До
Г-н Васил Терзиев
Кмет на София
Г-н Мариан Бачев
Министър на културата
Г-жа Цветанка Минчева
Главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКредит Булбанк АД
ОТКРИТО ПИСМО
От проф. дн Бончо Асенов от гр. София,
тел. 0889 980331, имейл: bonchoasenov@abv.bg
Уважаеми господин Терзиев,
Уважаеми г-н Бачев,
Уважаема г-жо Минчева,
Убеден съм, че всички знаете историята на четиримата софийски книжари, обесени от турците на 15 ноември 1877 г. заради тяхната революционна дейност. Това са Георги Стоичков – Абаджията, Киро Геошев – Кафеджѝ, Никола Крушкин – Чолака и Стоян Табаков. И съм убеден, че знаете, че след Освобождението, по идея на Христо Г. Данов, Софийската община построява през 1889 – 1890 г., на мястото на Шарения мост, днешния Лъвов мост с четирите лъва, символизиращи обесените софийски книжари.
Четиримата книжари не са забравени. За техния подвиг и трагична съдба, а също за историята на Лъвов мост са написани книги, споменавани са често в медиите, създадени са документални филми. На трима от тях са поставени паметни плочи в близост до местата, където са били книжарниците им.
На Лъвов мост е поставена плоча в памет на Георги Абаджията със следния текст: „Тук бе обесен на 15 ноември 1877 г. ГЕОРГИ АБАДЖИЯТА – борец за освобождаването на народа от турско робство“.
На ул. „Веслец“ № 5 е поставена паметна плоча на Стоян Табаков със следния текст: „Тук бе обесен на 15.ХI.1877 г. книжарят СТОЯН НЕДЕЛЧЕВ ТАБАКОВ – борец за освобождението на народа от турско робство“.
На ъгъла на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“ е поставена паметна плоча на Никола Крушкин със следния текст: „Тук бе обесен на 15.11.1877 г. Никола Чолака /Никола Стефанов Крушкин/ – борец за освобождението на народа от турското робство“. Има и негов паметник в с. Бистрица, Софийско, където е роден.
Единствено в памет на Киро Геошев не е поставен такъв знак в София. Знае се, че той е обесен над олтара на вградената в земята средновековна православна църква „Св. Спас“.
Няма да разказвам подробности за Геошев – писано е достатъчно за неговата дейност. Аз го споменавам накратко в книгата си „Перник и Пернишка област – кой кой е“ (2024), защото неговото родно място е с. Ярджиловци, Пернишка област. Няма данни кога точно е роден, но се знае, че е бил сравнително млад при обесването му – на около 30 години. Бил е популярен търговец книжар, разпространител на родолюбива литература и е имал бакалски дюкян кафене до Солни пазар в центъра на София. Там са провеждани срещи на Софийския революционен комитет. При екзекуцията Киро Геошев пее песента „Вятър ечи, Балкан стене“.
След Освобождението върху вградената в земята църква „Св. Спас“ е построена нова голяма църква, която обаче е била частично разрушена при англо-американските бомбардировки през 1944 г. и се е използвала след това като параклис. При строежа на сградата на Външнотърговската бавка (сега УниКредит Булбанк) през 80-те години параклиса е премахнат, но останките на старата църква са запазени и сега се намират в северната част на сутерена на сградата на пл. „Света Неделя“ № 7. Те са в добро консервирано състояние, зад една желязна решетка с изглед от бул. „Тодор Александров“ и от вътрешното помещение на банката, без достъп до тях. Със специална табела от страната на булеварда е обявено, че църквата е паметник на културата.
Предлагам да изразим нашата почит и преклонение към този мъченик на българщината, като се постави паметна плоча до старата църква „Св. Спас“, подобна на тези на другите трима книжари. До табелата с обяснителната бележка, че е паметник на културата има подходящо място да се постави на стената на банката паметна плоча, посветена на Киро Кафеджи със следното съдържание: „Тук, над олтара на църквата „Св. Спас“, е обесен на 11.ХI.1877 г. книжарят КИРО ГЕОШЕВ – КАФЕДЖИ – борец за освобождението на българския народ от турско робство“. И мисля, че това родолюбиво дело може да се направи с финансовата подкрепа на Булбанк, след получаване на съответното разрешение от упълномощените за това държавни и общински институции. Крайно време е да се осъществи и многократно разработвания проект за социализация и експониране на църквата в съчетание с намиращата се до нея крепостна стена и осигури обществен достъп до тях. Писмото ми е открито, за да получа подкрепата и на обществеността в осъществяването на тези идеи.
Вярвам, че предложението за паметна плоча на Киро Геошев ще се реализира преди 150-годишнината от смъртта на четиримата софийски книжари през 2027 г.
16 юли 2025 г., София
С уважение: _________________
(Проф. дн Б. Асенов)
