Разбирайте го като първата иранска операция, посветена изрично на новия върховен лидер.

Новият върховен лидер на Иран, 57-годишният Моджтаба Хаменеи, избран от Събранието на експертите, досега не е произнесъл нито една дума публично.

Корпусът на стражите на ислямската революция (КСИР) говори от негово име. От самото начало Моджтаба беше предпочитаният кандидат за наследник на аятолах Хаменеи, човекът, който планираше в най-малките подробности как да срине империята.

КСИР сега показва на целия свят, и особено на глобалния Юг, какво се криеше зад „сдържаността“, за която Хаменеи съветваше години наред.

За броени дни КСИР заслепи американските радари в цяла Западна Азия; превърна Ормузкия проток в оръжие, което хвърли световната икономика в криза; и предаде на Вашингтон нещо, което на практика се равнява на призив за капитулация.

Това са само някои от най-важните условия за евентуално примирие – ако приемем, че Техеран някога ще повярва, че САЩ ще спази споразумението:

1. Отмяна на всички санкции срещу Иран и освобождаване на всички замразени активи на Иран.

2. Признаване на правото на Иран да обогатява уран на собствена територия.

3. Пълно обезщетение за щетите, причинени от наложената война.

4. Екстрадиция на иранските пети колони в чужбина и прекратяване на организираните медийни кампании срещу Техеран.

5. Без повече атаки срещу Хизбула в Ливан или Ансаралла в Йемен.

6. Разформироване на всички американски военни бази в Западна Азия.

Нека това бавно да проникне в съзнанието ви. Тук Иран казва на самопровъзгласената, хиперболично най-мощна армия в историята на света, да се предаде.

Сега съчетайте това с командира на въздушно-космическите сили на КСИР.

Маджид Мусави обяви, че „след неутрализирането на американските противовъздушни защитни слоеве в региона, Иран преминава към нова ракетна доктрина. Отсега нататък няма да се използват ракети с бойни глави, по-леки от 1 тон. Вълните от ракетни атаки ще бъдат по-чести и по-широко разпространени“.

На практика това вече се превръща в реалност, тъй като КСИР изстрелва повече балистични ракети със среден обсег и твърдо гориво „Кейбар Шекан“, както се случи по-рано тази седмица над Тел Авив и над Пети американски флот в Бахрейн.

Кодът за тази първа операция, което е важно, беше „Labbayk ya Khamenei”. Това означава „На Ваше разположение, о, Хаменеи”. Разбирайте го като първата иранска операция, посветена изрично на новия върховен лидер.

Kheibar Shekan – с обсег от 1450 км – е мобилен по пътищата; готов за изстрелване от камион за по-малко от 30 минути; лети под сателитно насочване с маневрен апарат за повторно влизане в атмосферата, който изпълнява терминално зигзагообразно избягване при скорости, които според КСИР достигат до Мах 10.
И да: отсега нататък той носи 1-тонни бойни глави. Това удвоява радиуса на взрива и разрушителната сила на всяка ракета, колкото се удвоява, утроява или учетворява американско-израелския Interceptor Hell (Американско-израелски прехващач – бел. ред.).

Един прехващач Patriot PAC-3 струва 4 милиона долара. Един прехващач THAAD струва 12,7 милиона долара. Един Arrow-3 струва 3,5 милиона долара. Всички те са били методично и последователно унищожени от КСИР.
На практика, отсега нататък синдикатът на Епщайн трябва да използва повече прехващачи – които не притежава – за всяка приближаваща се ракета, за да постигне същата вероятност за успех.

Има и ракетите Khorramshahr-4: с течно гориво, с обсег от 2000 до 3000 километра, носещи още по-тежки бойни глави от 1500 до 1800 килограма, с маневрени възвратни апарати, задвижвани от двигатели.

Става дума за най-тежките конвенционални бойни глави в арсенала на Иран, изстрелвани успоредно с модернизираните Kheibar Shekans.

Всичко това в името на „Labbayk ya Khamenei” ( „На Ваше разположение, о, Хаменеи”). Символиката говори много.

Унижение, а не преговори

Това са последните неоспорими факти на бойното поле.

Ако приемем, че някой във Вашингтон с IQ над стайна температура си е направил труда да ги обясни на Белия дом, не е чудно, че Тръмп сега се хвали, че войната е „много успешна“. Между другото, това се случи след едночасовия му телефонен разговор с президента Путин, поискан от Белия дом.

Изявлението на Москва, предадено от невъзмутимия президентски съветник Юрий Ушаков, съдържа следната перла:

„Руският президент изрази редица идеи, насочени към постигането на бързо политическо и дипломатическо разрешаване на иранския конфликт, като взе предвид контактите, които е поддържал с лидерите на страните от Персийския залив, с президента на Иран и с лидерите на няколко други държави.“

Това е дипломатически израз, с който Путин казва на американците някои трудни факти от живота и предлага да се намери този толкова труднодостъпен изход. Ако приемем, че Техеран иска да сътрудничи.

Според непрестанните спекулации във Вашингтон, прословутите лакеи от Белтуей призовават Тръмп да „формулира план за изтеглянето на САЩ от войната”, като обявяват, че „военните са постигнали до голяма степен целите си” (въпреки че не е така).

Факт е, че Белият дом вече е помолил Турция, Катар и Оман да предадат американските предложения за примирие на Техеран.

Иранският отговор е обобщен тук:

„Преговорите със Съединените щати вече не са на дневен ред.“

Председателят на парламента Мохамад Галибаф: „Ние абсолютно НЕ търсим примирие. Смятаме, че агресорът трябва да бъде ударен в устата, за да си вземе поука и никога повече да не помисли да атакува скъпия Иран.“

Което ни връща отново към въпроса защо Тръмп, който безспирно се хвали, че „печелим“, би се обадил на президента Путин, докато войната бушува, и само няколко часа след като Путин категорично обяви „непоколебимата си подкрепа“ за Иран и новия Рахбар („Лидер“) Моджтаба Хаменеи.

Отговорът, неизбежно, е, че Тръмп търси изход. Абсолютното мнозинство от планетата, както и доста играчи в васалните земи, вече обвиняват САЩ за срива на световната икономика.

Това е така, защото цялата приемственост на правителството, задвижена от убития аятолах Хаменеи, е изключително уверена, че може да свали синдиката на Епщайн на колене, обляни в кръв.

Аятолах Хаменеи постигна това, което може да остане в историята като най-голямата изненада в геополитиката на 21-ви век. Всички заслуги за това са на неговата яснота на визията, издръжливост, саможертва и удивителното планиране на мозаечната отбранителна стратегия, която сега е в сила.

Това, което Иран под ръководството на Моджтаба Хаменеи – и това е национален консенсус – иска сега, е недвусмислена победа. Империята на хаоса, грабежа и постоянните удари, с нейния етос „Ако не те харесвам, ще те убия“, трябва да бъде напълно унижена.

Източник - Sputnik