мита, наложени върху всички вносни продукти от търговски партньори, за които се твърди, че поставят в неизгодно положение американския износ чрез собствения си регулаторен режим.

Но този клас лица с висока нетна стойност нямат причина да бъдат нервни или притеснени. Те са настроени да видят дългосрочни парични печалби, тъй като разполагат с ресурсите да се адаптират правилно и да вземат финансови решения, които разширяват капитала им, да не говорим за икономическите ползи, които ще получат от намаляването на данъците, което в момента е част от програмата на републиканците.

Същото обаче не може да се каже за работническата класа. Безразборното разгръщане на данъци върху всички вносни стоки е явна атака срещу техния жизнен стандарт.

И това е така, защото търговската война на Тръмп е класова война, чиято цел не е да съживи американското производство, а да отслаби прогресивното данъчно облагане.

Администрацията на Тръмп твърди, че въвеждането на митата е от решаващо значение за настъпването на нова ера на американски просперитет. Администрацията очаква този тарифен режим да генерира огромен неочакван приход от данъци, който да осигури на федералното правителство трилиони долари през следващите няколко години. Събраните средства могат да бъдат използвани за намаляване на дефицита и за обслужване на постоянно нарастващия държавен дълг.

Правителствената хазна ще се препълни с толкова много приходи – така гласи аргументът – че IRS може да бъде премахната и заменена с нова агенция – Външна служба за приходите. Федералните данъци върху доходите постепенно ще станат излишни и ще бъдат изхвърлени на бунището на историята, за да не бъдат възкресени никога повече.

Експерти и наблюдатели вече опровергаха много от основните аргументи, изтъкнати от Тръмп и неговите приближени. Нестратегическото въвеждане на мита няма да направи американското производство отново велико, а математиката не подкрепя фантастичните прогнози за приходите на администрацията.

За да се стимулира местното производство, тарифите трябва да бъдат въведени и насочени към отрасли със сравнително ниско, но нарастващо търсене. Възобновяемите технологии и електрическите превозни средства са два основни примера. В противен случай тарифите за висококонкурентни стоки ще доведат до повишаване на цените и ще поставят американските корпорации в неравностойно положение спрямо чуждестранните им конкуренти.

Освен това тези данъци върху вноса няма да се плащат от чуждестранни фирми или държави. Тарифите ще се плащат от гражданите и жителите на САЩ и ще оскъпят редица вносни потребителски стоки, което ще натовари още повече бюджетите на домакинствата от работническата класа. Според една от оценките „денят на освобождението“ ще намали разполагаемия доход на средното домакинство с поне 1600 долара и до 2000 долара. Накратко, той няма да обогати американските граждани.

По-високите цени могат да увеличат корпоративните печалби, ако нивата на потребление останат постоянни, но няма гаранция, че тези допълнителни приходи ще бъдат инвестирани в разширяване на производствения капацитет на страната. През последните 50 години корпоративните печалби нараснаха рязко и тези приходи не бяха инвестирани в местното производство, а вместо това бяха разпределени за поддържане на прекомерни заплати на ръководителите, изплащане на дивиденти на акционерите и рекордно голямо обратно изкупуване на акции.

Тарифите, ако не друго, изострят вече съществуващия проблем с крайното неравенство. Когато икономическият пай на богатите се разшири, те ще използват тези нови ресурси, за да извлекат повече богатство от работническата класа чрез придобиване на критични активи като жилищни сгради и инфраструктура, на която разчитаме, като например енергийни централи, често чрез частни капиталови дружества и фирми за управление на активи.

Тези фирми за управление на инвестиции рядко подобряват качеството на предоставяните услуги, но повишават цените, за да осигурят по-висока рентабилност на богатите си клиенти.

Единственият начин да променим влошаващия се стандарт на живот и крайната концентрация на богатство е да обложим богатите с данъци и да увеличим наличието и достъпността на обществените блага.

Тарифите и предстоящите намаления на данъците няма да допринесат за изпълнение на обещанията на Тръмп за балансиране на бюджета, стимулиране на инвестициите в производството, повишаване на приходите или създаване на нови работни места с достойно заплащане. Това не помага и не доставя ползи на работническата класа, а ще прехвърли повече от трудно спечелените им богатства и доходи към върха.

Омар Окампо е изследовател в програмата „Неравенство и общо благо“ в Института за политически изследвания.

Източник - Consortium News