Изпълни се най-голямата и най-светла мечта на нашите национал-революционери от Възраждането: да се освободим и в свободата си да догоним Европа и по всичко да заприличаме на нея.
Тези наши революционери бяха светли умове, честни хора, всеотдайни радетели за националното щастие. Но само в едно не отчетоха, че по всичко можем да заприличаме на Европа, не когато сме свободи, а точно обратното – когато сме напълно зависими от нея. Тогава тя ще се прелее в нас, ще отдаде всичко на нас бедните, изостаналите, неграмотните, мечтателите за демокрация и свобода. За да станем горди европейци!
И тя ни преля всичко от себе си. Дори и своята глупост (а те не е никак малка), негодност да се управлява държавата, егоизма си най-вече. А и немощните политологични анализи и лъжливи оценки на политическата ситуация в държавата.
Пиша тези въвеждащи изречения без никаква ирония. Те казват самата истина и не е необходима кой знае каква проницателност, за да се види и определи какво представлява днес нашата държава, обществото ни и най-вече българската нация, която изстрада някогашното си “европейско бъдеще”.
Затова процесите, протичащи през последните няколко десетилетия и особено тези, които днес наблюдаваме (в това число и уличните протести и демонстрации) трябва да се разглеждат в контекста на случващото се в Европа. Те са израз на дълбоката и нерешима системна криза в Европа, но и на цялата капиталистическа система. Извън този контекст те не могат да бъдат изобщо разбрани. Ние трябва най-сетне да осъзнаем и осмислим какво се случва в държавата ни, какви сили я управляват и накъде я водят. И дали има и други възможности за нейното политическо и геополитическо битие. Ние сме отдавна напълно интегрирани в това битие и нищо вече у нас не се случва по някакви други причини и правила освен по “европейските”.
Осъзнаем ли реалностите, няма как да не открием, че българската криза с властта, която вече няколко години продължава и измъчва българския политически живот, е идентична с кризата в Европа на немощната държава, която не е в състояние да произведе силна власт. Никакви “задкулисия”, “превзети държави”, “мафии” и други подобни мистерии нямат отношение към неспособността на властта да се справи най-напред със собственото си съществуване, а след това със задълженията й да управлява адекватно и изпълнява своите задължения вътре в страната, но и в международния контекст. Кризата с властта е криза на разпадналата се държава и социално-икономическата и политическата система, установена през Модерната епоха.
Държавата е немощна, защото е немощен капиталът, който е неин собственик и управител. Едната криза, която е първична и определяща състоянието на цялостния политически живот и неговото устройство, поражда друга, която пречи на политическия живот да се измъкне от трудностите. Подобна диалектичческа зависимост се поражда в залеза на политическата система. Залязващата политическа система няма как да процъфтява! Дори не е способна на нормално функциониране.
Такава е властта и в България. Дори е още по-напреднала фаза нейният разпад, защото държавата е твърде бедна, за да отделя ресурси за укрепването й. Капиталът я е оставил да загине – какво го интересува него, че загива. Но все пак се опитва от време на време да я обновява, възлагайки на нови партии нейното упражняване. Всички обаче се провалят и всички заслужават възмездието му. И той го въздава. Затова са и тези припламвания, бележещи протести, недоволства, несъгласия и опити властта да бъде сменена с друга.
Ще обобщя казаното до тук с по-малко думи, за да е и по-ясно: Никой не протестира срещу силна власт! Дори и слабата опозиция може да организира многолюден протест, когато срещу себе си има немощна власт!
Тази формула се потвърждава в днешната политическа ситуация в изравнилата се с Европа българска държава!
Без съмнение, точно по тази формула се развиват процесите в българската политика през цялата 2025 година. Върхът е протестът, започнал на 1 декември.
Капиталът от дълго време ревизира състоянието на властта и работи по отстраняването на не справилите си с поставените от него цели, в това число и задачите, отнасящи се до санкции върху партиите, които не можаха да поставят на местата им провалилите преди тях политически субекти. Заради тази цел тези партии бяха буквално създадени от нищото и им бе възложено да управляват.
Тук специално трябва да подчертаем предателската роля на БСП, която под ръководството на Корнелия Нинова зае двусмислена позиция, дистанцира се от протестите и по същество не одобри позицията на президента. Затова и недоволството бе овладяно от лумпените на “красивите и умните” и те го профанираха и провалиха напълно. Те после работеха заедно и с БСП, и с ГЕРБ и размазаха същността на народните искания и реабилитираха запътилата към небитието партия ГЕРБ начело с Борисов. Със сегашното правителство БСП напълно оправда Борисов, върна му ореола и призна неговата власт над нея. И продаде интересите на своите избирателите и техните идеи.
Но нека продължим със самия протест, защото той сам по себе си и според начините, по които е контролиран и охраняван, наблюдаван и управляван, също съответства на европейските критерии и разбирания.
Малко по-горе казах, че никой не протестира против силна власт. Протестите са все против немощните власти. Изключенията навярно се броят на пръсти. Този процес не е изключение. Българите вече понасят тегобите на слабата власт и те им омръзнаха, досадиха им и разбират, че немощната власт е причина за тяхното положение.
Като доказателство за немощната власт, която просто не може да се справи със проблемите в държавата и със социалното напрежение, е протестът от 1 декември. Той бе обявен като протест срещу “лошия бюджет за 2026 г.”. Но такъв протест просто няма смисъл, ако специално не се конкретизират по-важните теми, за да бъдат дискутирани. Кой от протестиращите познава бюджета, та да го накараш да тръгне срещу него и да иска справедливост и наказание за корупцията. Много нелепа постановка, която бързо бе отхвърлена от протестиращите. Те именно заговориха за проблемите, които властта премълчава, защото не знае как да се произнесе върху тях. Това именно предизвика съмнението в нейната компетентност и реална сила. И тогава протестът придоби вида, в който управляващите не желаеха да го виждат.
Отдавна не бяхме виждали толкова хора по улиците. Забележете, че във властта е БСП, която се хвали, че тя именно провежда истинска социална политика. Но протестът бе срещу тази политика. Защо не й го признават? Защото хората знаят, че това не е истинска социална политика, понеже е обособена отделно от общата политика на правителството. Буржоазната държава не позволява кой знае какви социални придобивки. БСП с всички свои действия в правителството служи открито и всеотдайно на буржоазната власт, на капитала, а не на работниците и бедните, не на хората на наемния труд. Защото тя реално не познава тези проблеми, а и те не я интересуват толкова, колкото личните облаги на нейните водачи.
Протестът и това разкри и безмилостно го показа на всички!
Започнаха магариите на властта и капитала да съберат протеста в значително по-тесни рамки, да го ограничат до проблема с бюджета, но духът е изпуснат от бутилката и връщане назад няма. Той ще вземе оставката на правителството и дори си мисля, че ще отложи влизането на държавата ни в еврозоната от първи януари.
Лошото във всичките тези събития е, че няма политически субект, който да поведе протеста и покаже цялата същност на властта и на системата, която те представлява и защитава. Кризата, в която сме влезли заедно с Европа, защото сме типична европейска икономика и държава, не може да се реши и тя просто ще съсипе и малкото останало здраво и полезно. Такъв е обаче обективният ход на времето и срещу него никому не е дадено да върви.
