„Трябва да си даваме сметка, че разговорът между президентите Тръмп и Путин отваря нова ера на взаимодействие между глобалните сили, която измества институционалните структури на международния дневен ред. Че урегулирането на войната в Украйна най-вероятно отваря вратата за нещо много по-голямо – за създаването на нов световен ред“, каза в свое изявление пред медии президентът Румен Радев.
Част от българските управляващи разбраха, че с връщането на Доналд Тръмп в Белия дом и успехите на Русия в конфликта с Украйна ще се създаде нова международен ред с нови правила. Въпросът, който би трябвало да се зададе от нашето общество е “Какъв ще е статусът на нашата страна и като цяло в Европейския съюз?”; Дали Брюксел ще се утвърди като субект или обект в новата ера?” и “Какви подходи би трябвало да има?”.
За сега една от актуалните точки са разширяването към т.нар. Западни Балкани и още на Изток към Молдова, Украйна, Грузия и Армения, но процесите не вървят гладко, даже буксуват. Сърбия не дава големи надежди, особено, след като не изключва възможността да се присъедини към БРИКС. Същото се отнася и за Турция, която бе в чакалнята още от миналия век. Европейският парламент не призна първата политическа сила в Грузия за легитимна, а те от тяхна страна замразиха евроинтеграцията си до 2028 година. Босна и Херцеговина едва ли ще има възможността да бъде част от ЕС, тъй като един от главните субекти на федерацията Република Сръбска има, меко казано, не много добро мнение за неолибералния Запад. Няма нужда да добавяме, че водещи евроскептици не само говорят за реформи в ЕС, а вече за излизането на техните държави от него. Ако тези критици на Брюксел в началото се бореха и виждаха решението на проблемите на Стария континент чрез реформи, сега открито заявяват за започването на дезинтеграционни процеси като спасение за техните страни. Молдова е една от страните, които възнамеряват да станат част от т.нар. европейско семейство, без да са разчистили и подредили собствения си двор.
За пръв път през историята на постмодерна Европа виждаме страна, нямаща пълна власт над заявената от нея територия. Приднестровската република до ден днешен се противопоставя на Кишинев и при най-малката провокация може да се стигне до усложняване на отношенията между Тираспол и молдовските власти, особено когато местното население на непризнатата република страда заради недопускането на газ от страна на Кишинев и Киев. Предишният молдовски президент Игор Додон неслучайно е казал, че ако двете страни не се договорят, ще последва война. Сега този пост заема Майя Санду, за която има открита информация, че е възпитаник на университета в Харвард, работила е определено време във Вашингтон и има румънско гражданството. За последното тя твърди, че няма как да бъде нещо проблематично относно личността. И все пак тя самата подписа закон за утвърждаването на румънския език в качеството на държавен в Молдова. Немалко хора видяха в това огромна крачка на стратегия по обединяване на Румъния и Молдова в една държава. Такива действия със сигурност не отчитат интересите най-малко на руското малцинство, живеещо на територията на Приднестровието.
Въпреки такива действия, които са в разрез с вижданията на тамошните руснаци, властите в Кишинев също така започнаха масирана анти-руска акция. Срещу бившия президент Додон и бившия главен прокурор Александър Стояноглу бяха инициирани разни наказателни дела. Нищо чудно от друга страна – все пак европейската пропаганда винаги е обвинявала тези две личности, че защитават руски интереси. Също така цензура беше поставена над шест опозиционни и рускоезични телевизионни канали. Като говорим за чуждестранни фактори и въздействия нека си спомним недавните избори и референдум в страната, където проевропейските сили не успяваха през почти целия ден да наберат нужното количество гласове да се одобри европейската интеграция, а също така Мая Санду не се радваше на одобрението на болшинството избиратели. В края на деня по доста странен начин, всичко се преобърна в полза на евроатлантиците. Обяснението се основаваше на “факторът на гласовете зад граница”. Обаче би трябвало да добавим един мъничък, но може би от голямо значение факт. Влизайки в сайта на ЦИК на Молдова виждаме следващите приложени линкове към: USAID, UKAID, Правителството на Нидерландия и посолството на Великобритания в Кишинев.
Изхождайки от тези факти можем да направим следните изводи и прогнози:
- Действията на молдовските власти поставят под въпрос в каква степен Копенхагенските критерии се изпълняват от страната. Нека да не забравяме, че стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, правата на човека, както и зачитането и закрилата на малцинствата са едни от тях. Към това можем да добавим, че нивото на корупция в Молдова е по-голямо от това на Румъния и България, които регулярно заемат първите позиции на страните на ЕС.
- С казуса по нерегулирането на проблемът с Приднестровието и интеграционните процеси с Румъния, Кишинев се доближава все повече до възможен сценарий, аналогичен на Донбаските събития в 2014, когато местното население категорично отказа да споделя своето бъдеще с Украйна.
- Възникване на немалко въпроси относно сътрудничеството на ЦИК на Молдова с някои организации. Една от които беше ликвидирана още в първите дни на втория мандат на Доналд Тръмп. Още повече колко наистина населението подкрепя прозападния курс на страната, имайки предвид странните събития в края на изборния ден и избирателната активност, която едва надвишаваше 50%.
- С идването и установяването на нов световен ред с полицентричен характер подкрепата към определени политически, обществени и други фигури ще намалее, имайки предвид удара на новата администрация в Белия дом, непрестанното развитие на Китайската Народна Република и още по-засилващото се влияние на Русия в качеството си на незаобиколим глобален фактор.
Курсът на сегашните власти в Кишинев в условията на новосформираща се международна система може да срещне препятствия, особено в опитите си за евроинтеграция. Първото и най-важно нещо за тях е да вкарат демократически, а не авторитарен ред в техния двор, където гласът на малцинствата ще бъде гарантирано чут, а възможностите за вътрешен конфликт, ще бъде занижен до нула. По такъв начин политиката на Молдова би отговаряла още повече на нейните национални интереси, а също така би внесла корективи в нейната вътрешна и външна политики, които със сигурност ще и принесат големи ползи. Обаче на този момент страната рискува да се сблъска с големи трудности именно във вътрешен план, докато се стреми да стане част от европейското семейство.