Четиридневните сблъсъци с Пакистан разкриха пропуските във външната политика и дипломацията на Индия. Нито един от съседите на Индия не изрази подкрепа за операция „Синдур“; тя се скара публично с Европейския съюз; Русия остана до голяма степен равнодушна, а заедно с държавите от глобалния Юг отказа да вземе страна. И след като допуснахме посредничеството на САЩ, сега сме в мрачно настроение и отричане.
Президентът Доналд Тръмп по характерния за него начин реагира на нашето раздвоение на личността, като обеща да работи с нас, „за да видим дали след „хиляда години“ (хиндуистко-мюсюлманска вражда) може да се стигне до решение относно Кашмир“. Независимо от това, че Тръмп се позовава на Индия и Пакистан, нашата дипломация по отношение на САЩ се разпада. Нашата „средна класа“ не може да бъде щастлива от това. Парадоксът е, че се гърчим, когато Тръмп отдава ласкава почит на „мъдростта и твърдостта на премиера, който напълно знае и разбира, че е време да спре настоящата агресия“. Всъщност „агресията“ – изборът на думата на Тръмп – означава яростно отхвърляне на смисъла на съществуването на операция „Синдур“.
В понеделник Тръмп затегна още повече гайките, като разкри, че е казал на Индия и Пакистан, че ако не спрат да се бият, „няма да има никаква търговия“. По неговите думи: „Ние спряхме ядрен конфликт. Мисля, че това щеше да бъде лоша ядрена война. Милиони хора щяха да бъдат убити. Искам също така да благодаря на вицепрезидента Джей Ди Ванс и на държавния секретар Марко Рубио за тяхната работа“.
Тази неприятна случка се разиграва на фона на трескавите опити на правителството през предходните 100 дни да постави Индия на пътя на по-дълбоко сближаване със САЩ. Опитите да се погъделичка егото на Тръмп, дори и да се преглътнат обидите, да се раздадат едностранно осезаеми икономически ползи на американските компании, да се интегрира Индия в по-голяма степен с американските военни и технологични екосистеми – нищо от това не помогна на Индия. Помислете за следното.
Делхи направи всичко възможно, за да организира ранно посещение на министър-председателя в Белия дом. И едва след като аудиенцията при Тръмп приключи, Делхи започна да се кланя без никакво чувство за самоуважение, като прие обратно нелегалните имигранти, изхвърлени на индийска земя с военни самолети при нечовешки условия. Вместо това Делхи се поддаде на тормоза и предложи митнически отстъпки за редица стоки, включително за селскостопански продукти, както и преразглеждане на политиките и регулациите, засягащи американските технологични компании. Правителството дори се ангажира да промени разпоредбите за ядрената отговорност и атомната енергия, за да създаде изгоден бизнес за американските доставчици на реактори. Индия се подготвя да купува повече произвеждан в САЩ петрол, втечнен газ и отбранително оборудване и системи. Има само една дума, с която да се осъди всичко това – капитулация от страна на управляващия елит на компрадорите.
Впечатлението от речта на министър-председателя в понеделник е, че Индия е на къса каишка. В един момент той заяви, че Индия само временно е спряла операциите срещу Пакистан. Той също така отхвърли идеите на Тръмп за преговори с Пакистан. Той заяви: „Ако ангажираме Пакистан в разговори, ще говорим само за тероризма. Никакво ядрено изнудване повече няма да бъде толерирано“. Това са предизвикателни думи, които трябва да бъдат съпоставени с версията на Тръмп за събитията и всъщност с гласа, който пакистанският министър-председател Шахбаз Шариф тактично възприе в телевизионното си обръщение към нацията.
Шариф се съгласи с думите на Тръмп и заяви, че Пакистан е съгласен на прекратяване на огъня в името на мира и сигурността в региона, като същевременно изрази надежда, че Исламабад и Делхи ще решат всички спорни въпроси, включително Кашмир, на масата за преговори. Това е дипломация от платинен клас – синхронизиране на часовника му с този на Тръмп и избягване на изкушението да се прави на велик.
Вестник „Ню Йорк Таймс“, позовавайки се на източници от Белия дом, писа за важната роля на Ванс и Рубио за постигането на споразумението за прекратяване на огъня. Пакистанското външно министерство отбеляза конструктивната роля на САЩ в разрешаването на кризата, докато индийското министерство на външните работи, в приповдигнато настроение, отказва да направи каквото и да е изявление. Що за дипломация е това?
И отново нашата прочута доктрина за „multi-alignment“ просто стана неработеща, несинхронизирана с възникващите геополитически реалности. Трите големи сили – САЩ, Китай и Русия – са в единомислие тук, предвид ядрения фактор. И това е в полза на Пакистан, тъй като той е в приятелски отношения и с трите.
Що се отнася до Китай, той вече осъзнава, че Делхи определя „нормалността“ в долното течение на развръзката в Ладакх само в много ограничен смисъл. Казано по-просто, вратите могат да бъдат отключени, но Китай не може да влезе, тъй като политическото настроение в Делхи остава много враждебно, а бюрократичната и разузнавателната бдителност по отношение на Китай продължава да бъде интензивна. По този начин Пекин, който всъщност няма „контролен пакет“ във външната и вътрешната политика на Пакистан, намира за целесъобразно Тръмп да действа като посредник.
Изводът е, че Пакистан е демонстрирал способността си за ядрено възпиране. Това е толкова просто. Ако операция „Синдур“ се повтаря от време на време, тя ще има само същите резултати и ще бъде прекратена безцеремонно в рамките на 100 часа. В крайна сметка тя не само ще изгуби всякаква актуалност за възторжената ни телевизионна аудитория, но и разтревожената нация в крайна сметка може да започне да обвинява некадърното ръководство.
Пакистан е голяма военна сила. Създаването на пробойни по пистата или временното извеждане от строя на радар няма да уплаши тази страна. Накратко, за Индия е най-добре да приеме помощ от Тръмп, който не таи враждебност към нас, да реши проблема и да продължи живота си.
Преговорите на Тръмп с Хамас и Иран вървят добре и той успокои хутите. Дори раздразнителните участници във войната в Украйна се стремят към неговото благоразположение. Владимир Путин и Володимир Зеленски са готови да се срещнат в четвъртък в Истанбул – „неутрално място“. Пекин е във възторг, че търговските преговори в Женева „ще се превърнат в нов пример за Китай и САЩ да работят ръка за ръка, за да внесат повече стабилност и положителна енергия в света“.
Това е начинът на света. Трябва да спрем да фантазираме за все по-нови военни доктрини. Пакистан е внимателен наблюдател и умел практик. Както е вярно, че нощта следва деня, така и Пакистан скоро ще има заобиколен вариант.
Източник - New Indian Express