Да преминем направо към същността на въпроса. Опустошителната атака срещу Иран от страна на психопатологичната геноцидна „избрана“ етно-супремацистка група, базирана в Тел Авив – фактическа декларация за война – беше координирана в детайли с президента на Съединените щати, цирковия директор Доналд Тръмп.

Този страдащ от инфантилизъм Нарцис, удавен в басейна на собствения си образ, сам разкри играта в един разпънат пост. Избрани акценти:

„Дадох на Иран шанс след шанс да сключи сделка”. Не „сделка”; всъщност неговите едностранни изисквания. В крайна сметка, той торпилира първоначалната сделка, JCPOA, защото не беше неговата „сделка”.

„Казах им, че ще бъде много по-лошо от всичко, което знаят, очакват или са им казали.“ Решението за удара вече беше взето.

„Някои ирански хардлайнери говореха смело, но (…) сега всички са МЪРТВИ и ще става само по-лошо!“ Злорадството е част от играта.

„Следващите вече планирани атаки ще бъдат още по-брутални.“ Пълно съгласие с характерната израелска стратегия за „декапитация“.

„Иран трябва да сключи сделка, преди да не остане нищо, и да спаси това, което някога беше известно като Иранската империя“. Това беше Персийската империя – но Тръмп е човек, който не чете и не учи. Забележете изкуството на дипломацията: приеми сделката ми или умри.

Това – разпалено – десетилетие започна с убийството на генерал Солеймани в Багдад, както подчертах в книгата си „Raging Twenties“ от 2021 г. Той беше на дипломатическа мисия. Зелената светлина дойде лично от тогавашния президент на Съединените щати Доналд Тръмп.

Средата на бурните 20-те години сега е на ръба на опустошителна война в Западна Азия, с глобални последици, поради поредицата от убийства на лидерите на КСИР в Техеран от психо-геноцидната ционистка организация. След сложна инсценировка на измама, зелената светлина за Тел Авив – давай, направи го – също дойде от президента на Съединените щати, Тръмп 2.0 (който твърдеше, че е „знаел“ за атаките).

Превантивна война срещу БРИКС

Психопатологичният геноциден генерален план е да се принуди Техеран да капитулира – без дори да се опита да се съпротивлява. Непряките ядрени преговори в Оман бяха взети на сериозно в Техеран, което успокои иранското гражданско и военно ръководство. Те попаднаха в капана и бяха хванати, буквално, в съня си.

Аятолах Хаменеи – който сам е в физическа опасност, тъй като Израел прилага същия модел на обезглавяване, който използва срещу Хизбула – трябва да вземе много трудно решение: капитулация или тотална война. Ще бъде тотална война – и със САЩ като пряк участник.

Иранското ръководство – всъщност по-скоро президентството на Пезешкиан, препълнено с привърженици на „споразумение“ със Запада – беше подведено да се чувства в безопасност, забравяйки, че серийните убийци не се занимават с дипломация.

Така че цената, която Иран ще трябва да плати сега, ще бъде още по-непоносима. Техеран ще отговори – ако все още разполага с необходимите възможности. В този случай нефтената му индустрия рискува да бъде унищожена. Отворен остава въпросът дали другите две водещи страни от БРИКС, Русия и Китай, по различни причини, ще позволят това да се случи.

И ако се каним да навлезем в тази особено опасна територия, Иран може да изиграе последната си карта: да затвори пролива Хормуз и да срине световната икономика.

Атаката срещу Иран, напълно подкрепена от Империята на хаоса, е преди всичко превантивна атака срещу енергийния център на БРИКС. Тя е неразделна част от имперската война срещу БРИКС, особено срещу Русия и Китай. Москва и Пекин трябва да извлекат необходимите заключения в реално време.

Иран, Китай и Русия са свързани чрез взаимосвързани стратегически партньорства. Миналия месец бях в Иран, за да проследя напредъка на Международния транспортен коридор Север-Юг (INSTC), който свързва Русия, Иран и Индия. Това е само един от редицата ключови стратегически инфраструктурни проекти, които ще укрепят още повече икономическата свързаност в Евразия. Опустошителна война в Западна Азия и срив на Иран ще представляват смъртоносен удар за засилената интеграция в Евразия.

Именно това е в интерес на плановете на Империята.

Затова не е чудно, че Вашингтон е напълно ангажиран. Сега това е войната на цирковия директор.

Разрушителна реакция; ядрено оръжие; или капитулация

Посланието на Техеран е: „Ние не започнахме войната, но Иран ще реши как ще приключи тя.“

Въпросът, който всички си задават, е дали те все още разполагат със значителен капацитет за възпиране – и нападение.

Геноцидните сили удрят по свое усмотрение системи за съхранение на балистични ракети в северозападната част на Иран и дори гражданското летище Мехрабад в Техеран. Въздушната отбрана е изчезнала. Много е болезнено да се гледа.

Израелските въоръжени сили твърдят – без да има потвърждение засега – че някои ракетни силози и мобилни комплекси са били унищожени, още преди да бъдат поставени в бойна готовност. Факт е обаче, че преобладаващата част от огромния арсенал от балистични ракети на Иран се съхранява в дълбоки подземни силози и тунели, способни да издържат на масирани въздушни удари и претоварена противовъздушна отбрана.

За момента Техеран мълчи зловещо. Това е логично, защото те трябва в рекордно кратко време да възстановят единната верига на командване, която беше разрушена от атаките; да се уверят, че ракетните пускови установки могат да бъдат разположени и да не бъдат неутрализирани от израелското въздушно превъзходство; да реорганизират операция „True Promise 3“, която беше готова за стартиране, както някои от нас научиха в Техеран миналия месец, но сега е адаптирана към новата ситуация (включително загубите); и да планират как да нанесат болезнени удари по икономическата инфраструктура на Израел.

Няма доказателства, че атаките са унищожили ядрената инфраструктура на Иран, която е заровена дълбоко под земята. В момента ръководството в Техеран научава по трудния начин, че дипломацията – комитети, писма до ООН, изявления пред МААЕ, министерски срещи – всичко това е безсмислено, когато става въпрос за закона на джунглата.

Иранците бяха достатъчно наивни, за да позволят на МААЕ да посети стратегическите им обекти, докато прословутите шпиони събираха цялата информация, от която се нуждаеха, за да улеснят израелските удари. КНДР никога не би попаднала в такава капан.

Елиминирането на такава висша фигура като Али Шамхани, ключов съветник на Хаменеи, водещ преговарящ по ядрената програма на Иран, с десетилетия влияние в КСИР и разузнавателния апарат, е сериозен удар.

Систематичното унищожаване на военното и дипломатическото ръководство на Иран в рамките на няколко часа се вписва в логиката на разбиването на близкото обкръжение на Хаменеи. Това започна отдавна с поръчаното от Тръмп убийство на Солеймани и със сигурност включва мистериозната смърт на бившия президент Раиси и външния министър Абдолахиан в тази съмнителна „катастрофа“ с хеликоптер. Става въпрос за създаване на условия за смяна на режима.

В един от редките благоприятни моменти, КСИР даде да се разбере, преди атаките, че разработва тайна технология за засилване на въздействието на ракетите си върху Израел.

Всички ние сме пътници в бурята. И отново няма изход: или ще нанесем съкрушителен удар на психопатите геноцидници, или Иран ще сглоби ядрено оръжие за нула време. Третата опция е капитулация, кастрация и смяна на режима.

Междувременно цялата планета е заложник на смъртоносна заплаха. Андреа Жок е професор по морална философия в Миланския университет и освен блестящите си анализи, той написа предговора към италианското издание на книгата ми „Raging Twenties“, публикувана миналата година.

Проф. Жок кратко и ясно посочи, че нито една политическа конструкция в съвременната история не е събрала в себе си такава токсична комбинация от месиански етнически супремацизъм, пълно пренебрежение към човешкия живот (всички останали, които не са „избрани“, са „амалики“), пълно пренебрежение към международното право и неограничен достъп до смъртоносна огнева мощ.

И така, какво да се прави с такъв ненаситен, извън контрол култ към смъртта?

Източник - Strategic Culture Foundation