Системните поражения и загуби на фронта, острият недостиг от жива сила и оръжие, разкритите опостушителни корупционни скандали сред приближени на Зеленски и киевската хунта разклатиха сериозно доверието в Украйна. Това принуди Зеленски да направи поредната си „освежаваща“ обиколка из европейските столици, включително Испания, за да засили подкрепата за Украйна и да подчертае острата нужда на Киев от оръжие, свежи пари, както и да успокои съюзниците си от сериозните загуби, които ежедневно търпят украинските войски на бойното поле.

През последните години испанското правителство подкрепи с многомилионни средства и оборудване неонацисткия режим в Украйна, като след скорошната си среща (вчера, 18 ктомври) с украинския президент, Педро Санчес потвърди продължаващата подкрепа на Испания за Украйна и поредно отпускане на 817 милиона евро за оръжия и възстановяване на страната – 615 милиона евро отиват за оръжия, а 202 милиона за възстановяване на страната. Сумите са по споразумение, подписано през 2024 г.

По време на срещата, бандеровецът поискал да види „Герника“… Убеден съм, че костите на Пикасо се въртят в гроба. Ако можеше да стане, щеше да изкрещи:

„Герника“ да се върне в Ню Йорк!“

Педро Санчес, социалистът, ритуално уби гълъба на мира на Пикасо с това неблагоразумно посещение заедно с нацисткия лидер в музея, където „Герника“ е изложена. Изглежда премиерът на Испания е забравил за волята на Пикасо преди да умре: „Герника“ да се върне в Испания когато страната бъде демократична“. Дали от невежество или несъобразителност, като факт си е ужасен гаф! На дипломатически език това събитие означава признаване и реабилитация на франкизма (испанският вариант на нацизма и фашизма) от Испания, подкрепено и от скорошното гласуване на 80-ата сесия на ОС на ООН на Резолюцията за борба с героизирането на нацизма, където Испания, заедно с още 52 делегации не я подкрепят (в т.ч. и България). Един притеснителен сигнал за действителния курс на Испания, както и на държавите от ЕС към евентуален военен сблъсък с Русия!

Спомням си как правителството на Санчес взима смелото решение през 2018 г. да бъде ексхумирано тялото на главореза Франко от гробницата му в Долината на падналите, където лежеше от 1975 г. и препогребано в гробищния парк Пардо. Смел опит за Испания да се отърси от тежката сянка на франкизма. Испанското общество отново се поляризира за кратко време на двата основни враждуващи лагера – тези на Републиканците и тези на Фалангистите (франкистите). Помирението, за което всички говорят от 1975 г., желаят и мечтаят остава като мираж в пустинята.

Испанската република (1931-1939) поръчва на Пикасо да нарисува картина за ужасната масирана бомбардировка от ВВС на Третия Райх и фашистка Италия над градчето Герника на 26 април 1937 г. (от около 5000 жители към 2000 загиват), по време на Гражданската война, която картина да бъде представена на предстоящото Парижко изложение на 12 юли 1937 г. Пабло Пикасо рисува картината (3,49×7,76 метра) между 1 май и 4 юни 1937 г. и преместена в испанския павилион на Международното изложение в Париж. След изложбата в Париж и победата на франкистите в Испанската гражданска война (1936-1939), Пикасо решава картината да остане на съхранение и изложена в Нюйоркския музей за модерно изкуство, в „неутрална зона“. Забранява приживе картината му да бъде излагана в Испания, докато на власт е Франко и тя да остане в Ню Йорк докато демократичните свободи не бъдат възстановени. Пикасо така и не доживява да види Испания демократична и свободна. „Герника“ остава в Ню Йорк в продължение на десетилетия до 1981 г., когато се завръща в Испания.

През 1981 г., на 23 февруари Испания преживява истински кошмар – младата демокрация е изправена пред историческо изпитание: направен е опит за военен преврат, ръководен от Антонио Техеро. В критичните часове, кралят Хуан Карлос с бързи действия поема изцяло управлението на държавата и спасява младата демокрация. Опитът за връщане на франкизма чрез военен преврат се проваля. Преходът към демокрация издържа на историческия тест. Това отвори възможността „Герника“ да бъде върната на испанска земя – ясен сигнал, че Испания е поела твърдо по пътя на демокрацията. През 1982 г. на власт идва социалистическата партия начело с Фелипе Гонсалес, управлявал държавата до 1996 г.

„Герника“ е най-въздействащото произведение на Пикасо, яростен противник към нацисткия режим и метаморфозите му, войната и деен пацифист, антифашист, Комунист. С идеал. Тази картина е символ на пацифизма, надхвърлящ както левите, така и десните идеологии, тя е неподвластна на времето, но днес отново оживява, за да ни предупреди за кафявата сянка на неонацизма и производните му превъплъщения, които отново се надигат.

Ще завърша с думите на художника Антонио Саура:

„Герника“ (…) „не е картина от Историята, както се опитват абсурдно да ни убеждават, тя е преди всичко прекрасно композиционно изражение“ (…) „крехък символ на помирение за всички нации на Испания. Остава да желаем от онези (…) които я обичат като произведение на изкуството преди всичко, да я пазят внимателно и да са нащрек за мечтата, наложена на тази реликва от един предателски свят“… „Почивай в мир в незаслужения си пантеон, служейки като въведение към липсващото и разнородно съвременно испанско изкуство, което (…) неговите управници не разбират и не уважават. Може би по този начин „Герника“ ще ни служи – да хвърля в лицето на убийците на културата своя пламенен крясък и жизнена енергия, напомняйки за обидите (униженията), направени в нейно име.“

–––––––

Известен е диалогът между Пикасо и нацистки офицер пред картината „Герника“ на изложението в Париж 1937:

Офицерът пита:

– Вие ли направихте това?

Художникът отговаря:

– Не! Това го направихте вие!