На тази тема бе посветена поредната дискусия, организирана от Фондация „Солидарно общество“ и Платформата за леви идеи и политики „НовиВремена“, състояла се на 28 ноември т.г. в Националния студентски дом в София.

Встъпително изложение по темата направи д-р Мариян Карагьозов от Института по балканистика на БАН. Модератор бе д-р Александър Димитров от УНСС. Активно участие със свои виждания по темата взеха чл.-кор. проф. Васил Проданов, Атанас Папаризов, Георги Пирински, Любомир Кючуков, проф. Искра Баева, Евгени Кирилов, Бисер Банчев (от Института по балканистика на БАН), Николай Шопов и др. В хода на дискусията бяха засегнати следните главни въпроси.

В какъв свят живеем? Бе изразено виждането, че едновременно се изявяват центрове и процеси на еднополюсно, двуполюсно и многополюсно въздействие по различни линии – военно-стратегическо превъзходство, биполярно икономическо съперничество и взаимозависимост в съчетание с различни многополярни конфигурации и нарастваща роля на регионалните сили. Съответно силата на влияние на полюсите от различните нива и естество е осезаемо по-слаба в сравнение с предходните етапи на еднополюсен или двуполюсен свят от времето след Втората световна война.

Бе изразено мнението, че от една година всъщност живеем в света на президента на САЩ Доналд Тръмп, който еднозначно отхвърля всякакви досегашни многостранни правила и поддържащи ги организации, като отрича самите практики и на многостранна, и на двустранна дипломация. Вместо тях американският президент налага така наречения транзакционен подход, който може да бъде определен като търгашески.

Според друго виждане, сега живеем в условията на световен безпорядък, наподобяващ развитията от периода между двете световни войни от миналото столетие.

Как да си обясняваме структурите и процесите в съвременния свят? Бе посочено, че съществуват два подхода: единият – екстраполация на досегашните структури и тенденции като предвиждания за очаквани бъдещи развития; другият – концептуалният, търсещ обяснения и прогнози въз основа на определени теоретични разбирания, като това за света-система, теорията за дългите вълни на Кондратиев, както и на техни производни концептуални конструкции. Според споделящите този втори подход именно той предлага ключ към обосновани предвиждания за мегапроцесите, определящи състоянието и  развитието на съвременния свят.

Какви са в тази светлина доминиращите процеси в днешния свят? Бе изразено мнението, че става дума не за циклична, а напротив – за системна криза на капитализма, от която възникват два фундаментални проблема. Единият е застрашителният процес на дехуманизация на съвременното общество не просто като отделни прояви на отчужденост и агресия, а като всеобхватно изтласкване на идейното начало като същностна характеристика на човешкото самосъзнание, на подмяната му с императива на печалбата. Другият – ако така развиващата се глобализация е обективен процес, то тогава как да се генерира глобален свят, в който съществуват правила и възможност за управление на процесите на глобално ниво?

Как се съотнасят на практика помежду си различните полюси? При липсата на един доминиращ полюс се наблюдават както подходи за търсене на взаимно приемливи баланси, така и фокусни точки на изострени конфликти и сблъсък, като тези в Украйна, Близкия изток, около Тайван, както и други. В тази връзка бе споменат и регионът на Черно море като потенциалното поле на предстоящ остър сблъсък на интереси и политики между Руската федерация, САЩ и НАТО (стремящи се по същество да изградят нова желязна завеса – един вид „стена“ през морето) с прякото участие със свои интереси както на Китай, така и на Европейския съюз, при това с осезаемото влияние на Турция. Що се отнася до ЕС бе отбелязано, че наскоро от Европейската комисия е представено предложение за стратегически подход на Съюза към региона. Бе споменато също, че България има пряк интерес да предложи изпреварваща инициатива за избягване на разрастваща се конфронтация и за градивно развитие на взаимоотношенията между прилежащите черноморски държави във взаимодействие с водещите глобални сили.

Каква е ролята на лявото в съвременния свят? Няколко изказващи се подчертаха липсата на лява алтернатива за развитието на глобалните процеси, в това число и липсата на възможност преразпределителната роля на социалната държава да бъде реализирана и на наднационално ниво. Бе посочено, че с краха на държавния социализъм светът е бил лишен от подобна алтернатива, че няма глобален ляв проект. Бе направен и изводът, че живеем в условията еднозначно властваща голяма дясна революция.

Същевременно бе споделена и такава мисъл, че светът се характеризира от съчетанието между китайски комунизъм и глобален капитализъм, което само по себе си говори за наличието на ляво, при това достатъчно мощно начало в света. Други прояви, свидетелстващи за такова начало в различни разновидности са движенията и формациите на демократичния социализъм в глобалните центрове на капитализма. Ето защо е твърде едностранчиво да се твърди, че лявото е без шанс за силна изява в съвременните реалности.

Дискусията, продължила повече от два часа, завърши с констатацията, че тя е породила редица нови въпроси и теми, заслужаващи по-нататъшно сериозно обсъждане, което даде основание за заключението, че се е оказала продуктивна.

ГП/30.10.2025 г.

Източник - Солидарно общество