Фрагменти от един сън

01 октомври 2018
В състезанието между интелектите няма победители. Това не е борба, а среща, уредена от  съдбата. Заложена е в безвременната история на прераждащата се душа да стане точно тогава, точно между…

  Бачковски манастир

11 септември 2018
                                           До сега в толкова голям манастир не бях ходил.…

Стари притчи. За зелника и знанието

22 май 2018
 В един незабравим майски следобед Иван Габеров посрещаше гости в „Имението“.Той беше опънал огромна трапеза – нещо характерно за всеки българин, който посреща в дома си чужди и наши гости.…

Стари притчи. Заколение.

20 април 2018
Раззелени се Родината, дори ланшните пожарища бодро светна­ха в резеда. Старият черен щъркел долетя с поколението си и кацна в огромното гнездо до бента пред Имението на Габеров. Отвсякъде напираха…

Стари притчи. За държавните влечуги

09 април 2018
Днес по обяд в почти лятната жега Иван Габеров и неговият съсед Пъчо пътуваха с джипа от Емен към съседното село Вишовград. Пъчката я беше закъсал яко за хранителни продукти…

Стари притчи. Република или монархия

01 април 2018
02 април 2005 г. Макар и в началото на април, тази сутрин беше доста студена. Переса не можа да напълни чайника с вода, защото външната му чешма бе замръзнала, а…

Стари притчи. Костелив орех

21 март 2018
26 март 2005 г. Тази сутрин Иван Габеров се беше покачил на скалите над Емен и, търсейки прозрение, наблюдаваше от високото селото и природата наоколо. Компания му правеше дребното, с…

Нови притчи. Трети март

26 февруари 2018
  В навечерието на деня на Освобождението Батето и Пъчо мръзне­ха пред затворената врата на кръчмата, както руските вой­ници – по пътя за освобождение на София. Беше им толкова замръз­на­ло,…

Стари притчи. Социализъм

16 февруари 2018
  Иван Габеров беше далеч от дома си. По-точно бе далеч от света. Съдбата го беше довела в самата пустош – град Сеново. Всъщност град нямаше. Издателят, недоумяващ, стоеше пред…

Нови притчи. Шантава работа

12 февруари 2018
  Шантава работа – мислеше и си говореше шепнешком баба Кера. Нито зима, ни пролет. Мазало някакво. Обърка и кокошките – кълват жито, а яйца – йок… Че и петелът…