АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Ядреният апокалипсис изглежда все по-близо – остават по-малко от 2,5 минути

Васил Проданов - 18 януари 2018

 

През 1983 г., по времето на Рейгън и Андропов, когато студената война бе възобновена и започна разполагането на нови американски ракети в Европа, станах член на създадената от група американски философи организация „Международни философи срещу ядреното всеунищожение“ и написах в списание „Философска мисъл“ статия, озаглавена „Ядрената война и моралът“. В нея развих идеята, че съществуващите до тогава в социалистическите страни концепции за справедливи и несправедливи войни не работят вече и всяка война е несправедлива, защото ако започне ядрен сблъсък това ще означава световен апокалипсис, фатален за цялото човечество. За това си спечелих три доноса от известен професор във Военна академия – до българския и съветския генерални щабове, както и до ЦК на БКП за това, че съм  „ерозирал морално и идеологически“ българската армия и бойна готовност. След 1989 г. синът му и снаха му, достойно възпитани от грижещия се за моята „идеологическата чистота“  баща станаха баш „демократи“ и антикомунисти, докарвайки си тлъсти службици и уреждайки си добре по „демократичному“ живота – но за това друг път.

Днес обаче ядрената война изглежда много по-близко отколкото по времето на Рейгън и Андропов – нещо, което може да чуете както от известни американски физици, така и от папата. От 1947 г. списанието на Чикагския университет „Бюлетин на ядрените учени“ публикува периодично на корицата си снимка на часовник, показващ няколко минути до полунощ. Времето, останало до полунощ е символ на напрежението от надпреварата във въоръжаването, което може да доведе до ядрения катаклизъм. Решението за преместването на стрелките на часовника се взема от съвет на директорите с помощта на поканени експерти, сред които и 18 Нобелови лауреати. През 1947 г. часовникът показва 7 минути до полунощ, т.е. до „Часа на Страшния съд“. През 1949 г. американският министър на отбраната Джеймс Форестал започва да крещи уплашено „Руснаците идват, руснаците идват“, тръгва да бяга от тях, скачайки от прозореца и самоубивайки се от страх. През 1953 г. минутите остават само 2 – най-опасното време. След това с разведряването между САЩ и СССР през 1972 г. минутите се увеличават на 12. Когато започна новата надпревара във въоръжаването между Рейгън и Андропов през 1984 г. минутите до 12-тия час на човечеството останаха само 3. През 1991 г. с разпадането на СССР стрелката бе отместена назад до 17 минути, което бе и най-оптимистичната прогноза, откакто съществува часовникът. През 2015 г. след започването на новата студена война между САЩ и Русия стрелката бе поставена на разстояние отново  3 минути до полунощ. Отново навлязохме в страшното време, в което витае призракът на ядрената война. Няколко дни след встъпването в длъжност на Тръмп като президент на САЩ през 2017 г. бе преценено, че в резултат на това опасността нараства и стрелките на часовника бяха преместени още с 30 секунди напред, т.е. до войната и края на света остават 2.5 минути.

Сега обаче всеки момент може да очакваме минутите до ядрения апокалипсис да бъдат допълнително намалени. Отново има студена война, кибер война, хибридна война, икономическа война, енергийна война, прокси война, и какво ли още не. Приближаването на страшната граница на ядреното самоунищожение е синдром за нагласи, за очаквания, за страхове, които може да играят ролята на самопотвърждаваща се прогноза.

Поколенията, които са израсли след Втората световна война и целият им живот е минал под знака на ядрената угроза са свикнали  с нея и формирали очаквания, че тя няма да се случи, тъй като това е „взаимно гарантирано унищожение“, което би било фатално за всички, включително и за тези, които стрелят първи. Но дали е така? Тези дни не кой да е, а папа Франциск, първият най-висш духовник на католическата църква заклеймил ядрените оръжия заяви, че е сериозно притеснен от опасността от ядрена война и предупреди, че светът е на ръба: „Един инцидент е достатъчен, за да ни хвърли в състояние на война“. Да, светът е „на ръба“ и по-близо до ядрената война от всякога досега в историята поне по три основни причини.

Първо. Това е световната ядрена разправия – начинът, по който се разгърна махленската кавга между Тръмп и Ким Чен Ун. Тръмп и севернокорейският лидер си разменят ядрени заплахи и си мерят бутоните за нанасяне на ядрен удар с език на улични гамени. Ким Чен Ун заявява, че „ядреният бутон е на неговото бюро по всяко време“, а Доналд Тръмп му се заканва в Туитър, че неговият „ядрен бутон е много по-голям и по-силен“. Плашат се кой пръв ще натисне бутона и кой е по-силен. А още по време на предизборната кампания Тръмп заяви „Аз обичам войната“. Джеймс Клапър, ръководител на америкаското военно разузнаване от 2010 до 2017 г. нарече „плашещ“ достъпа на Тръмп до ядрените кодове. Това доведе до вълна от публикации в американския и западния печат изобщо, пълни със страхове в каква степен можем да се доверим на темперамента, психиката, характера, афектите на американския президент и да очакваме, че той няма да натисне безотговорно ядрения бутон. Затова няма защо да се учудваме, че жителите на американския щат Хаваите бяха ужасени от съобщение след натиснат бутон да бягат и да се крият, защото започва ядрено нападение. После се оказа, че е станало грешка с бутона, но тази грешка е симптом. Тя е израз на тенденцията на заплахи с натискане на бутоните на ядрения апокалипсис именно сега и именно на Хаваите, които се чувстват най-близо и най-застрашени от севернокорейските ракети.

Второ. Под лозунга „мир чрез сила“ бе приет рекорден в историята на САЩ военен бюджет от 700 млрд. долара за 2018 г. Броят на ядрените оръжия в света, включително и в САЩ отново започна да расте. Тръмп прие много по-войнствена политика от тази на Обама по отношение на ядрените оръжия. Планира намаляване на ограниченията върху тяхната употреба и разработката на нов тип тактически ядрени оръжия с по-ниска мощност, които да противопостави на подобни ракети на Русия при конфликт в Източна Европа, т.е. включително и в България. Неговата нова ядрена политика се различава от тази на администрацията на Обама, която се стремеше да редуцира ролята на ядрените оръдия във военната политика на САЩ. Сега тези оръжия може да се ползват и при липса на ядрена атака от съответния противник при вероятност или наличието на по-големи загуби с традиционни оръжия или при така нар. „неядрени стратегически атаки“. „Неядрени стратегически атаки“ е нова категория заплахи, която намалява прага на използване на ядрени оръжия, улеснява тяхното разпространение, увеличава рисковете от неправилна тяхна употреба и от атомна война.

Трето. Глобалната мрежа интернет може да се окаже средство за започване на ядрена война, предупреди преди няколко години в свой доклад Международната комисия по ядрено неразпространение и разоръжаване. За тези опасности тези дни алармира в специален доклад, озаглавен „Киберсигурността на ядрените оръжия: заплахи, уязвимости и последици“ и британският Кралски институт за международни отношения. Терористи могат да използват интернет в опитите си за иницииране на ядрени удари по определени държави. При определени условия те може да превземат ключови компютърни системи и да започнат ядрена атака. Проникването в правителствените системи може да се окаже по-лека задача за престъпния контингент, отколкото създаване на собствено ядрено оръжие.

През 1980-те години апокалипсисът на ядреното всеунищожение не дойде, защото се появи Горбачов, който реши да разтури една от двете световни системи и един от аргументите му за това бе „взаимната зависимост от сигурност“ и спасяване на света от ядреното противопоставяне. Разруши системата, на която бе начело, но съвсем не спаси светът, който днес изглежда много по-близко до апокалипсиса, отколкото в онези времена. Затова и написа през януари 2017 г. статия в списание „Тайм“, в която се жалва, че „Заплахата от ядрена война е реална“. Страх го е човекът, че след като съсипа страната си, сега може да бъде съсипано и цялото човечество. Язък, че прави перестройка и доведе до разтурянето на СССР, за да избегне ядрената заплаха.

Апокалипсисът не се отдалечи, а приближи.  Днес той е по-близко отколкото по времето на Рейгън и Андропов, когато философите по света се обединявахме срещу ядреното унищожение, а аз пишех, че не е възможно вече справедлива война. Минутите до 12 часа са само 2.5, а тенденцията е скоро да станат 2 или дори 1.

 

 

Васил Проданов е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. В момента е преподавател в УНСС. Автор на 21 книги и стотици научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни. Директор на Тракийския…

Вашият коментар