Предложението на Министерството на образованието за бъдещ задължителен час по ДОБРОДЕТЕЛИ И РЕЛИГИИ в училище в три варианта “Религия – православие”, “Религия – ислям” и “Добродетели/ етика” е добронамерено, но противоречиво. Защо са подбрани само православието и исляма? Защо да не се изучава и юдаизма? И индуизма, конфуцианството и будизма, в които вярват около 2 млрд. души?
В коментар в Епицентър.бг проф. Любомир Халачев засегна обсъжданата в обществото ни тема: дали да се преподава религия в училищата? Темата е важна, защото преподаването и изучаването в училищата на християнската и ислямската религия, независимо от добродетелите, които проповядват, ще налагат вярата, че има бог, който е създал света и човека, а това не може да бъде работа на държавата, защото по въпросът за Бог и създаването на света има различия между световните вероизповедания, а свое мнение имат и атеистите, както и агностиците, според които ние не трябва да вярваме или да не вярваме в съществуването на Бог – защото е невъзможно да се докаже неговото съществуване. Затова и проф. Халачев е привърженик на идеята да де преподава по-скоро историята на религиите и дава за пример въведената в НАФТИЗ дисциплина – „Световни религии“, преподавана от теолог, който е написал и подходящ учебник.
Малко хора знаят, че между теолозите има философи и учени, които в спор с атеистите не приемат библията като източник за сведения за произхода на света и ролята на бог в това отношение, те дори не отричат, че светът е създаден вследствие на „големия взрив“, но спорът е за това, как и кой е създал този взрив. Спорът за ролята на Бог в създаването на света се води повече от хиляда години и основните въпроси които вълнуват религиозните теолози и философи в най- общи линии са следните:
Какво представлява Бог?
Как Бог е създал светът?
Ако Бог е създал света, питат философите атеисти, кой е създал Бог?
След като е създал светът, а с него времето и пространството, може ли да се приеме, че Бог днес съществува във времето и пространството?
Съществувало ли е време, преди бог да е да е създал светът?
Бог знае миналото и настоящето, но познава ли бъдещето, нашето и на вселената?
Чува ли Бог нашите молби и може ли той да се отзовава на тях? Може ли да извършва чудеса?
Да се опитаме да разгледаме отговорите на тези въпроси, които дават теолозите- философи и атеистите- философи.
Какво представлява Бог?
Бог е безплътен дух, вездесъщ и всемогъщ, но сред теолозите- философи още от древно време съществуват две противоположни мнения- първото, че Бог е напълно непознаваем и второто, че Бог е напълно познаваем.
Как Бог е създал света?
Теолозите са достатъчно учени и интелигентни за да не се позовават на библията в това отношение. Още Платон, а след него Аристотел и теологът Тома Аквински (1225-1274) разсъждават, че зад всяко явление и движение стои сила, двигател, която го е произвела, и в този смисъл появяването на света също е резултат на такава сила, която не може да бъде нещо друго освен Бог. Те приемат вече научно доказаната теория, че вселената е произлязла от нищо в даден момент в резултат на гигантски взрив но заявяват, че Бог е създал Вселената ex nihilo (от нищо). Това според тях логично е така, защото друго обяснение за създаването на вселената няма.
Друго обяснение обаче има. Гениалният учен Стивън Хокинг в своята книга „Великият дизайн“ доказва, че квантови флуктации са образували мини вселени, които при достигане на критичен размер, избухват във вид на Големия взрив, от който се образува вселената.
Бог е създал света, но кой е създал Бог?
Мнението на двете религиозните теолози е, че никой не е създал Бог, защото той винаги е съществувал.
Атеистите- философи не приемат това обяснение. Ако Бог е силата, която със свое действие е създала вселената, някой трябва да е създал тази сила- и това би трябвало да е друг Бог- но той също тогава е създаден от друга сила- от друг по- висш Бог и така до безкрай.
Бог във времето и пространството ли е или е извън времето и пространството?
В това отношение има двете основни течения в теологията, които си противоречат, защото засягат същността на Бог и ролята му в създаването, поддържането и управлението на света.
Според едното течение, възприемано още от времето на ранния католицизъм, създателят на Вселената е Simplex deus – Цялостен Бог, но след създаването на вселената той остава извън материята, пространството и времето, той е непроменлив и всезнаещ, подвластни са му миналото настоящето и бъдещето, той ги вижда едновременно. Но веднъж създал светът, той не се намесва повече в неговите дела.
Приемането на такова понятие за Бог е било удобно за философите- теолози през вековете, защото бидейки извън времето и пространството, при този Бог не може да се поставя въпросът кой и кога го е създал. Според Тома Аквински и привържениците му, този бог не представлява физическо същество, той представлява божествена простота, и не е личност, която има пол (от което следва, че не може да е създал Исус по свой образ и подобие в мъжки пол). Бог съществува и ние знаем, че има Бог, но не знаем какво е Бог и не може да му придадем такива човешки свойства като любов и правене на добрини. Когато се казва, че Бог ни обича, ние не знаем какво означава този Бог да ни обича. Бог не може да има настроения и емоции. Не може да страда, защото това означава ограничение, а за божествено цялостния и непроменлив Бог ограниченията са невъзможни. Бог не може да избира, защото той не може да се променя, не отговаря на молитви, нито създава чудеса. Не знаем какво представлява Бог, твърди Тома Аквински, но каквото и да е, той е необходим защото обяснява съществуването на вселената. Може да се направи извода, че веднъж създал света, Бог не се интересува от човечеството и дори може да не осъзнава съществуването му.
Проблемът с цялостният, непроменлив Бог, според критиците на тази теория е, че в момента на създаването на света, той трябва да е бил във времето, но това означава , че той не е непроменлив и притежава правото на избор, а веднъж бидейки във времето, той следва да остане в него. И вторият особено важен проблем е, че след като този Бог е извън времето и пространството и вижда не само миналото и настоящето но и бъдещето, той не може да се намесва в управлението на света и човешките дела, защото бъдещето им е предопределено и не може да бъде променяно с негова намеса. А това означава, че човекът не притежава свободна воля, и че този Бог не може да ни накара да обичаме и да извършваме или не добри дела, защото нямаме право на избор, ние ще правим това, което вече ни е предопределено. Което значи, че молитвите ни към този бог са безсмислени. Това е сериозен проблем, който е измъчвал ранните католически теолози и философи. На него е отделял специално внимание почитаният и до днес Св. Августин Блажени (354 – 430), римокатолически светец, теолог и философ, разработил доктрината за първородния грях. На него му е трудно да възприеме, че ако Бог е всезнаещ и познава бъдещето, то тогава човек няма свободна воля. Затова той проповядва, че Бог не отнемал напълно човешката воля.
Решение на проблема, който създава Цялостния, божествено прост Бог по отношение създаването на света във времето и лишаването на човека от свободна воля дава така нареченият
Deus In Aeternum- Вечен Бог
Този бог, според юдаизма и християнски теолози и философи винаги е съществувал, още преди създаването на вселената и ще съществува и след нейния край. В Библията, пророк Исая в 40:28 казва „Господ е Вечният Бог, създателят на земята“. Той е във времето и пространството при създаването на света и продължава да остава и във времето, в което светът съществува. На въпросът, кой него го е създал, отговорът е- никой, защото той е вечен, имало го е винаги. Той е създал не само вселената, но и нас, обитаващите земното кълбо.
Проблемът с Вечния Бог според атеистите- философи, които се позовават на науката, е че Бог не може да е бил във времето, преди създаването на вселената, защото преди Големия взрив не е имало време. Затова теолозите, привържениците на теорията за Вечния Бог твърдят, че времето е съществувало и преди Големия взрив, а Вечният Бог когато е създал вселената в момента на създаването и, той вече е бил в това време. Но бидейки във времето той познава неговото минало и настояще, но не и бъдещето. Те твърдят още, че Вечният Бог ни обича и страда заедно с нас. Според Православната църква този Бог може да планира и предизвестява събития без изобщо да ограничава нашата свободна воля.
Тази способност на Вечният Бог обаче днес е опровергана. Благодарение на научния детерминизъм, формулиран от маркиз дьо Лаплас (1749-1827 ) съществуват природни и физически закони, на които вселената е подчинена и те не могат да бъдат изменяни от Бог. Църквата твърди, че Бог чува молбите ни, но той не може да се намесва, защото това ограничава свободата ни, която той ни е предоставил. Не може например да излекува неизлечима болест, защото това поставя въпроса на какво основание той отговаря на едни молитви, а на други не, тоест проявява селективност. И ако Бог е всемогъщ, добър и всесилен защо допуска страданията? Обяснението, че човекът, греховен или не, изпитва страдания, защото така изкупува първородния грях, е неприемливо, защото крие в себе си несправедливост. Не може невинното дете или човек да не бъдат спасени от гибел от Бог, защото някога Адам е извършил първородния грях.
Българската православна църква е привърженичка на „Вечния бог“. В едно интервю от 15 ноември 2024г. на въпрос дали има Божия намеса в природните бедствия и катаклизми, които може да са резултат, че сме разсърдили Бог с действията си, знеполският епископ Мелетий отговаря, че “Господ действа и присъства във всичко.“, и че нищо от това, което ни се случва не трябва да се приема като боже наказание а „се допуска от Бога за да се отрезвим, да видим реалността“. Не много убедително обяснение.
Неразрешимият проблем за Бог, който е всемогъщ, и добър, но който допуска съществуването на злото е формулиран в класическия му вид още от гръцкия философ Епикур (341 – 270 пр. Хр.), по следния начин:
Или Бог иска да премахне Злото и не може:
то тогава Бог е слаб, което не е вярно,
или може и не иска:
то тогава Бог е злонравен, което му е непознато,
или не го иска и не е в състояние:
то тогава той е слаб и злонравен едновременно, тоест не е Бог,
или той го иска и е в състояние, да премахва злото:
Тогава откъде идват злините и защо не ги премахва?
Но тези философски въпроси не бива да тормозят вярващите. Вярата им дава сила и душевно спокойствие, учи ги на добродетели и състрадание. И може би в това е смисълът на религията. Но това не означава, че тя трябва да бъде изучавана като задължителен предмет в училищата. Защото православието, исляма и други религии са религиозни институции и като такива са отделено от държавата.