Германия след манипулирането на Основния закон от ХДС/ХСС, ГСДП и Зелените

Каква беше причината за ранния провал на коалицията на светофарите в Германия? Да, точно така, Свободната демократична партия (СДПГ) се противопостави на финансирания с милиарди евро дълг фонд „Германия“, който тогавашният министър на икономиката Роберт Хабек искаше да създаде, за да постигне целите си в областта на климата. Това доведе до вот на доверие към канцлера Шолц. След като канцлерът Шолц се изправи пред вота на доверие в парламента, парламентът оттегли доверието си към него. Това означаваше, че в Германия трябваше да се проведат предсрочни избори. Германия вече гласува. ХДС/ХСС получиха най-много гласове. Те отпразнуваха победата си, въпреки че този резултат беше вторият най-лош за ХДС/ХСС от създаването на Федерална република Германия. Техният водещ кандидат, Фридрих Мерц, обещаваше много преди изборите. Едно от ключовите обещания беше спазването на дълговата спирачка. Дълговата спирачка, залегнала в Основния закон, няма да бъде засегната. Заради така наречената „защитна стена“ срещу Алтернатива за Германия (АзГ), на която Мерц също се позоваваше, той се обърна към СДПГ, за да изкове коалиционно споразумение с тях.

Къде е доверието, къде е добросъвестността?

Но сега се случи това, което почти винаги се случва в западните демокрации: Какво значение имат за мен предизборните ми обещания? Много скоро г-н Мерц заяви, че ще води кампания за вдигане на дълговата спирачка. Какво се е случило почти за една нощ? Какви са мотивите на г-н Мерц за тази стъпка, която естествено се подкрепя от бъдещия му коалиционен партньор, СДПГ, създател на канцлерството? Според г-н Мерц Германия се нуждае от специален фонд в размер на 500 млрд. евро, за да ремонтира и доразвие инфраструктурата си. Друга стъпка е Бундесверът. Състоянието му е тревожно. Той не е в състояние да изпълнява мисията си за национална отбрана. Това се отнася както за оборудването, така и за персонала. За да се поправи това, трябва да се спре дълговата спирачка за въоръжението. За тази цел са предвидени още 500 милиарда евро – сума, която може да бъде увеличена за неопределено време чрез премахване на дълговата спирачка.

Ненужната дилема на кандидата за канцлер

Кандидатът за канцлер Мерц е изправен пред дилема. Неговата избирателна база е много слаба. Той се нуждае от гласовете на СДПГ, за да стане канцлер. Но сега той без нужда си навлече още по-големи трудности. Още през предишния законодателен период Мерц искаше да прокара в парламента изменение на Основния закон. За изменение на Основния закон е необходимо мнозинство от две трети. За тази цел обаче г-н Мерц се нуждаеше и от гласовете на Зелените. Това обаче не притесняваше г-н Мерц. Предходното „Никога със Зелените“ в най-кратки срокове се превърна в стомилиарден подарък за Зелените. По време на четенето на новия закон в Бундестага беше добавен още един „подарък“ за Зелените: Фиксирането на зелените цели за климата в основния закон. Като новост може да се разглежда включването на партийно-политически цели в Основния закон. Подобни формулировки нямат място там. Те са предмет на законите за прилагане, които се приемат в парламента. Зелената парламентарна група се зарадва. Без никакви усилия от тяхна страна, те бяха постигнали повече, отколкото по времето на коалицията „светофар“. И това беше възможно само защото те наклониха везните, т.е. без тези изнудени отстъпки на Зелените г-н Мерц нямаше да има точно тези решаващи гласове за изменението на Основния закон. Какъв подъл пазарлък! По-неуважително отношение към избирателя наистина не може да има. Гласовете на избирателите отидоха в съвсем друга посока.

Сумата за двете позиции достига главозамайващата сума от почти един трилион евро. Тя ще бъде платена от данъкоплатците. Подобна планина от дългове води до повишаване на лихвените проценти и инфлацията. Това, което и без това изисква неимоверни усилия в добри икономически времена, вече не може да бъде постигнато във времена на деиндустриализация, напускане на предприятия, срив в сектора на МСП и нарастващи частни фалити. Този проект засяга по-специално централния въпрос за финансовата конституция. Той не се обсъжда. Неслучайно един руски вестник подигравателно помести заглавието: „BlackRock става канцлер!“

В новия Бундестаг няма мнозинство от две трети

Дълговата спирачка е залегнала в Основния закон. За да бъде отменена, е необходимо мнозинство от две трети. Изменението на Основния закон трябваше да се направи набързо, но не по същество, а защото мандатът на парламента наближаваше края си. Да се направи изменение на Основния закон през този преходен период от правителство, което е било свалено от власт, по инициатива на лидера на опозицията в германския Бундестаг, не може да бъде надминато по неуважение към демократичната легитимност на новия Бундестаг; това е изтъркан трик. Досега това не е било обичайна практика. Критиците твърдят, че ако старият парламент приеме закони след изборите, правото на новите депутати да вземат решения ще бъде нарушено. Принципът на демократичната легитимация по принцип изисква всички решения, които могат да бъдат отложени, да бъдат оставени на новия Бундестаг.

СДПГ, Зелените и ХДС/ХСС вече твърдят, че предложеното изменение на Основния закон е спешно решение, което не може да бъде отлагано, тъй като сме изправени пред извънредна ситуация от изключителен мащаб. Поради тази причина изменението на Основния закон трябва да бъде прието през този парламентарен мандат. По-късно отговорните лица вероятно ще говорят за „бяла лъжа“. С оглед на факта, че ХДС/ХСС, СДПГ и Зелените вече не разполагат с мнозинство от две трети в новоизбрания Бундестаг, това всъщност е лъжа и измама.

Корупция по цялата линия

ХДС/ХСС трябваше да си купи необходимото мнозинство от две трети в настоящия парламент с невероятни отстъпки към СДП и Зелените. Мерц направи това и за пореден път действа против волята на избирателите. Сякаш доверието не беше достатъчно подкопано и злоупотребено, а последният акт на подигравка с избирателите беше номинирането на жалко провалилия се бивш външен министър на Германия Бербок за бъдещ председател на Общото събрание на ООН. Уважаваната топ дипломатка Хелга Шмид, която всъщност беше кандидат за този пост, загуби.

 След като Бундесратът гласува предложеното изменение на Основния закон, включващо всички специални фондове и премахването на дълговата спирачка, за да се даде тласък на въоръжаването, на федералния президент Франк-Валтер Щайнмайер му бяха необходими само 24 часа, за да подпише закона. Човек би могъл да очаква нещо по-различно от функцията му на един от върховните защитници на Основния закон. Но разделението на властите в Германия ерозира от много дълго време. Това пролича и когато беше сезиран Федералният конституционен съд. Спешните молби за предотвратяване на законопроекта не бяха приети и изменението на Основния закон беше прокарано. Нищо чудно, тъй като най-висшият съд в Германия е политически съставен орган, в който партийната принадлежност или партийната близост често имат по-голяма тежест от конституционно-правните умения. Всичко това разрушава доверието на избирателите, и то не само на избирателите на ХДС/ХСС. Неделната тенденция, изследвана от 17 до 21 март 2025 г., вече показва ясни признаци: ХДС/ХСС и СДПГ губят по един процент, AзГ печели един процент.

Гласоподавателите разчитат на промяна в политиката, и то с избора на Мерц за кандидат за канцлер. Те са измамени повсеместно. Защото в този случай всичко ще продължи по старому. Избраната промяна в политиката се отрича. Германия потъва в блато от дългове, видимо губи икономическа мощ и губи функцията си на икономически двигател на ЕС.

Военни барабани в Германия и в целия ЕС

Силно стилизираната климатична криза беше инсценирана с рязка поляризация. По време на пандемията страховете на хората бяха подклаждани до степен на истерия. И в двата случая науката абдикира или беше издигната в нещо като нова религия. Не фактите, а правилното отношение и вярванията бяха постулирани и често налагани. Засилването на социалния антагонизъм през този период изглежда е проправило пътя за военната истерия, практикувана в Бундестага. Опасността, която според тях произлиза от Русия на Путин, беше гротескно експлоатирана в името на всички искания на ХДС, ГСДП и Зелената партия, които са причина за дълг от почти един трилион евро.

Изглежда, че всичко е било добре подготвено. Бербок разказваше, че Германия е във война с Русия. Манфред Вебер, политик от ХСС, лидер на партията и парламентарната група на ЕНП в Европейския парламент, призовава за промяна на мисленето ни в Европа към „готовност за война“. Бундесверът съветва германските хуманитарни организации да се подготвят за война. В Кьолн вече има планове за превръщането на подземен паркинг в интензивно отделение в случай на бедствие или война. Rheinmetall, германски производител на оръжие, обмисля да поеме неизползвани заводи на VW, като този в Оснабрюк, за производство на танкове. Акциите на Rheinmetall и други отбранителни компании растат главоломно. Главният изпълнителен директор на Rheinmetall Армин Папергер говори за супер икономически цикъл в отбранителната промишленост. Бившият германски външен министър и политик от Зелената партия Йозеф Фишер се застъпва за възстановяване на задължителната военна служба за мъжете и жените. На пролетната си среща на върха Европейският съюз прие амбициозна програма в областта на отбраната. До 2030 г. в укрепването на европейската армия ще бъдат инвестирани 800 милиарда евро. Германия трябва да допринесе с 25 % от тази сума. Това са още 200 милиарда евро.

За какво става дума?

Дали всички тези призиви и изявления са просто отвличане на вниманието от всички вътрешнополитически извънредни ситуации в Германия или ЕС, които наистина са неуправляемо много? Или става дума за продължаване на стари геостратегически планове, които англо-американските елити са преследвали отново и отново?

Какво друго може да се случи?

Добросъвестността е крайъгълният камък на всяко общество. Нито едно политически организирано общество не може да се справи без нея. Силата, която се стреми към власт, е разяждаща отрова, която се опитва да разпространи въздействието си върху всички хора чрез пропагандна военна истерия. Остава да се надяваме, че този курс е обречен на неуспех. Новият Бундестаг току-що е конституиран, а коалиционното споразумение все още не е финализирано. Канцлерът все още не е избран, а кабинетът все още не е назначен. Само времето до Великден ще покаже дали това ще се случи. Изказването на Фридрих Мерц на читателската конференция на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ на 21 март 2025 г. показва, че резултатът може да бъде съвсем различен: „Ако не успеем [има се предвид коалиционното споразумение], моята кариера така или иначе ще приключи в момент, в който мога да се справя с това“. И какво тогава?

Германия през 2025 г.

Задържането на Основния закон по време на демонстрации се наказва. Критиката към политиците беше превърната в престъпление като делегитимация на държавата. Това често водеше до претърсване на домове в ранните сутрешни часове. Но грубото нарушаване на предизборно обещание, водещо до невероятен дълг за германските граждани за поколения напред, при умишлено пренебрегване на демократичната легитимност на новоизбрания Бундестаг, засега остава без последствия за лъжливия политик.

Евалд Ветекамп е представител на хуманитарната организация „Malteser” в гр. Стокач, Германия

Източник - Zeit-Fragen Cooperative